/ВН/

Източник: БТА

Гръцкото министерство на отбраната разкри план за реформи, в който се предвижда броят на действащите резервисти да достигне 150 000 души до 2030 г., съобщава електронното издание на в. „Катимерини“.

Инициативата, част от правителствения „Дневен ред 2030“, беше представен от министъра на отбраната Никос Дендиас в Гръцката военна академия в Атина в петък. Планът включва модернизирано обучение с използване на дронове, симулатори и дигитални платформи.

Резервистите ще бъдат призовавани да се върнат за обучение чрез правителствен портал и ново приложение. Тренировъчните цикли ще се провеждат на всеки от три до пет години и ще продължават от три до шест дни. Общото обучение ще може да достига 80 дни за редовите резервисти и 150 за офицерите от резерва.

Според министерството новият модел има за цел да коригира някои недостатъци в ефективността. През 2024 г. 28 455 резервисти са били призовани, но само около 14 200 са се явили на обучение. Въпреки че всички уволнили се наборници технически са резервисти, малко от тях получават последващо обучение, отбелязва изданието.

Официалните представители подчертават, че усилието е от ключово значение за осигуряването на готовността и ефективността на националната отбрана. Обучението ще използва като модел практики от Израел и Финландия. Осъдените за сериозни престъпления ще бъдат изключвани автоматично. В случаи на недостиг на кадри от критични специалности някои от тях могат да бъдат повикани дори без да са доброволци.

Ще бъдат отворени два центъра за обучение – един в Атина и един близо до Солун. Водят се разговори с работодателски организации за споделяне на разходите за компенсации на служителите по време на обучението. Министерството на отбраната подчертава, че силният резерв е изключително важен, тъй като не може да има солидна икономика без солидна национална сигурност. 

Гърция е една от малкото страни в ЕС, която има задължителна военна служба. Всички гръцки граждани на възраст от 19 до 45 години са задължени да отбият военна служба, която в повечето случаи е едногодишна. Поради религиозни, философски и други подобни убеждения, които са в противоречие с военната служба, се дава възможност за алтернативна служба с удължен срок, а след определена възраст – и за откупуване на срока ѝ.

Източник: БТА

Мостът над река Прут между румънския град Яш и молдовския град Унген, който е част от бъдещата А8, е първият мост между Румъния и Република Молдова, изграден през последните 60 години, заяви днес румънският министър на транспорта Сорин Гриндяну, цитиран от Аджерпрес.

Той участва днес в церемония в молдовското село Загаранча в района на град Унген по повод започването на строежа на т. нар „Мост на цветята“ над река Прут, по която минава границата между Румъния и Молдова.

Министърът посочи, че според проекта срокът за завършване на моста е 18 месеца.

„Това е първия мост, който се строи над река Прут след 60 години. Минаха 60 години, в които не е изграден нито един мост – нещо, което със сигурност трябва да поправим. Тези неща се случват с европейски пари, с пари от ЕС, не с пари от други места. Това е проект по Механизма за свързване на Европа, задвижен от (бившия) еврокомисар (по транспорта) Адина Вълян, която направи възможно това проектът днес да бъде в този стадий и да има финансиране“, посочи Гриндяну.

Общата стойност на проекта е 32,9 милиона евро, от които приносът на Европейския съюз е 16,4 милиона евро.

Мостът ще бъде дълъг 261,2 метра и ще има по две ленти във всяка посока.

„Мостът на цветята“, който ще свързва населеното място Загаранча в района на Унген, Република Молдова, и село Голаещ в румънския окръг Яш, е част от „Магистралата на обединението“ (А8), която има важна роля в свързването на националните пътни мрежи на двете страни – магистралата Търгу Муреш-Яш-Унген и бъдещата магистрала Унген-Кишинев, като и двете се планира да бъдат завършени до 2030 г., отбелязва агенцията.

Това е първият пътен мост над река Прут, който се изгражда през последните 60 години, а също така е един от четирите нови моста над реката, чийто строеж е планиран.

В събитието участваха още румънският вицепремиер Мариан Някшу, министрите на околната среда и енергетиката Мирча Фекет и Себастиан Бурдужа, молдовският вицепремиер Владимир Боля, председателят на парламента Игор Гросу, редица други официални лица, както и стотици граждани от двете страни на река Прут. 

Името „Мост на цветята“ е избрано, за да припомня за събитията от 1990 г., когато румънци и молдовци се събират символично на бреговете на река Прут и за първи път след Втората световна война могат да преминат границата между двете страни без документи.

Източник: БТА