Икономика
България има стратегическа роля в изграждането на енергийната свързаност на ЕС, каза евродепутатът Цветелина Пенкова

В Европа има свободни налични пари, които трябва да се инвестират в икономиката и хората. Това каза евродепутатът Цветелина Пенкова, заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент (С&Д), по време на дискусия на тема „Пактът за чиста промишленост: баланс между стремежа на Европа към устойчивост и пазарните реалности“, която се провежда днес в столичния хотел „Хаят Риджънси“.
Според нея всяка една държава членка трябва много ясно да постави стратегическите си предимства по отношение на суровини, на индустриален потенциал, на квалифицирани кадри и традиции в познаването на съответните индустрии. По думите й големият фокус на Зелената сделка е бил изграждането на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и решаването на спора какъв ще бъде бъдещият енергиен микс на Европейския съюз (ЕС). Пенкова смята, че основната цел е била изпълнена – да се създаде рамка за това какъв да бъде енергийният микс на ЕС, като се заложат сериозни инвестиции и инфраструктура за изграждането на ВЕИ във всички краища на ЕС и континента.
Вторият етап е да се изгради производствена база. „Това, което липсва по средата в момента и е една от големите теми, които обсъждаме,, е енергийната свързаност – една поредна стратегия и законодателство, което очакваме в края на тази година“, коментира Пенкова. Тя добави, че вече са създадени множество клъстери на ВЕИ, включително и на ядрената енергия като част от бъдещия енергиен микс в рамките на ЕС.
Според нея се е оказало, че когато се говори за конкурентоспособност и за изграждане на работеща индустрия, отново липсва свързочното звено, тъй като цените на електроенергията в рамките на ЕС варират прекалено много, за да може да се говори обективно за изграждане на европейска конкурентоспособност. Пенкова даде пример, че когато цените на електроенергията в държави като Швеция и Дания са между 5 и 10 пъти по-ниски в сравнение с тези в България (в зависимост от сезона и часовата зона), няма как да се убеди никой в Централна и Източна Европа, че ще се гради европейска конкурентоспособност. Поради тази причина трябва да се изгради тази свързаност.
За да се изградят мрежата и електропроводите, ЕС трябва да има работеща индустрия, която да произведе необходимите компоненти, изтъкна българският евродепутат. Тук България има стратегическа роля в този процес, подчерта Пенкова и изброи три основни причини. На първо място – наличието на някои от критичните суровини в нашата страна. Тя посочи, че България е на шесто място по износ на цветни метали в рамките на ЕС – олово, цинк и мед. Това са компоненти, които се използват именно за изграждането на тази свързана електропреносна мрежа и необходимата инфраструктура. На второ място все още разполагаме със специалисти и експерти в тези сфери, което не е за пренебрегване, тъй като основният ресурсен проблем на Европа в момента не е свързан с финансите, а с липсата на човешки капитал.
Третият стратегически важен аспект за страната ни е географското ни положение. „Нашето географско положение предполага възможности за диверсификация на доставките на енергийни източници“, изтъкна Цветелина Пенкова по време на дискусията.
Източник: БТА
Икономика
МВФ ще наблюдава финансовия сектор за източници на нестабилност, посочи Кристалина Георгиева

Международният валутен фонд ще работи повече върху външните дисбаланси и ще продължи да следи финансовия сектор за потенциални проблеми. Това посочи днес управляващият директор на Фонда Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс, на пресконференция след заседание на Международния валутен и финансов комитет (IMFC), ръководния комитет на Фонда.
МВФ „ще продължи да наблюдава финансовия сектор, за да идентифицира потенциални източници на нестабилност, особено в небанковия сектор, и да предоставя съвети за това как най-добре да се повиши устойчивостта като цяло“, каза Георгиева.
Страните членки на Международния валутен фонд заявиха днес в изявление, че нарастващото търговско напрежение намалява растежа и подхранва несигурността и рисковете за пазарната и финансовата стабилност, но потвърдиха ангажимента си към институцията като изключително важна за подпомагане на страните да се ориентират в трудната среда.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която също е във Вашингтон за Пролетните срещи на МВФ и Световната банка, предупреди от своя страна, че влошаващото се настроение на финансовите пазари може да доведе до затягане на условията за финансиране, което да принуди бизнеса и домакинствата да ограничават потреблението и инвестиционните си решения, предаде ДПА.
По думите на Лагард митническият конфликт, започнат от американския президент Доналд Тръмп, вероятно ще забави икономиката на еврозоната.
На събитие, организирано от в. „Вашингтон пост“, тя предупреди, че митническият конфликт започва да има негативно влияние върху икономическия ръст на еврозоната и не изключи вероятността да се наложи ЕЦБ отново да преразгледа прогнозата си за растежа.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Вече 45 години БСК е не просто част от икономическия живот, а активен участник, заяви председателят на Камарата

Четиридесет и пет годишнината е ден за тържество, но и ден за равносметка. Равносметка, че вече 45 – почти 50 години, Българската стопанска камара (БСК) е не просто част от икономическия живот, а активен участник, 45 години на съзидание. Това каза председателят на БСК Добри Митрев по време на тържественото отбелязване в София на годишнината на Камарата.
И днес, в трудните времена, в които се намира светът, в който се случват невероятно бързи промени и турболенции, в свят, в който проблемите са глобални, но пък трябва да взимаме решенията на локално ниво, ние обещаваме, че ще продължим да бъдем глас на бизнеса, глас без коректура, без редакция. Глас – смислен, силен и най-вече свободен, заяви Митрев.
Той пое ангажимент организацията и занапред да бъде предвидим и коректен партньор и изтъка, че българският бизнес, българският предприемач имат нужда от организация като БСК.
Президентът Румен Радев посочи, че от началото на своя мандат работи активно с БСК и изтъкна, че винаги е бил впечатлен от солидната експертиза на Камарата във всички сектори на българската икономика, активната й ангажираност със социално-икономическите проблеми и „проницателна визия за развитие на страната“. Държавният глава отбеляза и последователните усилия на Камарата за предвидима и ефективна нормативна среда, за конкурентен, силен български бизнес, за висок, устойчив темп на развитие, но базиран на иновации и на високи технологии, за развитие на българската наука, за развойната дейност, за силно професионално образование, за равнопоставеност на видовете собственост и защита, особено на частната, което, по думите на държания глава, е много важено условие за просперирането на българския бизнес. Радев отбеляза и приноса на БСК за изграждане на солиден мост между бизнеса, институциите, образованието и обществото. Той подчерта ролята на Камарата като ценен партньор и коректив на държавните институции и важен участник в структурния социален диалог.
Държавният глава отбеляза, че гласът на Камарата занапред ще бъде изключително важен в контекста на днешните времена, в които светът е в период на глобални сътресения в политиката, сигурността, икономиката, прекъсване на веригите за доставки, разпад на установявани с десетилетия бизнес модели.
Председателят на парламента Наталия Киселова отбеляза, че БСК – създадена във време на друг тип икономика и политическа система, оцеляла и преживяла преломни времена на преход, на обществени, икономически и социални промени, днес е най-утвърденият субект сред работодателските организации. Разчитаме на вашата помощ, защото Народното събрание има нужда от вашата експертиза така, както досега, обърна се Киселова към членовете на Камарата.
Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев отбеляза, че с представителите на БСК често са влизали с спор, но посочи, че по темите, свързани с политики за икономическо развитие, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, винаги трябва да има единомислие. И най-вече да скъсаме курса на стопански нихилизъм, който обхвана България, защото една голяма част от политиците, коментаторите, анализаторите не познават българската икономика. Благодарение на това е възможна мантрата: „В България нищо не се произвежда“, което не е вярно, заяви вицепремиерът. Той посочи, че страната се нуждае от „нов курс към стопански патриотизъм“, като уточни, че не говори за протекционизъм, а за патриотизъм, свързан с темите какво можем, какво произвеждаме, какво искаме да произведем, за да бъдем на първо място.
Държавния глава връчи на председателя на Камарата Почетен знак на президента на България за приноса й за развитието на съвременната ни икономика и просперитета й, както и за ползотворното сътрудничество с държавните институции в интерес на бизнеса и гражданите.
Източник: БТА
Икономика
Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за 25.04.2025
-
Балканипреди 1 седмица
КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата
-
Святпреди 1 седмица
Русия пренебрегва американското предложение за прекратяване на ударите по въздух, вода и суша, заяви Зеленски
-
Балканипреди 1 седмица
Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО
-
Святпреди 6 дни
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Икономикапреди 1 седмица
С 25 процента е увеличен броят на леглата в местата за нощуване в област Хасково в рамките на една година, отчетоха от статистиката
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на женския баскетболен тим на Берое Стефан Михайлов: „Бяхме притиснати от програмата в плейофите“
-
Святпреди 4 дни
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Святпреди 3 дни
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер