Отчитаната ценова динамика при жилищата в страната от над 18 процента на годишна база изглежда надценява имотите и влошава тяхната достъпност. Устойчивият годишен темп на нарастване на цените при отсъствие на шокове би бил около 5 – 6 процента. Тези изводи се съдържат в пролетното издание на макроикономическия бюлетин на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория при Университета за световно и национално стопанство (УНСС) и по-конкретно в тематичното изследване в броя, посветено на динамиката на цените на жилищния пазар в България. Информацията и изводите в него са въз основа на вижданията на участвалите в анкетата макроикономисти относно степента на отклоняване на средните цени на имотите в страната от своя фундамент. Пролетното издание на икономическия бюлетин беше изпратено до редакцията на БТА.

Периодът 2022 – 2024 г. представлява особено интересен етап в динамиката на жилищните цени в България, защото съчетава характеристики на фундаментално обоснован ръст с появи на кумулативен и спекулативен ефект, се посочва в анализа. От една страна ценовото повишение следва фазата на възстановяване от КОВИД-19, но едновременно с това е белязан и от сериозни макроикономически сътресения. Последните произтичат от наблюдаваната световна инфлационна вълна и геополитическата несигурност, благоприятстващи продължителния интерес към сравнително нискорисковите активи, за каквито се смятат и недвижимите имоти. Паралелно с това наблюдаваният период се характеризира и със значително засилване на ценовите очаквания, особено в строителния сектор. 

Това, според анализа, е вероятно следствие от поскъпването на строителните материали и логистиката в резултат на инфлацията, но и на убеждението, че инвестицията в имот е защитена от обезценката на спестяванията, както и на спекулативни очаквания за допълнително покачване на цените, особено в контекста на предстоящото приемане на България в еврозоната. 

„Наблюдава се изразена самостоятелна динамика на цените. Това подсказва наличие на пазарно поведение, в което цените растат поради психологически очаквания, което подчертава спекулативния елемент в последните години“, според съдържащия се анализ в икономическия бюлетин. 

Изводите вътре засягат и наблюдавания кредитен ръст. Той, според авторите и участвалите в проучването икономисти, е обусловен от номиналното нарастването на доходите, но и не отменя факта на „значителна кредитна експанзия и променено банково поведение, което предполага необходимост от повишено внимание към дългосрочната устойчивост на пазара“. 

В заключение се посочва, че достъпността на жилищата в дългосрочен план ще зависи от комбинацията от няколко фактора, комбинация от оправданото и спекулативно поскъпване на имотите. Номиналният ръст на възнагражденията от работна заплата и еластичността на предлагане на жилища ще обуславят фундаментално достъпността на имотите. От друга страна предвид елементите на спекулативната инерция, евентуална рязка корекция в очакванията, свиването на вътрешната ликвидност или външен макроикономически шок биха могли да направят корекцията в ценовата достъпност много по-бърза спрямо фундаментално обоснован сценарий на корекция без наличието на шокове. 

Пролетното издание на бюлетина на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория при УНСС съдържа и актуализирана информация за нагласите на участвалите в анкетата макроикономически наблюдатели в България. 

По последни данни очакванията за темпа на растеж на БВП на страната са 2,7 процента за 2025 година и 2,7 процента за 2026 година. Средната оценка на икономистите в по-дългосрочен план се понижава леко спрямо предходното проучване от есента на 2024 година до 2,7 процента. 

При инфлационните очаквания средните стойности са 3,2 процента за 2025 година и 2,8 процента за 2026 година. Оценката за дългосрочния темп на нарастване на националния ценови индекс е 2,5 процента. 

Очакванията за коефициента на безработица са 4,1 процента за 2025 година и 4 процента за 2026 година. Дългосрочната очаквана стойност за коефициента е 3,8 процента. 

Източник: БТА