България
Троян е пример в ЕС за съхраняването и развиването на националното – основата на многообразието в единството на Съюза, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Троян е пример в Европейския съюз (ЕС) за съхраняването и развиването на националното – основата на многообразието в единството на Съюза. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев чрез онлайн включване при откриването на регионалната конференция в Троян по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепа от Европейската комисия (ЕК).
Вълчев припомни, че Троян е част от организираните от БТА общи национални и европейски разговори благодарение на открития за първи път Национален пресклуб в града през миналата година.
По думите му проектът на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз, така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.
„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос“, каза още Вълчев.
Той посочи, че градът е пример в ЕС за съхраняването и развиването на националното – основата на многообразието в единството на Съюза. Именно „Единство в многообразието” (от латинската сентенция „In varietate concordia”) е мотото, което представя ЕС като континент с множество различни традиции и езици, но също и с общи ценности. Защото оптимизма за бъдещето на ЕС идва точно от славните вековни традиции на неговите народи, а не от тяхното отричане, коментира Кирил Вълчев.
Роденият в Троян основоположник на българската социология Иван Хаджийски, от чиято смърт през миналата есен отбелязахме 80 години, пише в книгата си „Оптимистична теория за българския народ”, че най-голям подем в българските земи има именно когато думите „българин“, „българска работа“, „българско производство“ изразяват национална гордост и чест, а не когато се употребяват „в черните очила на нашето самоподценяване”. От друга страна, единните правила в обединена Европа дават възможност все по-малко „българска работа“ – ако пак използваме вече самоироничното описание на Хаджийски – да се превръща в „работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои”, добави генералният директор на БТА.
Той посочи още, че според Хаджийски традициите са явление, което исторически стои в неразривна органическа връзка с „пълното обществено, нравствено и политическо обособяване на нашия народ в нация и психическото му осъзнаване като такава”.
По думите на Вълчев Троян е с важно културно и историческо значение за българската нация, даваща принос в многообразието на ЕС. Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири и духовни центрове на България. Районът е дал символи за България в художествените занаяти, като троянската керамика – основа за ежегодния фестивал на занаятите в Орешака, където има и уникален Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Друг такъв символ, който Троян дава чрез България на ЕС, е в кулинарията – със сливата, на която е посветен и българският празник на сливата, на който БТА избра да открие националния пресклуб, допълни той.
Троян заедно с съседните селища е водещ старопланински туристически център благодарение и на новите фестивали – “Jam on the river” край река Видима в село Дебнево, който съчетава „етно“ и „джаз“, както и “Джаз Арт Еко Фест” в село Орешак, каза още Кирил Вълчев и припомни, че БТА е медиен партньор на целия културен календар на Община Троян.
Пример за съхранени и развивани традиции в Троян дава и икономиката с важни за цялата индустрия на България предприятия в сферата на дървообработването, фармацията, електротехниката, текстила и др., добави Вълчев.
Важна цел на тези разговори в рамките на конференциите по проекта “Европа на Балканите: Заедно чрез знание” е да правим видими именно всички тези съвременни приноси в ЕС на градове като Троян, развивани и с помощта на Съюза, за да виждат повече млади българи смисъл да остават, самите те да се развиват в Троян, заяви генералният директор на БТА.
Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. Започнахме с откриването на проекта във Велики Преслав – за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. Нека кажем, че през тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии – за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа, посочи той.
В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града – за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа. Понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, коментира генералният директор.
В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес – за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България. В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. – за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий – за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия – дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии. В Перник – за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала, припомни Вълчев.
Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство – в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство – от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи. Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища – прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, каза още Кирил Вълчев.
Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там – деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който е останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България. В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа – затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от Общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа.
В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа – са първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов; първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов; първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа. Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая като конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г., каза също генералният директор.
Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават – два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години.
В Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски, като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”.
Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света – пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко“, а също и редица продукти на фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа, посочи Вълчев.
Русе – най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България – е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия – някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там. Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа – от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом, до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти. Има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе, коментира генералният директор.
Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива – от емблематичните празници на пролетта и черешата през културния живот със символ Владимир Димитров – Майстора и славната история на спасението на българските евреи до модерния туризъм, без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града, олицетворен и от празника Панагия на Успение Богородично.
Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за достиженията на другите, но и за собствените постижения и възможности за развитие – без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 г. да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити тютюнева и спиртна фабрика; няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов или първият български художник, получил академично образование, Димитър Добрович. Като със Сливенско са свързани имената на още много просветители – Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други български възрожденци, а познанието за стремежа към свобода на други европейски народи вдъхновява не един българин от „Града на стоте войводи“ като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, а от Сливен е и Сирак Скитник, който използва познанията си за развитието на радиото в Европа, за да основе Радио София през 1935 г.
С Варна България дава на ЕС най-големия град на още едно море – Черно море, на което Съюзът получи излаз благодарение на членството в него на България и Румъния, чийто най-голям черноморски град Констанца е с по-малко население от Варна. С Варна ЕС получи не само най-големия град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация – „Култура Варна“, дала не само на Европа, но и на света най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 квадратни метра площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6,5 килограма, които според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр. А това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. С приобщаването на България и района на Варна част от ЕС стана и първият праисторически градски център в Европа от 4700 – 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 – 4300 г. пр. Хр.) край Провадия. Впрочем тези места, където се е зародил градският живот в Европа България, подкрепена от останалите държави в ЕС, час по-скоро трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), каза също той.
С протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на ЕС.
В Добрич на Деня на Земята отбелязахме, че с влизането на България и Румъния ЕС получи една от най-плодородните земи на Европа – Добруджа с важен принос за изхранването на хората в ЕС. Но България има да отговори на две важни предизвикателства в Добруджа, за което разчита и на знания от останалите държави в ЕС. Първо, как да увеличи добавената стойност на зърното. И второ, как да спре демографския срив, като използва възможностите на развитието на селското стопанство, защото за десет години в Добричко и Силистренско хората са намалели с около 20% въпреки едрото земеделие, високите технологии и мощности, което не е характерно за страните с плодородна земя в Европа и затова България трябва да използва опита им, за да задържи хората да остават да живеят и работят в Добруджа, заяви генералният директор.
Хасково с Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” е пример, че талантът може да се прояви навсякъде. Затова избрахме за конференцията именно първия ден на 53-ото издание на конкурса, който e учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г. за първите книги на автори до 40 години с цел откриването, стимулирането и развитието на младите литературни творци в областта на поезията, прозата, литературната критика, детската литература, филмовия сценарий и театралната драматургия. Бронзовата статуетка „Пегас“ са получавали през този повече от половин век емблематични автори като Росен Босев, Борис Христов, Петя Дубарова (посмъртно), Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Иван Ланджев и още много, за които това е първо значимо признание. След това първо отличие, получено именно в Хасково, мнозина от тях получават още много награди по света – доказателство, че българските писатели са приемани като европейски писатели.
На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на седем години от датата 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договорът за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца, когато се навършват три години от откриването на 4 февруари 2022 г. на пресклуба на БТА и в деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март – датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в Съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. А в националния пресклуб на БТА в Букурещ казахме, че България и Румъния са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в Съюза премахна всички граници помежду им.
Източник: БТА
България
Във Велико Търново художници от Германия и България представиха интерпретация на класическата попара с козунак и мурсалски чай

Художници от Германия и България представиха съвременна интерпретация на класическата попара с козунак и мурсалски чай в рамките на изложбата „Рецепта-II“, която беше открита тази вечер в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Изложбата обединява четирима германски и трима български автори. Диана Гали, Барбара Карер, Аки Кийфър, Марлене Франц Баутц, Деница Милушева, Димитър Солаков и Радостин Седевчев.
Изложбата обединява кулинарното и визуалното изкуство. Художниците изследват интерпретацията, предаването и обогатяването на писмена рецепта, споделена между тях в процеса на междукултурен обмен, базирана върху разработката на българския готвач Александър Гоцев. Той прави нетрадиционна интерпретация на класическата българска попара. Класиката включва препечен козунак, захар и мурсалски чай, а всеки от творците в проекта реферира тази основа по свой начин, каза за БТА Радостин Седевчев, който е един от авторите на изложбата и преподавател в Художествената академия в София.
Съвременният прочит на готвача включва и топка сладолед от българско бяло сирене, локум, орехи, както и пуканки от амарант и елда. Всичко това носи вкуса на пролетна утрин, в месеците, когато приготвяме козунаци за Великден и другите пролетни празници, посочи Седевчев. Изложбата по подобна рецепта е била представена в Мюнхен от четири германски художнички. През този месец, те са участнички в пролетното издание на резиденцията за изкуства във Вишовград, чийто стопанин е артистът Ларс Нордби, който е и координатор на събитието.
Интересните експонати в инсталацията включват стара печка, с поставена върху котлоните й голяма тенджера, която през няколко минути издава свистящия звук на сварено мляко, дело на художника Димитър Солаков, чието послание е , че рано или късно ще си сърбаме попарата, а писъкът на тенджерата е своеобразно предупреждение. Радостин Седевчев представя рисунки на снимки от семейния си архив, но нарисувани с гъста инфузия от мурсалски чай. Те са поставени в хартиени козуначени плетки. Идеята е, че с времето образите върху хартията ще избелеят, както спомените изчезват, но контурите остават. Всеки един от проектите на авторите може да бъде разгледан до 18 май, уточниха организаторите.
Източник: БТА
България
Кметът на София Васил Терзиев определи като „безобразно“ решението да бъде сменен директорът на „Метрополитен“ Стоян Братоев

Кметът на София Васил Терзиев определи като „безобразно“днешното решение на Съвета на директорите да бъде сменен изпълнителният директор на „Метрополитен“ Стоян Братоев. В предаването „Панорама“ по БНТ Терзиев коментира още, че членовете на съвета са направили „преврат“ в компанията.
„Господин Братоев беше нарочен да бъде махнат още когато стана скандалната смяна на членовете на бордовете на няколко общински дружество, но тогава г-н Братоев го оставиха като разменна монета, за да мине докладът с гласа на Ваня Григорова“, допълни Терзиев.
Васил Терзиев каза още, че след отстраняването на Стоян Братоев столичният „Метрополитен“ няма да работи толкова ефективно.
„Надявам се на предстоящото извънредно заседание на Столичния общински съвет, съветниците да имат разум и да променят посоката, по която са тръгнали“, допълни Терзиев. Той поясни, че като кмет на града може само да даде гласност на проблема и да изрази подкрепата си за Стоян Братоев.
Оттам започва ролята на общинските съветници като принципал на „Метрополитен“ да сменят борда на това дружество и там да има хора, които да се грижат за интересите на дружеството, на софиянци, а не за други интереси, допълни Васил Терзиев.
Кметът изтъкна, че темпото, с което се развива метрото от началото на мандата му, е най-бързото – строят се 10 метростанции, за две нови ще има избор на изпълнител до края на годината, 10 нови са в процес на проектиране или започване на процеса.
Позиция по повод отстраняването на инж. Стоян Братоев от поста изпълнителен директор на „Метрополитен“ изпратиха привечер до медиите и от „Продължаваме промяната“ (ПП). Според партията случилото се е „абсолютно скандално“, а самото остраняване е „безцеремонно“.
От формацията допълват, че ГЕРБ и „икономическото мнозинство в Столичния общински съвет“ се опитват да отклонят вниманието на обществото, като умишлено въвличат името на „Продължаваме Промяната“ в ситуацията. „Нека бъде ясно, че новоназначеният от икономическото мнозинство в СОС директор на „Метрополитен“ няма абсолютно никаква връзка с нашата партия – нито е член, нито споделя нашите ценности. Това, че за кратко е бил заместник-министър при Николай Събев, човек отдавна напуснал редиците на „Продължаваме Промяната“, не го прави по никакъв начин припознат от нашата партия“, пишат от ПП.
Позицията на ПП е по повод думите на общинския съветник от групата на ГЕРБ-СДС Антон Хекимян, който пред БТА заяви, че „Продължаваме промяната“ са си сложили свой човек за шеф на „Метрополитен“ (Николай Найденов – бел. ред.) Хекимян коментира, че Найденов е назначаван от Кирил Петков през 2022 г. като заместник-министър на транспорта.
По-рано днес дългогодишният ръководител на общинското дружество „Метрополитен“ Стоян Братоев беше отстранен от длъжността изпълнителен директор.
На проведено заседание на Съвета на директорите на „Метрополитен” ЕАД днес – 25.04.2025 г., бе взето решение проф. д-р инж. Стоян Братоев да бъде освободен от длъжността изпълнителен директор, за да се осигури приемственост в управлението на дружеството, той остава неразделна част от „Метрополитен“ ЕАД, като член на Съвета на директорите, се посочва в съобщение на сайта на дружеството. Промяната е продиктувана от напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на проф. д-р инж. Стоян Братоев, както и необходимостта да се увеличат темповете на работа в следващите две години във връзка с реализацията на започнатите проекти за развитие на столичното метро, пише в съобщението. В него се отбелязва, че ръководството на „Метрополитен“ ЕАД ще продължи да разчита на експертизата на проф., д-р, инж. Стоян Братоев и изказва благодарност за неговия принос в планирането, изграждането, развитието и експлоатацията на столичния „Метрополитен“.
Заради смяната и след доклад от общинския съветник от „Спаси София“ Борис Бонев и неговия колега от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Бойко Димитров Столичният общински съвет (СОС) ще заседава извънредно във вторник. Борис Бонев и Бойко Димитров настояват за промяна в състава на Съвета на директорите на компанията и обявяване на публичен подбор за избор на нови членове.
Източник: БТА
България
Седмица на камерната музика „Константин Илиев“ завърши с музикално-поетичен спектакъл в Добрич

Седмица на камерната музика „Константин Илиев“ в Добрич завърши с със спектакъл от музика, танци и поезия „Curiossas – жените извън времето и пространството“.
Той беше представен от пианистката Надежда Цанова, прима балерината Веса Тонова, актрисата Йоана Буковска – Давидова и балетистът Росен Канев. Събитието се проведе в концертна зала “Добрич”.
Със спектакъла бе показан на публиката един различен прочит за жената като символ на чувственост и нейното присъствие през епохите. На концерта прозвучаха произведения от Романтизма.
Седмица на камерната „Константин Илиев“ започна на 22 април и продължи четири дни. Фестивалът бе открит с концерт на Български камерен оркестър – Добрич. Във втората вечер произведения на Бах и Шопен представи италианският пианист Пиетро Масса. В третия ден от Седмицата на камерната музика добричката публика имаше възможност да чуе концерт на Струнен квартет “Фрош.”
Седмица на камерната музика „Константин Илиев“ е създаден през 1975 г. от Константин Илиев, чието име носи и Седмицата на камерната музика – Добрич от 2017 г.
Проф. Константин Илиев е един от най-значимите съвременни български композитори, творчеството му се свързва с така наречения „български музикален авангард“. Освен диригент, той е и композитор, музикален педагог и критик, автор на книги, статии и студии. От 1972 до 1978 г. живее в Добрич, където дирижира камерния оркестър и създава седмицата, посочват от Община Добрич.
/ТНП/
Източник: БТА
-
Святпреди 7 дни
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Икономикапреди 1 седмица
С 25 процента е увеличен броят на леглата в местата за нощуване в област Хасково в рамките на една година, отчетоха от статистиката
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на женския баскетболен тим на Берое Стефан Михайлов: „Бяхме притиснати от програмата в плейофите“
-
Святпреди 4 дни
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Святпреди 4 дни
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Икономикапреди 1 седмица
Тръмп и Мелони изразиха оптимизъм за разрешаване на търговските спорове
-
Българияпреди 1 седмица
Сградата на БТА беше оцветена в червено като символ на разпването на Христос
-
Обществопреди 1 седмица
Проф. Рачев: За Великден времето ще се опъне като пране