Съвсем не е далеч времето, в което сутрин в списъка от ежедневни задачи ще можем да включим и грижата с един ден да отдалечим старостта, превръщайки остаряването в по-здравословен, а защо не и по-бавен процес. Възможността да чуем и разберем посланията на тялото ни всеки ден ще стане факт до края на годината или в началото на следващата, когато се очаква да бъде готова българската онлайн платформа за динамичен здравен резултат, който дава ежедневни препоръки за това как да увеличим дълголетието и да предотвратим заболявания.

Платформата за динамичен здравен резултат, която има за цел да предоставя персонализирани ежедневни препоръки за удължаване на здравословната продължителност на живота и превенция на заболявания, е във финален етап на разработка, разказа в интервю за БТА проф. Милена Георгиева – професор по молекулярна биология към Българската академия на науките и съосновател/главен научен директор на „Епикс.Ейай“ (EPIX.AI) – иновативна компания, която съчетава епигенетика и изкуствен интелект за персонализирано дълголетие. Наскоро компанията бе отличена в конкурса „Инвеститор на годината“ в категорията „Успешен стартъп“.

Изследователската фаза вече е приключена, а подходът е както научно, така и технологично валидиран, разказа ученият и допълни, че в момента тече първата пилотна кохорта с доброволци, която ще даде необходимите данни за оптимизация и финално калибриране на алгоритмите. Очаква се платформата да бъде достъпна за по-широка употреба в рамките на следващите 6 до 9 месеца.

Остаряване по български

В България, както и в повечето държави от Източна Европа, хората остаряват по-бързо в биологичен и функционален смисъл, в сравнение със своите връстници в Западна Европа, разказа проф. Милена Георгиева. Според учения това се дължи на по-ниската здравна култура, по-ограничения достъп до качествена превантивна медицина, по-високите нива на хроничен стрес и икономическа несигурност, както и на неблагоприятната среда и начин на живот.

Според проф. Георгиева преждевременното остаряване и увеличаването на хроничните болести в България не са просто здравен, а стратегически национален проблем. Данните от Европейската комисия, както и от глобални източници като Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, също показват, че очакваната продължителност на живота в добро здраве в България е с години по-ниска от тази в страни като Швеция, Франция или Германия, отбеляза ученият.

Общото между държавите от Източна Европа е натрупването на рискови фактори – от ниски нива на физическа активност до хранителни и екологични дефицити, които ускоряват процесите на остаряване и влошават качеството на живот в напреднала възраст. Оттук идва и нуждата от дълбоки политики за управление на остаряването – такива, които включват не само здравната, но и социалната, образователната и иновационната система, посочи проф. Георгиева.

Според нея истинската промяна ще дойде тогава, когато третираме стареенето не просто като естествен процес, а като управляем биологичен и социален феномен, какъвто всъщност според учения е.

На колко години са децата на демокрацията в страните от Източна Европа

Според обоснована преценка за биологичната възраст на поколението, което израсна в зората на демократичните промени в България, хората, родени между 1975 и 1990 година, чиято хронологична възраст днес е между 35 и 50 години, биологичното им стареене в много случаи протича по-ускорено, посочи проф. Милена Георгиева. Това според нея се дължи на комбинация от фактори, включително стресови адаптации в периода на преход, промени в социалната среда и липсата на систематизирана превенция през годините. Според учения обаче този тренд не е уникален за България – прилики се наблюдават и сред населението в други страни от Източна Европа. Това, което ни отличава в известна степен от западноевропейските общества, е по-късното и по-бавното интегриране на структурирани политики за профилактика и дългосрочна грижа за здравето, посочи проф. Георгиева.

Тя изтъкна, че в световен план на високо политическо и икономическо ниво вече ясно се очертава разбирането за нуждата от устойчиви здравни стратегии, базирани на персонализирана и превантивна медицина. С този нов контекст пред нас научният напредък в областта на генетиката, епигенетиката и биомаркерите на стареенето вече не е просто теоретично знание – той е ключ към реални решения за подобряване на качеството и продължителността на живота, изтъкна проф. Георгиева.

Българите през 2050 г.

Проф. Милена Георгиева вярва, че през 2050 г. българите ще бъдат по-осъзнати и активно ангажирани със своето здраве, качество на живот и дълголетие. Това не е просто надежда, а прогноза, основана на реални научни, социални и икономически тенденции, които следим и анализираме в нашата работа, допълни ученият.

Тя отбеляза, че здравните различия в Източна Европа, включително и в България, са свързани не само с икономически, но и с културни и образователни фактори. През 2050 г. тези различия трябва и могат да бъдат преодолени чрез по-добър достъп до наука, технологии и интеграция на медицината на дълголетието в практиката.

Представям си българи, които не просто се интересуват от здравето си, а разполагат с дигитални решения, които ежедневно им дават препоръки, базирани на собствения им биологичен ритъм. Представям си възрастни хора, които са активни, социално свързани и вдъхновяващи, защото възприемат времето си в здраве не като загуба, а като капитал, каза ученият. Аз вярвам, че България има потенциала да бъде част от това дълголетно бъдеще – с правилните решения, воля и сътрудничество, заяви проф. Георгиева.

Следва пълният текст на интервюто:

Проф. Георгиева, Epix.Ai получи отличие в конкурса „Инвеститор на годината“ в категория „Успешен стартъп“. Какво означава за компанията тази награда и през какви трудности трябваше да премине, за да стане успешен стартъп в България?

– За целия ни екип в EPIX.AI това отличие е огромно признание за усилията, с които превръщаме авангардната наука в реални решения. Да бъдеш стартъп в България в областта на биотехнологиитеq не е лесно – ежедневно се сблъскваме с предизвикателства от административна, инвестиционна и технологична гледна точка. Но вярваме, че бъдещето е в персонализирания подход и интелигентната биология, и затова изграждаме компания, в която науката работи с ясен фокус да подобрява човешкото здраве и качеството на живот. Отличието „Успешен стартъп“ е не просто награда, а стимул да продължим с още по-голяма отдаденост.

В същото време вярваме, че успехът е относително понятие, особено когато става дума за биотехнологичен стартъп. Истинският успех идва тогава, когато успееш коректно и етично да транслираш значими научни открития в реална клинична или потребителска полза. Това изисква не само научна и технологична експертиза, но и мултидисциплинарен подход, стратегическо мислене и силна воля, защото здравето на хората е кауза, а не пазарна ниша.

Моля да представите накратко пътя от идеята за компанията до реализацията й. Защо избрахте да „лекувате стареенето“?

– Пътят към създаването на EPIX.AI започна не с бизнес план, а с научен устрем – с дългогодишната ми работа в областта на генетиката и епигенетиката и с осъзнаването, че остаряването не е просто „естествен процес“, а сложен, управляван биологичен сценарий. Години наред изучаваме как клетките комуникират, как натрупват увреждания в генома и как епигенетичната регулация – тази фина система от „включване“ и „изключване“ на гени, се променя с времето. Това знание ни доведе до ключовата идея: ако можем да разчетем правилно езика на клетките, може би можем и да ги подкрепим да остаряват по-здравословно, дори по-бавно.

Така се роди идеята за компания, която не лекува болестите на стареенето едва след като се проявят, а се стреми да управлява самото остаряване като процес. Защото остаряването не е задължително синоним на заболяване, то е натрупване на молекулни дефекти, които могат да бъдат измервани, интерпретирани и повлияни. Видяхме, че можем да изградим мост между научната лаборатория и реалния свят – чрез технологични платформи, интелигентна биология и мултидисциплинарен екип, който гледа отвъд очевидното. И така EPIX.AI стана не просто стартъп, а научна визия в действие.

Днес EPIX е компания с дълбок трансдисциплинарен научен подход – тя обединява съвременни научни полета като генетика, епигенетика, медицина на дълголетието и изкуствен интелект, за да предложи нов тип решения на стари биологични проблеми. Това не е просто сближаване на науки, а създаване на нов език, чрез който да четем биологичния код на остаряването и да го управляваме в полза на човешкото здраве. Ние сме пионери във въвеждането на нова парадигма в биомедицината: от лечение към превенция, от „anti-age“ към „age-management“, от догонване на щетите към активна регулация на молекулярната устойчивост.

Какви нормативни промени според Вас са необходими, за да се развие мрежата от високотехнологични стартъпи в страната?

– За да се развие устойчиво мрежата от високотехнологични стартъпи в България, според мен са необходими няколко ключови нормативни и структурни промени. Облекчен регулаторен режим за научно-базирани стартъпи – в момента процедурите за регистрация, сертификация и достъп до финансиране често са твърде тежки и неприспособени към спецификата на научните и биотехнологични компании. Нужен е специален регулаторен статут за deep tech и bio tech стартъпи, който да отчита високия им рисков профил, но и големия обществен потенциал.

Стимули за трансфер на знание от академията към индустрията – законодателството следва да насърчава университетите и научните институти да партнират със стартъпи чрез споделена интелектуална собственост, достъп до лаборатории, съвместни проекти и гъвкави споразумения.

Финансови механизми с търпелив капитал – стартиращите компании в науката не могат да покажат възвръщаемост в рамките на 6-12 месеца. Нужно е създаване на публично-частни фондове с по-дълъг хоризонт за възвръщаемост и конкретни програми за seed и early-stage финансиране.

Улеснена система за привличане и задържане на висококвалифицирани кадри – законодателни промени, които позволяват опростено издаване на визи за чуждестранни учени и специалисти, както и данъчни облекчения за служители в иновативни компании (напр. при опции за дялово участие).

Програма за държавни поръчки в подкрепа на иновации – чрез стратегически обществени поръчки държавата може да бъде „първият клиент“ на високотехнологичните решения на български стартъпи – от здравеопазване до екология и образование.

Но може би най-важното: необходимо е създаване на култура, в която неуспехът не се наказва, а се разбира като част от иновационния процес. Науката и предприемачеството споделят една и съща същност – да грешиш бързо, да учиш постоянно и да надграждаш. Законите трябва да го позволяват, а обществото – да го подкрепя.

Кога се очаква да бъде готова платформата за динамичен здравен резултат, който дава ежедневни препоръки за това как да увеличим дълголетието и да предотвратим заболявания?

– Платформата за динамичен здравен резултат, която има за цел да предоставя персонализирани ежедневни препоръки за удължаване на здравословната продължителност на живота и превенция на заболявания, е във финален етап на разработка. Изследователската фаза вече е приключена, а подходът е както научно, така и технологично валидиран. В момента тече първата пилотна кохорта с доброволци, която ще ни даде необходимите данни за оптимизация и финално калибриране на алгоритмите. Очакваме платформата да бъде достъпна за по-широка употреба в рамките на следващите 6 до 9 месеца.

Как остаряват българите и какви са разликите в този процес с хората от държавите от ЕС? Има ли прилики в остаряването на хората от страните от Източна Европа, които ги отличават от тези в Западна Европа?

– Остаряването на българите се характеризира с някои особени черти, които ясно се открояват както в европейски, така и в глобален контекст. Въпреки че биологичният процес на стареене е универсален, социалните, икономическите и здравните фактори създават значителни различия между страните. В България, както и в повечето държави от Източна Европа, хората остаряват по-бързо в биологичен и функционален смисъл, в сравнение със своите връстници в Западна Европа. Това се дължи на по-ниската здравна култура, по-ограничения достъп до качествена превантивна медицина, по-високите нива на хроничен стрес и икономическа несигурност, както и на неблагоприятната среда и начин на живот.

В доклада „Не?победими пандемии“, който разработихме веднага след заглъхването на ковид пандемията, именно с цел да разкрием тези структурни уязвимости, е подчертано, че преждевременното остаряване и увеличаването на хроничните болести в България не са просто здравен, а стратегически национален проблем. Данните от Европейската комисия, както и от глобални източници като Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, също показват, че очакваната продължителност на живота в добро здраве в България е с години по-ниска от тази в страни като Швеция, Франция или Германия.

Общото между държавите от Източна Европа е натрупването на рискови фактори – от ниски нива на физическа активност до хранителни и екологични дефицити, които ускоряват процесите на остаряване и влошават качеството на живот в напреднала възраст. Оттук идва и нуждата от дълбоки политики за управление на остаряването – такива, които включват не само здравната, но и социалната, образователната и иновационната система.

Истинската промяна ще дойде тогава, когато третираме стареенето не просто като естествен процес, а като управляем биологичен и социален феномен, какъвто всъщност е.

Може ли да се каже младите хора от зората на демократичните промени в България на каква биологична възраст са днес?

– Да, можем да направим обоснована преценка за биологичната възраст на поколението, което израсна в зората на демократичните промени в България – хората, родени между 1975 и 1990 година. Макар хронологичната им възраст днес да е между 35 и 50 години, различни анализи, включително наши собствени научни материали сочат, че биологичното им стареене в много случаи протича по-ускорено. Това се дължи на комбинация от фактори, включително стресови адаптации в периода на преход, промени в социалната среда и липсата на систематизирана превенция през годините.

Важно е да отбележим, че този тренд не е уникален за България – прилики се наблюдават и сред населението в други страни от Източна Европа. Това, което ни отличава в известна степен от западноевропейските общества, е по-късното и по-бавното интегриране на структурирани политики за профилактика и дългосрочна грижа за здравето.

Именно на този фон беше особено важно, че по време на тазгодишния Икономически форум в Делфи, на който имах честта да бъда част от панел, посветен на най-новите научни открития в областта на остаряването, международната дискусия постави ясен акцент върху необходимостта от по-ранна и проактивна профилактика, основана на науката за дълголетието. Високото политическо и икономическо ниво на панелите, посветени на здравето, ясно очерта нова посока: нуждата от устойчиви здравни стратегии, базирани на персонализирана и превантивна медицина. С този нов контекст пред нас научният напредък в областта на генетиката, епигенетиката и биомаркерите на стареенето вече не е просто теоретично знание – той е ключ към реални решения за подобряване на качеството и продължителността на живота.

Как си представяте българите през 2050 г.?

– Ако трябва да отговоря с една дума – осъзнати.

Вярвам, че българите през 2050 г. ще бъдат по-осъзнати и активно ангажирани със своето здраве, качество на живот и дълголетие. Това не е просто надежда, а прогноза, основана на реални научни, социални и икономически тенденции, които следим и анализираме в нашата работа.

В рамките на форуми като Икономическия форум в Делфи, PowerSummit, Webit и редица международни научни и икономически събития, в които участвам, акцентът все по-ясно се поставя върху нуждата от превенция, интелигентна грижа за здравето и нови модели на здравна грамотност. По време на панелите, посветени на медицината на дълголетието, винаги подчертавам, че остаряването трябва да бъде разбрано на клетъчно и молекулярно ниво – и именно това ни дава инструментите за неговото управление.

Докладът „Не?победими пандемии“, който реферирах по-горе, също показва, че здравните различия в Източна Европа, включително и в България, са свързани не само с икономически, но и с културни и образователни фактори. През 2050 г. тези различия трябва и могат да бъдат преодолени чрез по-добър достъп до наука, технологии и интеграция на медицината на дълголетието в практиката.

Представям си българи, които не просто се интересуват от здравето си, а разполагат с дигитални решения, които ежедневно им дават препоръки, базирани на собствения им биологичен ритъм. Представям си възрастни хора, които са активни, социално свързани и вдъхновяващи, защото възприемат времето си в здраве не като загуба, а като капитал.

Този образ на бъдещето изисква сериозни усилия днес – в образованието, в науката, в политиките, но и в културната ни представа за стареенето. Аз вярвам, че България има потенциала да бъде част от това дълголетно бъдеще – с правилните решения, воля и сътрудничество.

Каква е крайната цел на подобни изследвания и възможно ли е те да станат част от задължителните годишни профилактични прегледи? В този смисъл доколко достъпни са те за възрастните хора в страната?

– Крайната цел на подобни изследвания е ясна – да живеем по-дълго, по-здравословно и с по-високо качество на живот. Вярвам, че чрез напредъка в молекулярната биология, епигенетиката и медицината на дълголетието можем да откриваме рискове за здравето далеч преди появата на симптоми. Това ни дава възможност да действаме навреме – чрез промяна в начина на живот, хранене, прием на определени молекули или индивидуализирани здравни програми. С други думи – да предотвратим, вместо да лекуваме свързаните с остаряването хронични болести.

Убедена съм, че тези изследвания ще станат част от стандартните профилактични прегледи. Не само защото науката го позволява, а и защото това е икономически оправдано. Данни от Световната здравна организация и Европейската комисия показват, че всяко 1 евро, инвестирано в превенция, спестява между 2 и 5 евро от разходите за лечение. В контекста на България, с нашата застаряваща нация и висок процент хора с хронични заболявания, достъпът до подобни изследвания би трябвало да бъде приоритет. За съжаление, в момента те все още не са широко достъпни, особено за възрастното население, тъй като не се покриват от НЗОК. Но вярвам, че с правилна държавна политика и партньорство между наука, медицина и индустрия, това може да се промени.

Нашата мисия не е просто да удължим живота, а да удължим здравословния прозорец от него. И точно в това се крие силата на персонализираната профилактика.

Във времена на киберпрестъпления как са защитени информационните масиви на компанията с данни на хората, които са поискали да разберат биологичната си възраст?

– Във времена, когато киберсигурността е критично важна, защитата на личните данни, особено такива, свързани с биологична възраст и генетична информация, е приоритет от най-висок порядък. 

В компаниите, с които работя, прилагаме най-високите нива на защита – криптиране, многостепенна идентификация, анонимизиране на данните и стриктно спазване на GDPR (Общият регламент относно защитата на данните – бел. ред.). За нас доверието на хората, които искат да научат повече за биологичната си възраст, е от ключово значение – и го пазим не само с наука, а и със сигурност.

–––––––

Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Българската академия на науките и съосновател/главен научен директор на EPIX.AI – иновативна компания, която съчетава епигенетика и изкуствен интелект за персонализирано дълголетие. Тя е експерт в областите молекулярна биология, генетика, епигенетика, биомедицина и дълголетие. Преминала е обучение в Института Кюри, Университета в Страсбург и Международния изследователски център по биоинженерство, Триест, Италия.

Проф. Георгиева е автор на над 100 научни публикации и ръководи множество научноизследователски проекти. Тя е научен консултант на International Enago Academy, научен съветник на проекта LifeSaver по програма Хоризонт на ЕС и здравен експерт в AcrossLimits. 

Проф. Георгиева е съосновател и член на Изпълнителния съвет на Българското дружество по дълголетие, което насърчава удължаването на здравословния живот чрез научнообосновани стратегии. Освен това тя е съосновател и ръководител на научния отдел на STEAM & Space Cluster към Атлантическия клуб в България, където работи за развитието на иновации в областта на науката, технологиите и космическите изследвания. Като старши академичен преподавател в Женевския колеж по наука за дълголетието, тя допринася за обучението на бъдещите лидери в областта на дълголетието и биомедицинските иновации. Проф. Георгиева е член на Съюза на учените в България, Европейската федерация на биохимичните дружества и Международния съюз по клинична епигенетика.

Активен популяризатор на науката, тя е лектор на TED, участва в международни конференции, научни фестивали и медийни изяви. 

Източник: БТА