Броят на ражданията чрез цезарово сечение в Турция е нараснал с 10,4 процента през последните десет години, показват статистически данни, цитирани от телевизия Хабертюрк.

През 2023 г. близо 590 хиляди бебета са се появили на бял свят в Турция по оперативен път при общо 958 хиляди раждания в страната. Това означава, че делът на ражданията чрез цезарово сечение е 61,5 на сто. 

През 2022 г. ражданията със секцио са 60,1 процента от всички раждания, през 2021 г. делът им е 58,4 на сто, през 2020 г. – 57,3 на сто.

Изнесените статистически данни показват последователна възходяща тенденция при дела на ражданията чрез цезарово сечение в страната през последните десет години, като през 2014 г. 51,1 процента от всички раждания са секцио.

Световната здравна организация изчислява допустимия дял на ражданията по оперативен път на 15 процента.

Според данни на организацията за 2017 г., цитирани от телевизионния канал, с дял на ражданията с цезарово сечение от 53,1 процента през въпросната година, Турция е сред страните, където процентът на оперативните раждания е най-висок. За сравнение в България през същата година делът на ражданията със секцио е 43 процента, в Румъния – 44 процента, в Австрия – 29,3 процента, във Франция – 19,7 процента, в Норвегия – 16 процента.

Турското правителство наложи преди няколко дни забрана на плановите операции за цезарово сечение в частните медицински центрове. Решението, публикувано в турския държавен вестник, беше посрещнато гневно от мнозина в цялата страна. 

Министерството на здравеопазването в консервативното правителство на президента Реджеп Тайип Ердоган започна кампания срещу цезаровото сечение преди няколко месеца.

Източник: БТА

Гражданите в Хърватия имат повече доверие на социалните мрежи, като Фейсбук, Инстаграм и Екс, отколкото на ключови държавни институции, като правителството, парламента, съдебните органи и политическите партии. Това показват резултатите от четвъртия доклад на проучване, което се провежда от 2022 г. в рамките на Регионалния център за борба с дезинформацията „Адрия Диджитал Медия Обзърватори“ (Adria Digital Media Observatory), цитирано от хърватското издание „Ютарни лист“.

Според проучването хърватите имат най-голямо доверие на членовете на семейството си и след това на учените. По скала с оценки от нула до десет, в която нула означава пълна липса на доверие, а десет – най-много доверие, хърватите са дали оценка на семействата си девет, а на учените – шест.

Сред държавните и обществените институции хърватските граждани имат най-голямо доверие на въоръжените сили, като в последните три години се отчита лек растеж в доверието към армията. В средата на скалата на доверие се намират образователната система и полицията, като и двете получават средна оценка пет. В долната част на скалата се намират неправителствените организации, Европейският съюз, големите предприятия и корпорации, медиите, църквата, синдикатите, обществените предприятия, както и социалните мрежи.

Всички тези институции обаче се ползват с по-голямо доверие от страна на гражданите в сравнение с доверието към актуалното правителство, парламента, правосъдието и политическите партии. Единственото изключение е президентът. Въпреки че и той се намира в долната половина на скалата за оценка, гражданите имат по-голямо доверие на президента отколкото на правителството и другите държавни институции. Доверието в президента на Хърватия обаче бележи повишение в последните три години, като при първата вълна на проучването през 2022 г. гражданите са го оценили с оценка четири, докато тази година е получил малко повече от пет.

В проучването участват три факултета на Университета в Загреб – Факултетът по политически науки, Факултетът по електротехника и компютърни науки и Катедрата по психология към Философския факултет. Участват и учени от Университета в Дубровник, хърватската неправителствена организация ГОНГ, словенският център за разследваща журналистика „Оштро“ (Oštro), както и експерти от Франс прес и софтуерната платформа Xwiki. Четвъртият доклад на дългосрочното проучване представи тази седмица резултатите от запитване до 690 души на възраст между 18 и 65 години, използващи интернет.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА