Свят
Русия уведоми талибаните, че могат да изпратят посланик в Москва

Русия информира афганистанските власти, че вече могат да изпратят посланик в Москва в резултат на повишаване на равнището на дипломатическо представителство на Кабул в Русия, предадоха ТАСС и Франс прес. Решението бе взето шест дни след като руският Върховен съд извади движението на талибаните от руския списък с терористични организации.
„На 23 април специалният представител на Руската федерация в Афганистан Замир Кабулов и посланикът на Русия в Кабул Дмитрий Жирнов имаха работна среща с министъра на външните работи Амир Хан Мутаки и на вътрешните работи – Сираджудин Хакани“, се отбелязва в изявление на Министерството на външните работи, цитирано от ТАСС. „Представителите на афганистанските власти бяха информирани за решението на Върховния съд за прекратяване на забраната на дейностите на движението на талибаните и повишаването на равнището на дипломатическо представителство на Афганистан в Москва до ниво посланик. Афганистанското ръководство изрази дълбока признателност за тази стъпка“, се добавя в изявлението.
Талибаните превзеха афганистанската столица Кабул на 15 август 2021 г. след падането на подкрепяното от САЩ правителство. Дни по-късно американските сили се изтеглиха от страната.
Оттогава Москва предприе стъпки за нормализиране на отношенията си с новото афганистанско правителство, на което гледа като на потенциален икономически и антитерористичен партньор.
Режимът на талибаните до момента не е официално признат от нито една страна по света, най-вече заради положението с правата на жените.
Русия, Пакистан, Китай и повечето централноазиатски страни обаче на практика поддържат отношения с режима на талибаните, отбелязва АФП.
В няколко случая Москва посрещна пратеници на талибаните на руска земя, дори още преди те да се върнат на власт.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Китай, Русия и Иран обсъдиха иранската ядрена програма с МААЕ, съобщава Синхуа

Китай, Русия и Иран се срещнаха вчера с представители на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), за да обсъдят иранската ядрена програма, предадоха Синхуа и Ройтерс.
В срещата са участвали Ли Сун, постоянен представител на Китай в МААЕ, руският му колега Михаил Улянов и иранския му колега Реза Наджафи, както и генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси.
Тя се състоя след посещението на иранския външен министър Абас Арагчи в Пекин тази седмица.
На срещата трите страни са подчертали, че политическите и дипломатически контакти, основани на взаимно уважение, остават единственият жизнеспособен и практичен път за разрешаване на иранския ядрен въпрос. Трите държави се съгласиха, че МААЕ и нейният генерален директор притежават необходимия потенциал и експертен опит, за да допринесат конструктивно за този процес, с цел да подкрепят дипломатическите усилия и да решат въпроса по положителен и практичен начин.
Китай и Русия изразиха подкрепата си за Иран в укрепването на диалога и сътрудничеството с МААЕ, отбеляза Ли. Той подчерта, че Пекин оценява ангажимента на Техеран да не разработва ядрени оръжия, зачита правото му на мирно използване на ядрената енергия и подкрепя Ислямската република в провеждането на диалог с всички страни, включително със САЩ, за да защити законните си права и интереси чрез консултации и преговори.
/АГ/
Източник: БТА
Свят
Тръмп подписа указ, целящ да разреши подводния добив на полезни изкопаеми, включително в международни води

Доналд Тръмп подписа указ, целящ доближаване до широкомащабния добив на минерали от океанските дълбини, включително в международни води, като предизвикателство към Международния орган за морското дъно (МОМД), който теоретично има юрисдикция над териториите извън икономическите зони на държавите, предаде Франс прес.
Текстът изисква от министъра на търговията на САЩ Хауърд Лутник да „ускори разглеждането“ на заявления „и издаването на разрешения за проучване и добив“ на минерали от територии, които не се намират под юрисдикцията на САЩ.
Освен това Тръмп е поискал от министъра на вътрешните работи Дъг Бъргам да вземе същите мерки за териториалните води.
Според високопоставен американски служител инициативата трябва да даде възможност за добива на един милиард тона материали в рамките на десет години.
МОМД има юрисдикция върху морското дъно в международни води по силата на споразумения, но САЩ никога не са ги ратифицирали.
„Започвайки добив на полезни изкопаеми в международни води, противно на останалата част от света, правителството проправя пътя на други държави да направят същото“, заяви в изявление Джеф Уотърс, вицепрезидент на неправителствената организация Ocean Conservancy.
„А това ще има отрицателни последици за всички нас и за океаните, от които зависим“, предупреждава той.
В указа на Тръмп се посочва, че „САЩ са изправени пред безпрецедентно икономическо предизвикателство и предизвикателство за националната сигурност, свързано с осигуряването на доставките на ключови минерали, без да разчитат на чуждестранни противници“.
Източник: БТА
Свят
Тръмп не използва думата „геноцид“, говорейки за убийствата на арменци в Османската империя

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се въздържа да определи масовите убийства на арменци, извършени от Османската империя по време на Първата световна война, като „геноцид“, което е нова промяна на политиката на неговия предшественик Джо Байдън, предаде Франс прес.
Турция, чийто лидер Реджеп Тайип Ердоган установи близки връзки с Тръмп, винаги е отричала извършването на геноцид от страна на Османската империя и се стреми да попречи на всяко международно признание.
В ежегодното послание, издавано от президентите на САЩ по повод годишнината, Тръмп отдаде почит на „паметта на онези скъпоценни животи, които бяха отнети в една от най-тежките катастрофи на 20 век“.
През 2021 г. Байдън стана първият президент, който призна геноцида, и изрично отдаде „почит на паметта на всички арменци, загинали в геноцида, започнал на днешната дата преди 106 години“,
„Отказът на на президента Тръмп от признаването на арменския геноцид от страна на САЩ представлява срамна капитулация пред турските заплахи“, заяви в отговор Арам Хампарян, изпълнителен директор на Арменския национален комитет на Америка.
Според Ереван между 1915 и 1916 г. са загинали до 1,5 милиона души, на фона на репресиите на османските власти срещу арменското християнско малцинство, смятано от тях за проруско и нелоялно към Османската империя.
Турция не признава тези събития, оценява броя на загиналите арменци на 300 000 до 500 000 души и твърди, че също толкова турци са загинали в размириците, след като много арменци са застанали на страната на руските сили.
Армения и нейната влиятелна диаспора отдавна водят кампания за международно признаване на трагедията за геноцид. До момента 34 държави, включително САЩ, Франция, Германия, Бразилия и Русия, официално са определили събитията като геноцид, припомня АФП.
Източник: БТА
-
Балканипреди 1 седмица
КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата
-
Святпреди 1 седмица
Русия пренебрегва американското предложение за прекратяване на ударите по въздух, вода и суша, заяви Зеленски
-
Балканипреди 1 седмица
Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО
-
Икономикапреди 1 седмица
С 25 процента е увеличен броят на леглата в местата за нощуване в област Хасково в рамките на една година, отчетоха от статистиката
-
Святпреди 6 дни
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Спортпреди 6 дни
Треньорът на женския баскетболен тим на Берое Стефан Михайлов: „Бяхме притиснати от програмата в плейофите“
-
Българияпреди 1 седмица
Наталия Киселова поздрави европейските шампиони по вдигане на тежести Ангел Русев и Иван Димов
-
Обществопреди 7 дни
Проф. Рачев: За Великден времето ще се опъне като пране