Свържете се с нас

Икономика

Кандидатите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор бяха изслушани в Комисията по бюджет и финанси в НС

Комисията по бюджет и финанси изслуша кандидатите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор (КФН).

На заседанието своите виждания за развитие по ресори представиха Диана Йорданова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Деница Величкова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Пламен Данаилов – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Кандидатите бяха предложени от председателя на КФН Васил Големански, избран от парламента на поста на 27 март.

Диана Йорданова е сегашен заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Била е депутат в 41, 42, 43 и 44-ото Народно събрание. Деница Величкова е с над 25-годишен професионален опит в правната сфера, а през последните шест години е главен секретар на КФН.

Пламен Данаилов има над 22 години опит в областта на финансите и административен опит в държавната и общинска администрация.

При представянето на концепцията си за развитие на КФН, Деница Величкова каза, че основните посоки за развитие на българския финансов пазар трябва да бъдат повишаване на ефективността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества през капиталовия пазар, ускоряване растежа на икономиката в средносрочен план, по-доброто позициониране на България на инвестиционната карта на Европа. Тя отбеляза извършеното от КФН като подготовка на небанковия и финансов сектор за предстоящото присъединяване на страната към еврозоната и изрази убеждение, че синхронизирането на правните рамки ще направи прехода по-плавен и ще минимизира рисковете за капиталовия пазар. Величкова добави, че в това трябва да бъдат отразени националната ни визия, силните страни и спецификите на нашия пазар. Тя смята, че е необходимо опростяване на правната рамка в сектора чрез намаляване на конкретни регулаторни задължения или адаптирането им към обема на компаниите с цел повече инвестиции на капиталовия пазар. 

Величкова каза още, че ще работи за увеличаване на доверието на инвеститорите към капиталовия пазар. Тя отбеляза важността на достъпа до инвестиционни продукти за инвеститорите на дребно, като изрази убеденост, че може да бъдат създадени необходимите условия, които да улеснят достъпа им до държавни ценни книжа. Величкова посочи и важността на дигитализацията в дейността на КФН и улесняване на гражданите до инвестиционни продукти, както и работата за подобряване на финансовата грамотност като фокус на концепцията й е придобиване на знания още от ранна възраст и съвместна работа с държавните институции за по-добра инвестиционна култура, дори като предмет в учебната програма.

Кандидатът за заместник-председател на КФН Диана Йорданова отбеляза важността на наличието на ясна и трайна регулаторна рамка, която да способства устойчивото развитие на пенсионната система у нас. Тя посочи, че дебатът е отворен и обществото, депутатите, социалните партньори, работодателските организации са активни по темата.

В контекста на демографските предизвикателства, които са в световен мащаб, неблагоприятните прогнози по отношение на финансовото състояние, бъдещата адекватност на пенсионните плащания от публичните пенсионни системи налагат изключително професионално ориентиран анализ и предлагане на мерки с фокус отчитане най-вече на персоналната отговорност на лицата и техния осигурителен принос в периода на активна трудова дейност, както и същественото значение и принос на капиталовите пенсионни схеми с дефинирани вноски, отбеляза Йорданова. Тя декларира, че в мандата си като заместник-председател на КФН и занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна политика по отношение на надзора и на регулациите с цел стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване.

Диана Йорданова отбеляза, че общите усилия в подобряване на регулаторната рамка през последните седем години са получили възможно най-високата оценка от приключилия през 2024 г. преглед на капиталовото пенсионно осигуряване от ОИСР. Тя посочи, че основните препоръки на организацията, свързани с развитието на пенсионната система, са въвеждане на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат увеличаване размера на пенсионните плащания от капиталовото осигуряване, както и преразглеждане на гаранционния механизъм за минимална доходност. В тази връзка Йорданова каза, че в КФН са започнали проучване и анализ на регулаторните изисквания в държавите от Централна и Източна Европа със сходни пенсионни схеми, като са се фокусирали върху няколко аспекта, които според годишните доклади на ОИСР определят ефективността и стабилността на капиталовите пенсионни схеми. Посочвайки, че като регулаторен орган не разполагат със законодателна инициатива, Йорданова отбеляза проведените от комисията срещи с представители на индустрията, браншови организации, социалните партньори, участие в свързани с темата форуми. Тя добави, че имат изготвено законодателно предложение, което в момента е предоставено на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика и очакват процедурата по вътрешно съгласуване и оценка на въздействие да стартира възможно най-скоро. Йорданова посочи, че това ще бъде свързано с промяна на цялата поднормативна база и на самите системи в регулатора и пенсионните компании, и по думите й е редно и е време да започнем да говорим открито по тази тема.

Динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионни услуги и продукти между различни стратегии и най-вече съобразени с техния жизнен цикъл и с толерантност към риска, посредством създаване на фондове с различен инвестиционен профил, подобряване стимулите за управление на инвестиции, в това число намаляване на такси и удръжки, каза Йорданова. Изготвили сме и сме постигнали достатъчно добро по нашите оценки законодателно предложение, което ще дискутираме, така че да намалим таксите и удръжките, за да може бъдещите пенсионери и техните наследници да получават възможно най-голяма сума от една страна, а от друга страна да не нарушим стабилността на сектора и на системата, каза още тя.

Кандидатът за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Пламен Йорданов, каза при представянето на концепцията си, че приоритетите му са свързани с изграждане на модерна регулаторна среда и внедряване на всички законови и подзаконови изисквания. В тази връзка той припомни, че в Народното събрание има внесен законопроект за изменение на Кодекса за застраховането, като изрази надежда в най-скоро време да стигне до зала. Йорданов отбеляза важността на дигитализацията, като каза, че ще работи за това да се развиват онлайн застраховането и дигитални платформи и мобилни приложения, както и комисията да използва повече изкуствен интелект в работата си за намаляване на административната тежест. Разширяването на обхвата на застрахователната дейност също ще бъде в обхвата на работа на КФН, посочи Йорданов. Ще се работи също за повишаването на финансовата грамотност, като той добави, че това ще доведе до нови продукти. Например с оглед на климатичните рискове, застраховането трябва да отговори на този проблем, най-често свързан със земеделските производители, както и кибер застраховането с оглед на дигиталните рискове, които ни заобикалят, каза Пламен Йорданов.

Източник: БТА

Икономика

България пласира дълг за 4 млрд. евро на международните пазари, съобщават от Министерството на финансите

Министерство на финансите на България успешно пласира дълг в размер на 4 млрд. евро на международните пазари, съобщиха от институцията. Емитираните на 28 април облигации са в два транша и са деноминирани в евро. Първият транш се състои от облигации със срочност 9 г., обем от 2,25 млрд. евро и годишен лихвен купон от 3,5 процента. Вторият транш се състои от облигации със срочност 13 г., обем от 1,75 млрд. евро и годишен лихвен купон от 4,125 процента.

Съвкупната номинална стойност на подадените заявки достигна 8,7 млрд. евро, което съответства на презаписване от 2,2 пъти. Вследствие на силния инвеститорски интерес и доверие това презаписване позволи съществено намаляване на цената на финансиране при 9-годишните облигации до ниво от 125 базисни точки, а при 13-годишните облигации – до ниво от 175 базисни точки спрямо съответните осреднени лихвени суапове, се посочва в съобщението.

Постигнатите спредове и лихвени купони представляват най-добрите условия, постигани в рамките на последните 3 трансакции на външните пазари, спрямо сравними по матуритет български еврооблигации. Деветгодишният транш постигна най-ниския спред спрямо осреднените лихвени суапове за Република България от 2020 г. досега, се допълва в съобщението.

От Министерството на финансите посочват, че моментът за излизане на международните капиталови пазари е бил внимателно подбран. Това е допринесло за успеха при набиране на необходимото финансиране в условията на продължаваща несигурност и волатилност на пазарната среда.

Положително влияние върху трансакцията оказа и нарастващото доверие на международната инвеститорска общност към страната ни, базирано на стабилната макроикономическа среда и увереността в очакваното присъединяване към еврозоната, пише още в съобщението.

Двойният транш облигации е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.

До момента на емисията привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 млрд. лв. и е реализирано чрез пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния пазар в периода януари – април 2025 година. Сумата бе набрана в резултат на 8 аукциона за продажба на държавни ценни книжа от две емисии – една 3-годишна и една 7-годишна, сочи справка в сайта на финансовото министерство.

Реализираната трансакция следва заложената основна цел на дълговото управление през 2025 година. Набраните средства осигуряват необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се уточнява в съобщението.

Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, от 18,9 млрд. лв., заложен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година. Това означава, че до края на 2025 година Министерство на финансите може да емитира нов дълг от още около 9 млрд. лева до достигане на предвидения таван за периода. В края на годината е заложено общият размер на държавния дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

За последно България пласира дълг на международните пазари в края на месец август миналата година в условията на служебно правителство. Тогава страната ни набра 4,5 млрд. евро чрез продажбата на облигации, деноминирани в евро и щатски долари, като това бе най-голямата изобщо сделка, която Република България реализира с едно излизане на пазара.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Германски оператори на газохранилища критикуват план на Берлин за прилагане на новите правила на ЕС в сектора

Проектопредложението за изменение на германския закон за съхранение на газ, който цели да приведе нивата на запълване в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, може да се окаже несправедлив към някои оператори и дори да ограничи доставките. Това обяви днес асоциацията на операторите на системи за съхранение на газ в Германия (INES), предаде Ройтерс.

Германия е най-големият потребител и страната, която съхранява най-голямо количество газ в ЕС. Германските хранилища покриват една четвърт от годишното потребление на газ в Германия. Това означава, че усилията ѝ за прилагане на правилата за съхранение на газ имат последици в целия ЕС, отбелязва Ройтерс.

Лобистката организация INES критикува план на министерството на икономиката за изискване за запълване на капацитета на газохранилищата в страната от 80 на сто до 1 ноември, тъй като на шест отделни съоръжения е дадена по-ниска цел от 45 на сто. Шестте  хранилища са в Бад Лаухщад, Франкентал, Хенлайн, Реден, Щокщад и Илцен.

Германското министерство на икономиката разпространи вчера проекторазпоредбите за зима 2025/26 г., с които се е запознала Ройтерс. Целта на проекта е Берлин да се съобрази с по-свободните правила за запълване на хранилищата, подкрепени от страните членки на ЕС миналия месец.

Планираните изменения биха позволили на страните да свият с 10 процентни пункта предишното изискване за запълване на капацитет от 90 на сто.

Асоциацията INES критикува и друго несъответствие в проекта относно края на зимата. Според него е необходимо съоръженията да бъдат запълнени поне на 30 на сто към 1 февруари 2026 г., докато за четири хранилища – Берванг, Брайтбрун, Инценхам-Вест и Волферсберг – целта е по-висока – 40 на сто.

Според лобистите по-високото изискване може да доведе до свиване на общите доставки в края на зимата и да бъде контрапродуктивно.

Говорител на икономическото министерство отказа да коментира проектопредложението, като заяви, че то не е било прието от кабинета.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Потребителското доверие в САЩ през април се понижи до нивата от началото на пандемията, отчита проучване

Индексът на потребителското доверие в САЩ се е сринал повече от очакваното през април, сочи проучване на изследователския център „Конфърънс борд“ (Conference Board) , публикувано днес и цитирано от ДПА.

Индексът на потребителското доверие на „Конфърънс борд“ е намалял до 86 пункта през април от коригираните нагоре 93,9 пункта през март. Така индексът отбелязва най-ниското си ниво от май 2020 г.

Икономистите очакваха индексът на потребителското доверие да се срине по-умерено – до 87,5 пункта спрямо първоначално отчетените 92,9 пункта за предходния месец.

Стефани Гишар, старши икономист в „Конфърънс борд“, отбеляза, че резкият спад довел индекса на потребителското доверие до най-ниско равнище от началото на пандемията.

Индексът на очакванията на потребителите за бъдещето се също се срина – до 54,4 пункта през април от 66,9 пункта през март, достигайки най-ниското си ниво от октомври 2011 г.

Делът на потребителите, които очакват по-малко работни места в САЩ през идните шест месеца (32,1 на сто), е почти толкова висок, колкото през април 2009 г., в разгара на така наречената Голяма рецесия, каза Гишар.

„Освен това очакванията за бъдещите перспективи за доходите са ясно песимистични за първи път от пет години, което предполага, че опасенията за икономиката вече са се разпространили и към потребителите, които се тревожат за собственото си благосъстояние“, добави тя.

Проучването показа по-умерен спад на индекса, отразяващ текущото състояние на потребителите, който се е понижил незначително до 133,5 пункта през април от 134,4 пункта през март.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 15 минути

Пари Сен Жермен достигна до успеха срещу Арсенал в първи полуфинален мач в Шампионската лига

Святпреди 24 минути

Зеленски заяви, че първата стъпка към мира в Украйна е Русия да се съгласи на безусловно спиране на огъня

Святпреди 39 минути

АКП: Премиерът на Камбоджа откри три модернизирани отсечки от националната пътна мрежа

Спортпреди 40 минути

Ал-Ахли се класира за финала в Шампионската лига на Азия

Святпреди 52 минути

Сенатът на американския Конгрес утвърди бившия сенатор Дейвид Пардю за посланик на САЩ в Китай

Спортпреди един час

Слабото представяне на Интер в последните мачове не омаловажава напредъка на отбора, заяви наставникът на италианския шампион Симоне Индзаги

Политикапреди един час

“Аз съм му простил“. Борисов ще бъде разпитан по делото срещу Кирил Петков

Спортпреди един час

Арина Сабаленка продължава на четвъртфиналите на тенис турнир в Мадрид

Святпреди един час

Трима души са убити при стрелбата в град Упсала в Швеция

Балканипреди един час

Нова инициатива „Българските места по света“, предложи генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Спортпреди 2 часа

Спечелването на купата на Испания ще осигури допълнителна мотивация за Барселона, сигурен е треньорът на каталунците Ханзи Флик

Святпреди 2 часа

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че е настъпил моментът за конкретни предложения за решаване на конфликта в Украйна

Бизнеспреди 5 дни

Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика

Балканипреди 5 дни

Хърватите имат повече доверие на социалните мрежи, отколкото на държавните институции, сочи проучване

Българияпреди 5 дни

Частните съдебни изпълнители искат законодателни промени за търговските арбитражи

Българияпреди 5 дни

Страшно е, когато се поставя под въпрос членството на България в НАТО и ЕС, каза Петър Стоянов

Спортпреди 4 дни

Александър Везенков бе най-резултатен за втория успех на Олимпиакос над Реал Мадрид в четвъртфиналите на баскетболната Евролига

Святпреди 5 дни

Министърът на отбраната на САЩ имал необезопасена интернет линия в офиса си, за да ползва чат приложение, съобщава Асошиейтед прес

Балканипреди 5 дни

Турция е сред лидерите в света по дял на ражданията със секцио; през последните 10 години броят им е нараснал с 10,4 на сто

Святпреди 5 дни

Китай, Русия и Иран обсъдиха иранската ядрена програма с МААЕ, съобщава Синхуа

Балканипреди 5 дни

Американските актьори Бил Мъри и Катлийн Търнър идват в Румъния това лято

Икономикапреди 5 дни

Българската фондова борса организира форума „Investor Day 2025: Embracing Opportunities“ на 28 април

Обществопреди 5 дни

Скандал и полиция в сградата на Метрополитен, Спаси София спря заседание на Борда

Балканипреди 4 дни

Конституционният съд на Румъния също обжалва решение на Апелативния съд в Плоещ, което блокира решението му за анулиране на изборите

Новини