Паркът „Врана“ загива и се превръща в джунгла, обявиха от секретариата на семейството на бившия цар и експремиер Симеон Сакскобургготски. 

Уникални дървесни видове умират от липсата на грижи за тях. Изцяло липсва поливане, закъсняло обследване на здравния статус на дърветата, няма премахване на болните и мъртви дървета. Бръшлян е оставен да задушава всичко наред, което е ужасяващо доказателство за немарливостта на отговорните за поддържането и съхранението на парка. Сухи дървета разпространяват болести и застрашават и човешки животи. Това вече не е гора, а джунгла, изброяват хората на Сакскобургготски.

И напомнят, че наскоро дърво с много бръшлян по него падна и без малко не уби човек, смазвайки автомобила му и причинявайки още по-голяма катастрофа на бул.“Цариградско шосе”.

„А има още стотици подобни, които всеки един момент могат да причинят непоправими щети. Чия ще е отговорността, ако не дай си Боже има и смъртен случай? Безхаберие, липса на умения или умишлено се унищожава този природен рай?“, се казва в съобщението.

Посочва се още, че държавата е дала милиони левове хонорари и води дела за собствеността на парка и го отне от Столичната община, но вече повече от година не желае и не полага никакви професионални грижи. Общината се оправдава, че паркът вече не е техен и не правят нищо.

„Питаме се, ако никой не е собственик на парка, кой прибира парите от входни такси?“, се казва още.

Дават се и данни за преминаването на собствеността от семейството на бившия цар в ръцете на държавата. Публикуваме ги без редакторска намеса.

На 4 юни 1998 г. Конституционният съд взема единодушно решение за обявяване Закона за конфискация на личните имоти на царското семейство за противоконституционен. През 2001 г. Цар Симеон и Княгиня Мария Луиза даряват парка на Столичната община – 990 декара. Кметът Стефан Софиянски благодари сърдечно за този огромен жест и се ангажира условията на дарението да бъдат спазвани. Съгласно волята на дарителите СО се задължава да се грижи за парка като естествен природонаучен музей и да определи реда за посещения на гражданите в него.

През 2013 г. СО решава да закрие съществуващото Общинско предприятие „Парк-музей Врана“ и да предаде парка към „Паркове и градски градини“ като по този начин се унищожава автономността на 120-годишния парк, което неминуемо се отразява и на неговото днешно силно окаяно състояние. Грижите, които Столична община полага са единствено в една незначителна част от целия парк, при това без оглед на съществуващите десетилетия традиции и практики, съхранени дори и след одържавяването на собствеността през 1947 г. Особено пред 70-те и 80-те години, паркът е в едно превъзходно състояние. Поддръжката е на най-високо ниво.

В тази връзка е необходимо привличането на специалисти от целия кръг на ботаническата наука и ладшафтното инженерство, благодарение на които паркът на Двореца “Врана” да съхрани своето значение за консервационно значими видове от българската, балканска и световна флора, като има условия да бъде обогатявана и може да се използва за научноизследователски и образователни цели.

При правилно поддържане и грижи, както и системни еколого-биологични изследвания и наблюдение, паркът може да бъде източник на генетичен материал за използване на адаптираните екзотични видове. Днес, единствените „грижи” които се полагат са косене на трева и събиране на шума!

Организирането на паркообразователни дейности изисква не само добро административно управление и ланшафтно строителство, но и наличието на подготвени служители, екскурзоводи в областта на ботаниката и екологията.

Подобен друг парк не само в България, но и в Югоизточна Европа не съществува. И вместо да бъде ценен, пазен, развиван, той е оставен да се превърне в една непроходима, болна и опасна джунгла. Ако липсва капацитет на управляващите ни да се грижат за него, то не е особено сложно да видят как се грижат други държави за подобни паркове. Побратимяването на паркове, подобно на градското е практика, която би спомогнала за доброто развитие на парка. Да се привлекат специалисти, които разбират от парково изкуство и поддръжка, а не се оправдават с административни пречки или „модерни” тенденции.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Институцията на омбудсмана настоява въвеждането на предмет „Религия и добродетели“ в учебната програма да стане след обществен дебат, за да бъде постигнат консенсус по темата и да се гарантира светският характер на образованието, както е по Конституция.

Общественият защитник е изпратил писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев с настояването да бъде предоставена изчерпателна публична информация по повод намерението на МОН.

Поводът за писмото са сигнали и жалби на родители и граждани, в които те настояват за отговори. Хората изразяват различни позиции – от категорично несъгласие до пълна подкрепа на изучаването на религия и съобщават за създадени петиции (против задължителното изучаване на религия и в подкрепа на задължителното изучаване на религия), подписани от хиляди граждани, посочват от институцията.

„В писмата си гражданите изразяват безпокойство относно гарантирането на светския характер на образованието, както и на свободата за избор на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи. Поставят важни въпроси, свързани със съвместяването на религиозното образование и светския характер на образованието, с гарантирането на свободата на избор на учениците и родителите им, безпристрастността и неприкосновеността на възгледите на учениците, създаването на условия за зачитане волята на учениците и родителите им по отношение на религиозното обучение, организацията и кадровото обезпечаване на обучението по различните програми“, пише главният секретар на омбудсмана д-р Айсун Авджиев до министъра.

Той посочва още, че има граждани, според които обучението по религия ще формира у учениците морална и ценностна система и ще съхрани българската национална идентичност.

„Като независима правозащитна институция, институцията на националния омбудсман следи с внимание случващото се в образователната система и в съответствие с правомощията си настоява пред отговорните институции в своите действия да гарантират спазването на правата на гражданите, част от които е светският характер на образованието, гарантиран от Конституцията на Република България. Обучението в българските училища е на основата на неконфесионална програма и в съответствие с принципите на секуларната държава. То е светско, неутрално и е в съответствие с принципа на разделение между църква и държава, залегнал в Конституцията“, подчертава Авджиев.

И обръща внимание на факта, че през последните години със Закона за предучилищно и училищно образование образователната система дава възможност на учениците да изучават предмет „Религия“ като избираем или във факултативните часове.

„Предметът „Религия“ дава знания за различни религиозни системи от културна и философска гледна точка, така че учениците да познават световните религии като част от човешката история и култура, както и насърчава толерантността и междукултурния диалог“, пише още Авджиев.

Същевременно той обръща внимание, че към момента липсва яснота какъв ще бъде обхватът на темите и съдържанието на учебния предмет „Религия и добродетели“.

Посочва, че въпреки намерението на МОН по предмета да не бъдат поставяни оценки, както и учениците да имат избор от 3 варианта при изучаване на религия в училище, няма достатъчно информация как ще се случва това на практика.

Айсун Авджиев подчертава, че гражданите са обезпокоени и питат какво ще включват учебните програми по предмета в различните класове, как ще бъдат защитени правата на учениците от различни вероизповедания и на тези, които са атеистично настроени, как ще се гарантира светският характер на образованието и обучението в училище, включително дали има подготвени преподаватели по този предмет.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg