Година след въвеждането на новата организация на движение около Националния дворец на културата (НДК) – по бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“, бул. „Витоша“ и ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ граждани от района излязоха на пореден протест с искане да се върне предишната организация на движение.

С плакати с надписи „Премахнете незаконното“, „Съдът реши „Незаконно е! Терзиев, спазвай обещанията си“, „Беззаконието по пътищата и корупцията в институциите убиват бъдещето на България“, „Фритьоф Нансен еднопосочен“, „Ние също имаме права като всички живущи в София!“, „Кой ще носи отговорност за този експеримент?“, „Центърът на София не е място за скъпи експеримент, а е нашият дом“ протестиращите се събраха на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ и затвориха временно едната лента от пътното платно.

Искрено се надяваме след вчерашното напускане на „Спаси София“ на коалицията в Столичния общински съвет да бъдем чути, да загърбим всичко минало, да подадем ръка на кмета Терзиев и да търсим компромис за тази реорганизация, която се случи преди година точно по великденските празници, каза за БТА Венцислав Банчев, който е един от организаторите на протеста.

Компромисът за нас е премахването на поне едната велоалея на бул. „Патриарх Евтимий“ и намиране на решение за бус лентата, защото тя също е част от проблема. Получават се „адски“ задръствания, които тровят не само живущите в района, тровят нервите на цяла София, продължи Банчев.

Той алармира и за друг проблем на пътя. След частичното ремонтиране на мястото за велоалеите в асфалта всичко стана „на вълни“, буквално целият бул. „Патриарх Евтимий“ е за основен ремонт, коментира Венцислав Банчев.

Не знаем с каква настилка е направен ремонтът, но за една година, още първите два месеца всичко стана буквално „вълнообразно“, целият асфалт се нагъна особено в зоната, където се движи градският транспорт, посочи още Банчев.

Една година се навършва от незаконосъобразната реорганизация на движението, коментира за БТА Крум Миланов – жител от района на бул. „Патриарх Евтимий“ и адвокат, който е участвал в някои дела по казуса за реорганизация на движение около НДК. Казвам незаконосъобразна, тъй като Административен съд София град, след това Върховен административен съд на касационна станция потвърдиха, че фактическите действия, които са изпълнени тук на тези места – бул. „Витоша“, бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Скобелев“ и ул. „Фритьоф Нансен“, не отговарят нито на закон, нито на акт. Постановиха спиране на действията. И според нас, не и според управляващите, се подразбира, че трябва да се възстанови това, което е законно – постоянната организация на движението, която беше преди април 2024 г., заяви той.

На 2 юни има последно заседание по едно друго дело срещу заповедите за организирането на тези действия. Засега Административен съд ги провъзгласи за нищожни, ще видим след юни какво ще каже Върховният административен съд по въпроса, каза още Крум Миланов.

Реорганизацията е свързана с едно безумие на „Спаси София“, което кметът Терзиев подкрепи и твърдо застана зад тях, като каза, че поема цялата отговорност. Сега те го зарязаха, коментира за БТА Петрослав Геренски, който живее в района. Той посочи, че продължават да протестират вече цяла година с идеята някой да им обърне внимание от някоя институция.

През това време никой общински съветник не застана зад нас докрай. Това, което в момента е различно е позицията на „Спаси София“ и ние сме готови с кмета Терзиев да седнем на една маса и да видим какво можем да направим в името на добруването на този прекрасен град, каза още Геренски.

През тази една година спечелихме няколко битки в съда. Но основната битка е нашите деца да могат да пресичат булеварда безопасно, велосипедистите да могат да пресичат булеварда без да има конфликтни ситуации с водачите на автомобили и искаме законна организация на движението, коментира за БТА Емануела Стомонякова, присъстваща на протеста.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Представете си свят, в който няма замърсяване, причинено от добива и горенето на въглища. Свят, където енергията не ни разболява, не вреди на околната среда и е достъпна за всички. Това е възобновяемата енергия. Целта на Европа – развитие на зеления преход с хоризонт до 2050 година, производствата да станат въглеродно неутрални, а Европейският съюз – независим от външни за него енергийни източници.

По думите на Кристиян Димитров от Грийнпийс-България, икономиката ни се счита за една от най-енергоемките за единица продукция в Европа. Ако инвестициите за нови реактори на АЕЦ „Козлодуй“ бъдат насочени към енергийна ефективност, тя би довела до значителен спад на национално ниво в необходимостта от електрическа и топлинна енергия.

Също така децентрализацията и демократизацията на енергийния пазар биха допринесли за производството на енергия близо до мястото на консумация, като така ще намалеят загубите по преноса. Държавите от ЕС пък ще могат да свържат своите инсталирани мощности за производство на електроенергия, като купуват и продават по-евтино енергия.

За да се случи така необходимият енергиен преход по един устойчив начин, от WWF България са направили обследване на местно ниво на базовия потенциал на вече нарушените терени и урбанизираните такива за развитие на ВЕИ инфраструктура за енергия от вятър (на суша) и слънце.

По думите на експерта Магдалена Кирчева, фокусът на изследването са териториите, които не са с висока екологична чувствителност.

По данните от базовия анализ на Грийнпийс-България, нарушените терени в границите на област Благоевград са 470 броя с обща площ от 1363 ха. В рамките на областта има и три терена с приключила рекултивация с обща площ от 25 ха. Нарушените терени, които са подходящи за соларна енергия, са 81 броя с обща площ от 138 ха, като в рамките на област Благоевград няма идентифицирани нарушени терени, подходящи за вятърна енергия.

Професионалната гимназия в град Бобов дол е една от малкото в България, които предлагат специалност за професионално обучение, чрез която се реализира световната екологична стратегия – увеличаване на относителния дял за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Училището е наследник на Техникума по минна промишленост, а от две години в него на голям интерес се радва новата паралелка – ВЕИ, която въвежда учениците в тази професия на бъдещето. Минните паралелки са забравени, а интересът на младите хора е пренасочен към технологии като слънчеви панели, колектори и термопомпи.

Директорът на гимназията Татяна Костадинова е категорична, че тази специалност ще направи възпитаниците ѝ конкурентни на пазара на труда.

Геотермалната енергия има потенциала да задоволи 15% от световното търсене на електроенергия до 2050 г., ако тенденцията в намаляването на разходите продължи. България има огромен геотермален енергиен потенциал, който може да ускори прехода на страната ни към модерна и устойчива икономика, да създаде работни места и да ни позиционира като бъдещ европейски лидер в приложенията на възобновяеми технологии, като ще помогне на страната ни да постигне крайната цел за въглеродна неутралност.

В Сапарева баня се намира най-горещият минерален извор на Балканите и един от най-топлите в Европа. Температурата му е около 103.8 градуса по Целзий и е най-голямата атракция в района. Високите градуси на минералната вода се използват от 2002 година за отопление на обществените сгради в града с геотермална енергия, каза кметът Калин Гелев.

През първата половина на миналата година 74% от енергията, произведена в Европейския съюз, е получена без газови емисии, докато 9% идва от въглища и 1% – от газ. Според Кристиян Димитров от Грийнпийс процедурите в България за бизнеса се подобряват, но не така стои въпросът с възможността хората сами да произвеждат енергията си.

Според инж. Гийом Керлеро де Росбо, ръководител на екологични изследвания в Институт Русо, който работи активно в посока енергиен и екологичен преход, въпросът за енергийната автономия понастоящем е проблем в много европейски страни, особено с оглед на ситуацията в Украйна. По думите му единственият начин да спечелим енергийна автономия би бил:

– да намалим потреблението си, защото най-добрата енергия все още е тази, която не консумираме;

– да електрифицираме възможно най-много приложения, защото вече знаем как да произвеждаме електричество у дома;

– да произвеждаме това електричество с нисковъглеродни технологии – обикновено от възобновяема енергия (слънчева и вятърна), и евентуално допълнително – това е политическо решение – с ядрена енергия.

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от

“ target=“_blank“>европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg