Военните разходи по света са достигнали 2,72 трилиона щатски долара през 2024 година. Това е увеличение с 9,4 процента спрямо 2023 г. и е най-големият скок поне от края на Студената война, се казва в публикуван днес доклад на водещ мозъчен тръст, предаде Ройтерс.

Засиленото геополитическо напрежение е довело до увеличаване на разходите за отбрана във всички региони на света. Ръстът е особено голям в Европа и Близкия изток, показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

„Над 100 страни по света са увеличили военните си разходи през 2024 г.“, заяви SIPRI. „Тъй като правителствата все повече отдават приоритет на военната сигурност, често за сметка на други бюджетни области, икономическите и социалните компромиси могат да имат значителни последици за обществата през следващите години“, допълва организацията.

Войната в Украйна и съмненията относно ангажимента на САЩ към НАТО доведоха до увеличение на военните разходи в Европа (включително Русия) със 17 процента. Така разходите за отбрана на континента надхвърлиха нивата, отчетени в края на Студената война.

Русия е похарчила за целта 149 милиарда долара през 2024 г., с 38 на сто повече, отколкото през 2024 г. и двойно повече от 2015 година. Това представлява 7,1 процента от БВП и 19 процента от всички правителствени разходи на страната.

Общите военни разходи на Украйна са нараснали с 2,9 процента, достигайки 64,7 милиарда долара. Това е 43 на сто от разходите на Русия и 34 процента от БВП на Украйна, което я прави страната, похарчила най-голям дял от парите си за отбрана през 2024 г.

„Украйна отделя в момента всичките си данъчни постъпления за армията си“, каза SIPRI. „С толкова малък финансов буфер ще бъде трудно за Украйна да продължи да увеличава военните си разходи“, допълни организацията.

Военните разходи на САЩ са се увеличили с 5,7 на сто до 997 милиарда долара, което е 66 процента от всички разходи на страните от НАТО и 37 процента от световните военни разходи за 2024 г.

„Това наистина показва силното геополитическо напрежение“, заяви Сяо Лян, изследовател в програмата „Военни разходи и производство на оръжие“ на SIPRI, предаде АФП. 

Повече от 100 държави увеличават бюджетите си за отбрана през миналата година, подчертава докладът.

Солидната сметка ще има „дълбоко социално-икономическо и политическо въздействие“, отбеляза Лян, тъй като „държавите трябва да правят компромиси при бюджетните си решения“.
„Виждаме как много европейски страни намаляват други пера на бюджета като международната помощ, за да финансират нарастващите разходи за армията, […] или обмислят повишаване на данъци и задлъжняване“, изброи той.

Няколко европейски държави се отличават. Военните разходи на Германия например скачат с 28 процента, достигайки 88,5 милиарда долара, с което тя измества Индия от четвъртото място в света. „За първи път от обединението си Германия става страната с основен принос в областта на отбраната в Централна и Западна Европа“, коментира Сяо Лян.

И 32-те членки на НАТО, започнали процес по превъоръжаване пред перспективата за евентуално американско оттегляне, също значително увеличават тези разходи, посочва АФП.

„През 2024 година 18 от 32-те държави постигат целта от 2 процента от БВП за военни разходи“ – нещо невиждано от създаването на НАТО досега, уточнява изследователят. „Очакват се мащабни проекти за оръжейни покупки през идните години“, добавя той.

Същата тенденция се наблюдава и в Близкия изток.

Израел продължи войната си в ивицата Газа и през 2024 г. военните му разходи скочиха с 65 процента, достигайки 46,5 милиарда долара – най-голямото увеличение от Шестдневната война през 1967 година, посочи SIPRI.

За сметка на това разходите на Иран намаляват с 10 процента, възлизайки на 7,9 милиарда долара през 2024 г., „въпреки участието му в регионални конфликти“, отбелязва SIPRI, тъй като „санкциите сериозно ограничават способността му да увеличава разходите си“.

На второ място след САЩ е Китай, който инвестира в модернизацията на своите въоръжени сили, разширяването на способностите си в кибервойната и развитието на ядрения си арсенал. Страната вече представлява половината от военните разходи в Азия и Океания. През 2024 година Китай е увеличил военния си бюджет със 7 на сто, достигайки 314 милиарда долара.

Източник: БТА

В Канада предстои оспорвана надпревара за нов лидер на страната, пише в заглавие британският в. „Файненшъл таймс“.

Изданието отбелязва, че днешните парламентарни избори в Канада се свеждат до съревнование между канадския премиер Марк Карни и водача на опозиционната Консервативна партия Пиер Поалиевър – двама лидери с много различни характери, опит и виждания за Канада.

Избирателите, които Карни успя да привлече, са една от причините, поради които Поалиевър загуби преднината си от 25 процентни пункта, която през декември го позиционираше като вероятния следващ премиер на Канада. Тази седмица се заговори, че той може дори да загуби собственото си място в парламента.

Канадците предстои да решат дали Карни, 60-годишен бивш управител на централните банки на Канада и Англия, е предпочитаният човек, който да преведе страната им през икономическата несигурност, предизвикана от американския президент Доналд Тръмп.

Алтернативата е 45-годишният опитен политик Поалиевър, който обещава в програмата си да възстанови така наречената „Канадска мечта“ чрез намаляване на данъците, проекти за енергийна инфраструктура и твърда позиция по отношение на престъпността, посочва „Файненшъл таймс“.

Растящата популярност на Поалиевър, откакто стана лидер на Консервативната партия през септември 2022 г., се дължи на канализирането на общественото недоволство заради високите разходи за живот и цените на жилищата. Той безмилостно атакува тогавашния канадски премиер Джъстин Трюдо, който в началото на януари обяви, че ще подаде оставка, когато бъде избран нов лидер на партията.

Обществените настроения обаче наклониха везните в полза на Либералната партия, след като Тръмп встъпи в длъжност същия месец, а Карни стана канадски премиер в началото на март, отбелязва британското издание.

Предизвикателството пред консерватора Поалиевър е да се дистанцира от Тръмп в момент, в който политиката на американския президент към Канада сплоти нацията зад Карни.

Поалиевър трябва да спечели позиции и в Онтарио – канадската провинция с най-голямо население и един от икономическите двигатели на страната, която ще бъде най-силно засегната от американските мита, посочва „Файненшъл таймс“.

Анализ на социологическите проучвания на канадската обществена телевизия Си Би Си, представляващ обобщение на социологически проучвания в цялата страна, показва, че разликата между двете партии е намаляла, но либералите се очаква да спечелят повечето места в парламента, отбелязва британското издание.

Тръмп стана фактор, от който зависи изходът на изборите в Канада, извежда в заглавие изданието „Политико“.

В продължение на месеци динамиката на днешните парламентарни избори в Канада изглеждаше доста предвидима. Предизборната кампания, която стана лакмус за непопулярния десетгодишен мандат на бившия премиер Джъстин Трюдо след оттеглянето му, се превърна и във вот за това кой е най-способен да се изправи срещу Доналд Тръмп, неговата търговска война и намеренията му да анексира Канада.

Либералите са на път да запазят властта, а премиерът Карни може дори да претендира за мнозинство в Камарата на общините на Канада, защото Поалиевър така и не се приспособи към променената ситуация и отблъсна избирателите. От своя страна либералите спечелиха подкрепа, тъй като не просто изхвърлиха Трюдо, а го замениха с трезвомислещ бивш банкер, посочва „Политико“.

Именно този последен елемент може да се окаже решаващ и да определи дали либералите ще получат мнозинство или правителство на малцинството. В Канада отдавна има силни малки партии, които играят ключова роля както в провинциалната, така и във федералната политика – най-вече лявата Нова демократическа партия (НДП) и Квебекският блок. Ефектът от екзистенциалната заплаха на Тръмп обаче ги маргинализира.

С очаквания срив на НДП тези избори могат да отбележат най-високия процент гласове за двете основни партии от поколения насам, отбелязва „Политико“.

Дуелът между либералите и консерваторите на парламентарните избори в Канада се очертава да бъде оспорван, пише в заглавие френският в. „Монд“.

В навечерието на днешните избори подкрепата на избирателите за Консервативната партия рязко спадна в полза на Либералната партия. Подкрепата за консерваторите пострада заради търговската война, започната от Доналд Тръмп, и заплахите му срещу суверенитета на Канада, отбелязва френското издание.

Само преди четири месеца резултатът от канадските избори изглеждаше предрешен. Консерваторите доминираха с преднина от над 20 процентни пункта в социологическите проучвания пред Либералната партия, водена от крайно непопулярния премиер Джъстин Трюдо. След това се появи Доналд Тръмп, който заяви, че иска да направи Канада 51-ия щат на САЩ. Изведнъж лидерът на Консервативната партия Пиер Поалиевър, наричан понякога „Тръмп от Севера“, се оказа по-малко привлекателен за канадците, посочва „Монд“.

От друга страна, Марк Карни – бивш банкер, който се възползва от опита си в настоящата търговска война със САЩ, успя да разколебае избирателите на своя опонент. Дори родният град на Пиер Поалиевър – Калгари, който почти никога не избира либерали, сега може да  бъде спечелен от тях, отбелязва френското издание.

Източник: БТА

/БЗ/

Източник: БТА