Недостигът на доброволни кръводарители поставя пациентите с бета-таласемия в риск. Липсва информираност за болестта, а възможностите за лечение са ограничени.

Основните проблеми през хората с това заболяване очерта Илиана Първанова, учредител на фондация „Калинки за живот – за децата с таласемия“, на пресконференция с тема “Бета-таласемия в България: Живот с предизвикателства и надежда“.

Обществото не е информирано за бета-таласемията и това води до късна диагноза или социална стигматизация, подчерта Първанова. По думите ѝ възможностите за лечение у нас са ограничени, защото достъпът до костномозъчна трансплантация е труден.

В събитието взеха участие още доц. д-р Атанас Банчев, началник на Експертния център за хемофилия, таласемия и други редки хематологични заболявания към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, д-р Денка Стоянова, лекар в Клиника по детска клинична хематология и онкология в същата болница и д-р Мирела Рангелова, ръководител на Направление по таласемии и патологични хемоглобини към Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания – София.

Специалистите представиха информация за заболяването, симптомите, грижите и ролята на специалистите при диагностиката и проследяването на пациентите с бета-таласемия.

Бета-таласемията е рядко, наследствено заболяване на кръвта, характеризиращо се с ниско ниво на хемоглобина – протеин, който се намира в червените кръвни клетки и пренася кислорода до всяка част на тялото. Заболяването засяга мъжете и жените по равно, като е установено, че се среща по-често в Средиземноморските държави, Близкия Изток и Централна и Югоизточна Азия.

Общата годишна заболеваемост от симптоматична бета-таласемия се оценява на 1 на 100 000 души по света. Въпреки, че болестта оставя рядка, в САЩ честотата ѝ се е увеличила с около 7,5% през последните 50 години. Предполага се, че носители на мутации за бета-таласемия в България са около 170 000 човека.

Бета-таласемията се предава по автозомно-рецесивен начин, което означава, че и двете копия на HBB гена във всяка клетка имат мутации. Обичайно лекарите обръщат внимание на анамнезата, симптомите, физикалния преглед и лабораторните тестове, за да поставят диагнозата.

Има три основни типа бета-таласемия: минор, интермедия и майор. Носителите на таласемия минор обичайно са без симптоми и оплаквания, но могат да имат лека форма на анемия. Таласемия интермедия се характеризира с лека до средностепенна анемия, като някои пациенти могат да имат нужда от хемотрансфузии (кръвопреливания), особено с напредването на възрастта. Най-тежката форма на заболяването е таласемия майор, която води до тежка анемия и може да причини увеличение на черния дроб и далака и пациентите се нуждаят от ежемесечни кръвопреливания.

Симптомите на бета-таласемията най-често зависят от тежестта на болестта и могат да се проявят като анемия, костни и мускулни аномалии, изменения в далака, черния дроб и сърцето, нарушения в растежа, ендокринни, чернодробни и сърдечни нарушения.

Лечението на заболяването включва стволово-клетъчна трансплантация (най-честа при пациенти <16>

Въпреки че е хронично заболяване, бета-таласемията е лечима и с подходящи грижи пациентите могат да се справят с болестта и да водят нормален начин на живот. В по-напредналите стадии сърдечните проблеми, (като застойна сърдечна недостатъчност, анормален сърдечен ритъм (аритмии) и чернодробната фиброза, могат да съпровождат тежката бета-таласемия и могат да повлияят на преживяемостта на пациентите.

Усъвършенстването на трансфузиите на червени кръвни клетки допринася допълнително за удължаване на преживяемостта през последните години. Но, въпреки че в много страни има одобрени терапии за анемия, причинена от бета-таласемията, важно е да има и допълнителен напредък в лечението за тази група от хора.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Столични акушерки ще бъдат командировани в Перник, за да се реши кризата в Акушеро-гинекологичното отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ в миньорския град. Миналата седмица беше обявено, че заради недостиг на акушерки, отделението ще затвори врати на 1 май.

Без изход изглеждаше ситуацията в края на миналата седмица в пернишката болница. Сега изглежда, че има решение, макар и временно.

Бяхме в една изключително тежка ситуация, защото окръжната държавна болница е единствената в цялата област. Няма вече други болници и цялата област разчита на МБАЛ „Рахила Ангелова“. Ситуацията беше наистина изключително тежка. Има и други отделения, които в момента са под риск. Големият въпрос е какво правят народните представители с реорганизация на нашето здравеопазване, каза по БНТ Станислав Владимиров, кмет на Перник. 

По думите му, това не е единствената болница в България, която може да бъде закрита.

В 2/3 от България здравеопазването е в будна кома. Две трети от българите нямат достъп до нормално здравеопазване. И въпреки че не е ангажимент на кмета да се ангажира с държавна болница, аз съм се ангажирал и ще водя разговори с други лекари, да търсим решение дългосрочно за проблема, който е пред нашата болница. Ние ще закърпим положението в Перник, но какво ще правим голяма част от България, това е големият въпрос, който стои пред нас. Призовавам всички лекари, перничани, които работят в София, медицински сестри, акушерки, да се свързват директно с мен, защото аз пряко съм се ангажирал, да договорим условия, за да може нашата болница да поставим на мястото, където ѝ е, посочи Владимиров.

За няколко месеца от София ще бъдат командировани акушерки в Перник, а през това време ще се търсят кадри за по-дългосрочен период, които да поемат родилното отделение.

По щат акушерките са 15 и няма как да командироват 15 акушерки, но и това, което го имаме като вариант с 5 акушерки, за което изключително много благодаря кмета на Перник, защото, ако не беше той, ние наистина бяхме на затваряне. Така че, с 5 акушерки ще можем да изкараме лятото, коментира Д-р Ивайло Лазов, началник на АГ отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник.

Според д-р Лазов, дългосрочното решение на проблема е задържане на млади хора в България, за да не да ходят да гледат възрастни хора в Гърция и Англия, след като завършат за акушерки, за сестри. Той се надява здравното министерство да направи така, че да има покритие със здравни кадри в цялата държава.

Преди седмица от болницата обявиха, че АГ отделението в болницата се затваря, заради липсата на акушерки. Началникът на отделението съобщи, че на работа остават само две акушерки, едната от които е с ТЕЛК.

Проблемът с недостига на акушерки е в цялата страна. Данните показват, че липсват между 2000 и 4000 акушерки, което означава, че системата разполага с едва около половината от необходимите кадри. Голяма част от работещите са в пенсионна възраст, което допълнително усложнява ситуацията.

Заплатите на акушерките са значително по-ниски от средните за страната. В общинските болници възнагражденията често са близки до минималната работна заплата.

В чужбина получават 4 пъти по-високи възнаграждения.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Учени от Обединеното кралство твърдят, че един тест на слюнката може да помогне за „обръщане на тенденцията“ при рака на простатата, съобщи „Би Би Си“.

Той анализира ДНК на мъжете, за да установи кой е роден с най-голям риск от развитие на болестта.

Насочването им за биопсия на простатата и ядрено-магнитен резонанс открива някои агресивни видове рак, които иначе биха останали незабелязани.

Въпреки това все още не е доказано, че тестът спасява животи, а експертите твърдят, че ще минат „години“, преди подобни тестове да се използват рутинно, пише БГНЕС.

Около 12 000 мъже в Обединеното кралство умират от рак на простатата всяка година.

Призивите за рутинно тестване на здрави мъже – известно като скрининг – се засилиха, след като олимпийският колоездач сър Крис Хой обяви, че има рак на простатата в последен стадий.

В миналото скринингът беше отхвърлен, тъй като използването на сегашния тест – който търси нивата на специфичния антиген на простатата (PSA) в кръвта – рискува да причини повече вреда, отколкото полза.

Този тест със слюнка не търси признаци на рак на простатата в тялото. Вместо това той търси 130 мутации в ДНК на мъжете, всяка от които може да увеличи риска от развитие на рак на простатата.

В проучването учените са изследвали мъже на възраст 55-69 години и са изчислили техния риск. Мъжете с най-високи 10 % от резултатите са поканени за допълнителни изследвания. Това включва биопсия и ядрено-магнитен резонанс.

От 745 мъже с висок резултат 468 са били готови да се подложат на допълнителни изследвания. При 187 от тях е открит рак на простатата. 103 са били тумори с по-висок риск, които са се нуждаели от лечение, като 74 от тях не биха били открити на този етап с настоящите тестове, показва проучването, публикувано в New England Journal of Medicine. 

„С този тест може да се постигне обрат в борбата с рака на простатата. Можем да идентифицираме мъжете с риск от агресивен рак, които се нуждаят от допълнителни изследвания, и да предпазим мъжете с по-нисък риск от ненужно лечение“, казва професор Рос Ейлс от Института за изследване на рака в Лондон. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg