/АГ/

Източник: БТА

Доналд Тръмп подписа указ, целящ доближаване до широкомащабния добив на минерали от океанските дълбини, включително в международни води, като предизвикателство към Международния орган за морското дъно (МОМД), който теоретично има юрисдикция над териториите извън икономическите зони на държавите, предаде Франс прес.

Текстът изисква от министъра на търговията на САЩ Хауърд Лутник да „ускори разглеждането“ на заявления „и издаването на разрешения за проучване и добив“ на минерали от територии, които не се намират под юрисдикцията на САЩ.

Освен това Тръмп е поискал от министъра на вътрешните работи Дъг Бъргам да вземе същите мерки за териториалните води.

Според високопоставен американски служител инициативата трябва да даде възможност за добива на един милиард тона материали в рамките на десет години.

МОМД има юрисдикция върху морското дъно в международни води по силата на споразумения, но САЩ никога не са ги ратифицирали.

 „Започвайки добив на полезни изкопаеми в международни води, противно на останалата част от света, правителството проправя пътя на други държави да направят същото“, заяви в изявление Джеф Уотърс, вицепрезидент на неправителствената организация Ocean Conservancy.

„А това ще има отрицателни последици за всички нас и за океаните, от които зависим“, предупреждава той.

В указа на Тръмп се посочва, че „САЩ са изправени пред безпрецедентно икономическо предизвикателство и предизвикателство за националната сигурност, свързано с осигуряването на доставките на ключови минерали, без да разчитат на чуждестранни противници“.

Източник: БТА

 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се въздържа да определи масовите убийства на арменци, извършени от Османската империя по време на Първата световна война, като „геноцид“, което е нова промяна на политиката на неговия предшественик Джо Байдън, предаде Франс прес.

Турция, чийто лидер Реджеп Тайип Ердоган установи близки връзки с Тръмп, винаги е отричала извършването на геноцид от страна на Османската империя и се стреми да попречи на всяко международно признание.

В ежегодното послание, издавано от президентите на САЩ по повод годишнината, Тръмп отдаде почит на „паметта на онези скъпоценни животи, които бяха отнети в една от най-тежките катастрофи на 20 век“.

През 2021 г. Байдън стана първият президент, който призна геноцида, и изрично отдаде „почит на паметта на всички арменци, загинали в геноцида, започнал на днешната дата преди 106 години“,

„Отказът на на президента Тръмп от признаването на арменския геноцид от страна на САЩ представлява срамна капитулация пред турските заплахи“, заяви в отговор Арам Хампарян, изпълнителен директор на Арменския национален комитет на Америка.

Според Ереван между 1915 и 1916 г. са загинали до 1,5 милиона души, на фона на репресиите на османските власти срещу арменското християнско малцинство, смятано от тях за проруско и нелоялно към Османската империя.

Турция не признава тези събития, оценява броя на загиналите арменци на 300 000 до 500 000 души и твърди, че също толкова турци са загинали в размириците, след като много арменци са застанали на страната на руските сили.

Армения и нейната влиятелна диаспора отдавна водят кампания за международно признаване на трагедията за геноцид. До момента 34 държави, включително САЩ, Франция, Германия, Бразилия и Русия, официално са определили събитията като геноцид, припомня АФП.

Източник: БТА