/ИТ/

Източник: БТА

Около 250 000 души отдадоха почит на папа Франциск в трите дни на поклонението пред него в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Сред тях бяха лидери и обикновени хора. Паметен момент от поклонението обаче беше, когато в първия му ден една слабичка и възрастна монахиня с раничка на гърба се приближи до кордона, обграждащ отворения ковчег на папата, и се задържа там доста дълго, което беше в нарушение на протокола. Никой обаче не направи забележка на монахинята, че нарушава процедурите, никой от охраната не се доближи до нея. В продължение на около 20 минути камерите на телевизиите документираха как възрастната жена не крие емоциите си, породени от кончината на папата, обобщават италиански и френски медии, сред които АНСА, Франс прес, „Ла сете“, „РАИ Нюз“ и „Фигаро“. Кадрите със самотностоящата и плачеща онахиня в базиликата обиколиха света и породиха въпроси коя е тази жена и каква е връзката й с папа Франциск.

Не за първи път всъщност сестра Женвиев, както е името на възрастната жена, попада в полезрението на медиите. На 31 юли миналата година папа Франциск посети едно малко необичайно за папски визити място – лунапарк в Остия Лидо, в района на Рим. Под жежкото слънце и въпреки 35-те градуса на юлския следобед, папата разгледа лунапарка, благослови статуята на Дева Мария на входа му и се срещна с актьорите, работещи в него, за да им благодари за усмивките, които те пораждат у хората, припомня „Ватикан нюз“.

Непрестанно по време на тази визита папата беше придружаван от сестра Женвиев, която живее в каравана в лунапарка заедно с още една монахиня – Анна Амелия и двете помагат на актьорите. Сестра Женвиев обаче подпомага и много други хора, които са забравяни от обществото или просто са маргинализирани от него, защото са в неравностойно положение заради бедност или инвалидност, или защото са част от ЛГБТ общността. В последните години тя не престава да води на аудиенции при папата представители на тези обществени прослойки, като винаги преди това му  изпращала съобщение, за да му каже кого ще му доведе този път.

Сестра Женвиев планирала такава визита и непосредствено след Великден, след като видяла папата да се придвижва с папамобила сред богомолците на площад „Свети Петър“ в най-светлия празник за християните. Тя не подозирала, че ден след това папата вече няма да е между живите. Новината за кончината му била истински шок за нея.

Женвиев Жаненгро, както е пълното име на монахинята, е родена през 1943 г. във Франция. От 56 години тя е член на конгрегацията „Малките сестри на Исус“, подпомагаща хора в неравностойно обществено положение.

Женвиев Жаненгро е племенница на Леони Дюке, френската монахиня, живяла в Аржентина, отвлечена и убита по време на аржентинската диктатура. Леони Дюке е била активистка срещу военните завзели властта и близка до роднините на безследно изчезналите по време на диктатурата. През 1977 г. тя била заловена от силите на режима и натоварена на един от техните самолети за така наречения „полет на смъртта“. При него военните хвърляли от самолета в морето противниците на режима. Леони Дюке също била хвърлена в морето. После вълните изхвърлили трупа й на брега и тя била погребана в общ гроб, припомня Франс прес. Дълги години нейните роднини, сред които и Женвиев Жаненгро, водели непримирима битка, за да научат какво се е случило с Леони Дюке. Едва в началото на 21-и век общият гроб бил разкрит и тялото й било идентифицирано. През 2005 г. тленните й останки били погребани в градина на църква в Буенос Айрес. По онова време Хорхе Берголио, както се казваше папа преди да приеме името Франциск, е бил архиепископ на аржентинската столица и именно той е дал разрешение за това погребение.

По този повод именно Женвиев се е свързала за първи път с аржентинския висш прелат. В писмо до него тя изразила възмущение, че на погребението на леля й не е присъствал нито един свещеник, което тя възприемала като съучастие на църквата в Аржентина с престъпленията на диктатурата. Хорхе Берголио по онова време обаче бил във Ватикана за участие във ватикански синод и след като получил писмото, се свързал с монахинята, за да я увери, че той лично е разрешил погребението на Леони Дюке в пределите на църква в Буенос Айрес. Сестра Женвиев обаче по това време не му повярвала и в продължение на осем години не потърсила нов контакт с него.

През 2013 г., когато Хорхе Берголио вече бил избран за папа и приел името Франциск, сестра Женвиев имала възможността да присъства на една от литургиите, отслужени от него в резиденцията за гости „Санта Марта“ във Ватикана, в която той живеел. Тогава Женвиев напомнила на папата коя е и така се зародило приятелство между тях. Спойката между двамата била именно грижата за отхвърлените от обществото или така наречените „оставени последни“.

С годините сестра Женвиев разбрала, че самият Хорхе Берголио е помагал на преследвани и измъчвани от диктатурата хора в Аржентина да избягат от военния режим.

Заради енергичния й характер и непримиримостта й срещу несправедливостите папа Франциск имал навика да наричан сестра Женвиев  шеговито с прякора „Ужасното дете“.

Именно сестра Женвиев успяла да убеди папата да посети лунапарка миналото лято – една нетипична папска визита, отразяваща близостта му с обикновените хора.

Животът на монахинята, посветен на каузата за връщане на човешкото достойнство на забравените от обществото хора, отразява ценностите, бранени и от папа Франциск, обобщават френските и италианските медии. А кадрите с плачещата в базиликата монахиня ще останат в историята като символ на същината на понтификата на Фанциск, превърнал се в пример за приобщаване, съпричастност и безмерна любов към ближния, отбелязва испанската телевизия „Еда“.

Източник: БТА

Държавни глави, премиери, монарси и 130 чужди делегации са потвърдили присъствието си на погребението на папа Франциск във Ватикана днес, обобщава Франс прес и представя списък на високопоставените гости. Погребалната церемония е от 11:00 ч. българско време (10:00 италианско).

България е представлявана от българския премиер Росен Желязков. Той ръководи делегация, в чийто състав влизат вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на външните работи Георг Георгиев и извънредният и пълномощен посланик при Светия престол Костадин Коджабашев, съобщиха от пресслужбата на премиера на 23 април.

Италия ще бъде представена от президента Серджо Матарела, от премиера Джорджа Мелони и редица политически лидери и ръководители на местни институции.

Останалите гости, според списъка на Франс прес, са, както следва:

ООН: генералният секретар Антонио Гутериш

Европейски институции: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

САЩ: президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания. Бившият президент Джо Байдън също каза, че планира да присъства

Франция: президентът Еманюел Макрон, придружен от съпругата си Брижит и министрите на външните и на вътрешните работи Жан-Ноел Баро и Брюно Рьотайо.

Великобритания: престолонаследникът принц Уилям и премиерът Киър Стармър

Германия: президентът Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерът Олаф Шолц, но не и бъдещият канцлер Фридрих Мерц като част от официалната делегация.

Украйна: президентът Володимир Зеленски намекна, че може и да не присъства на погребението на папа Франциск, но там със сигурност ще бъдат  първата дама Олена Зеленска и министърът на външните работи Андрий Сибига

Полша: президентът Анджей Дуда и председателят на долната камара на полския парламент Шимон Холовня.

Унгария: президентът Тамаш Шуйок и премиерът Виктор Орбан

Словакия: президентът Петер Пелегрини

Чехия: премиерът Петър Фиала

Испания: крал Фелипе Шести и съпругата му – кралица Летисия

Белгия: крал Филип, кралица Матилда и премиерът Барт де Вевер.

Швеция: крал Карл Шестнадесети Густав, кралица Силвия и премиерът Улф Кристершон

Монако: принц Албер Втори и съпругата му Шарлийн

Норвегия: престолонаследникът принц Хокон, съпругата му – принцеса Мете Марит, и министърът на външните работи Еспен Барт Ейде

Дания: Кралица Мери

Финландия: президентът Александър Стуб

Нидерландия: премиерът Дик Схоф и министърът на външните работи Каспар Велдкамп

Португалия: президентът Марсело Ребело де Соуза, премиерът Луиш Монтенегро,  председателят на парламента Жозе Педро Агиар-Бранко и външният министър Пауло Ранжел

Австрия: канцлерът Кристиан Щокер

Швейцария: президентката Карин Келер-Зутер

Ирландия: президентът Майкъл Хигинс, премиерът Михол Мартин и вицепремиерът Саймън Харис

Гърция: премиерът Кириакос Мицотакис

Република Северна Македония: президентката Гордана Силяновска-Давкова

Румъния: временният президент Илие Боложан

Словения: президентката Наташа Пирц Мусар и премиерът Роберт Голоб

Хърватия: президентът Зоран Миланович и премиерът Андрей Пленкович

Кипър: президентът Никос Христодулидис

Черна гора: Президентът Яков Милатович

Сърбия: премиерът Джуро Мацут

Албания: президентът Байрам Бегай

Косово: Президентката Вьоса Османи

Литва: президентът Гитанас Науседа

Латвия: президентът Едгар Ринкевичс

Естония: президентът Алар Карис

Молдова:  президентката Мая Санду

Аржентина: президентът Хавиер Милей, неговата сестра Карина, както и няколко министри, сред които и външният министър Херардо Вертейн

Бразилия: президентът Луиз Инасио Лула да Силва и неговата съпруга Розанжела

Еквадор: президентът Даниел Нобоа

Кабо Верде: президентът Жозе Мария Невеш

Израел: посланикът на Израел във Ватикана Ярон Сидерман

Доминиканска република: президентът Луис Абинадер

Източен Тимор: Жозе Рамос-Орта

Нова Зеландия: премиерът Кристоф Лъксън

Филипини: президентът Фердинанд Маркос-младши

Хондурас: президентката Сиомара Кастро

Индия: президентката Друпади Мурму

Централноафриканската република: президентът Фостен Аршанж Туадера

Ангола: президентът Жоау Лоуренсо  

Русия: Олга Любимова, министър на културата     

Източник: БТА