Кончината на папа Франциск и предстоящото му погребение продължават да са централна тема в западния печат.

В. „Дейли телеграф“ се фокусира върху направеното вчера обявление, че от тази сутрин в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана започва поклонението пред тленните останки на Светия отец, който почина в понеделник. Британското издание отбелязва също, че папата ще бъде погребан в събота, както бе съобщено вчера.

Британският вестник обръща внимание на факта, че редица световни лидери, сред които британският принц Уилям, американският президент Доналд Тръмп и френският държавен глава Еманюел Макрон, са потвърдили, че ще присъстват на погребението на Светия отец.

Всекидневникът отбелязва също, че около един час след като бе обявено кога ще бъде погребан папата, руският президент Владимир Путин заяви, че няма да присъства. „Дейли телеграф“ припомня, че срещу Путин има издадена заповед за арест от Международния наказателен съд във връзка с войната в Украйна.

Вестникът отбелязва, че погребението на Франциск вероятно се превърне в голямо международно събитие. Изданието припомня, че на погребението на папа Йоан Павел Втори през 2005 година присъстваха четирима крале, 28 премиери и 53 президенти.

Хиляди хора се готвят да се простят с папа Франциск в базиликата „Свети Петър“, а световни лидери обявиха планове да присъстват на погребението му, пише британският в. „Таймс“.

Папа Франциск беше папата на хората, неговият приемник също трябва да бъде такъв, пише в редакционна статия в. „Индипендънт“.

Кардиналите, които се готвят да изберат нов папа, не бива да заменят модернизатор с традиционалист. Приемникът на папа Франциск трябва да бъде достатъчно смел да продължи делото на предшественика си, призовава британското издание.

Папата аржентинец оказваше жизненоважно прогресивно влияние по въпроси като миграцията и се бореше за по-милостива и не толкова строга Римокатолическа църква, пише в. „Гардиън“.

Италия готви сериозни мерки за сигурност преди погребението на Светия отец в събота, на което се очаква да присъстват множество световни лидери, сред които и американският президент Доналд Тръмп, отбелязва всекидневникът.

В продължение на три дни хората ще имат възможност да се простят с папа Франциск преди погребението му в събота, посочва френският в. „Фигаро“.

Църквата навлиза в решаваща фаза от развитието си, пише в. „Паис“. Днес започва началото на прощаването с папа Франциск, което ще бъде последвано от избор с ключово значение за бъдещето на католицизма, изтъква испанското издание.

Източник: БТА

Около 3000 жители на американския щат Ню Джърси бяха принудени да се евакуират поради бързото разрастване на горски пожар, който вече е обхванал повече от 3000 хектара и застрашава над 1300 сгради, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес, позовавайки се на местните власти.

Към 22:30 ч. местно време (05:30 ч. бълг. вр.) пламъците, които бушуват в североизточната част на окръг Оушън, са били „овладени на 10 процента“, написа Горската противопожарна служба на Ню Джърси в платформата „Екс“

По данни властите магистралата „Гардън Стейт Паркуей“ (Garden State Parkway), една от най-натоварените магистрали в щата, е била затворена в отсечката между градчетата Барнъгит и Лейси. 

„Приблизително 1320 постройки са застрашени, около 3000 жители са евакуирани“, съобщи горската противопожарна служба, като уточни за изпепелени „3440 хектара“. Само два часа по-рано горската противопожарна служба съобщи за малко под 1300 хектара засегнати площи, отбелязва АФП.

Полицейското управление на Барнъгит съобщи, че в две учебни заведения са били отворени приюти за настаняване.

Компанията „Джърси Сентръл Пауър енд Лайт“ (Jersey Central Power and Light) прекъсна по-рано днес електрозахранването на около 25 000 клиенти по искане на Горската противопожарна служба и командния пункт на пожара. Компанията съобщи в „Екс“, че се очаква да възстанови електрозахранването по-късно днес.

Според местни медии пожарът е избухнал в Пайнлендс, голяма борова гора в Ню Джърси, една от най-големи защитени територии на източнато крайбрежие на САЩ. Окръг Оушън, известна туристическа дестинация, е разположен на около 110 километра от град Ню Йорк.

Източник: БТА

Папа Франциск беше 266-ият папа в историята на Римокатолическата църква и вторият папа, избран през 21-ви век.

По втория показател той се нарежда сред „модерните“ папи, тоест онези, за които повечето хора днес не само са чували, но и на чийто цял понтификат са били, образно казано, житейски свидетели. А общо папите, живели и управлявали Църквата през 20-и и 21-ви век, попадат в категорията на „съвременните“ папи, отбелязва „Скай Ти Джи 24“.

Понтификатът на папа Франциск, избран да оглави Римокатолическата църква през март 2013 г., засега е най-продължителният през 21-ви век – общо 12 години. За сравнение този на предшественика му –  папа Бенедикт Шестнадесети, който се оттегли сам от поста, продължи 8 години – от 2005 г. до 2013 г.

От началото на 20-и век досега Римокатолическата църква е била оглавявана от общо 11 папи, но папите на 20-и на 21-ви век са всъщност 10, тъй като папа Лъв Тринадесети е бил избран през 1878 г. и е управлявал до 1903 г. Неговият понтификат е продължил 25 години и е бил третият по продължителност в историята на Църквата. Рекордьорът в тази насока  –  31-годишен понтификат – принадлежи на неговия предшественик от 19-и век папа Пий Девети.

През 20-и век е бил вторият по продължителност понтификат в историята на Римокатолическата църква – този на „полския папа“ Йоан Павел Втори, който продължи почти 26 години и половина, от до 1978 г. до 2005 г. Йоан Павел Втори е предшественикът на Бенедикт Шестнадесети. 

Почти 20 години на власт е бил папа Пий Дванадесети, от 1939 г. до 1958 г.

Папа Пий Единадесети е бил начело на Църквата за 17 години, от 1922 г. до 1939 г., а папа Павел Шести се е задържал на папския престол за 15 години, от 1963 г. до 1978 г.

Едва след това идва по продължителност понтификатът на папа Франциск.

След него в своеобразната класация се нареждат само понтификатите на папа Пий Десети – 11 години от 1903 г. до 1914 г.,  на Бенедикт Петнадесети – 8 години от 1914 г. до 1922 г., на Йоан Двадесет и Трети – 5 години от 1958 г. до 1963 г. и на Йоан Павел Първи – само 33 дни, от 26 август до 28 септември 1978 г.

Единственият папа през 20-и и 21-ви век, чийто понтификат приключва не поради смърт, а заради оттегляне от папския престол, е Бенедикт Шестнадесети.

През 20-и и 21-ви век Църквата е имало трима папи, избрали името Пий, по двама, избрали името Бенедикт и Йоан Павел, и по един с имената Павел, Йоан и Франциск. В случая обаче с Павел и Йоан, това са били имена, използвани в предходните векове от други папи.

Докато името Франциск, което си избра аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио, се използва за първи път в историята на Църквата. Сега една от хипотезите е, че новият папа, който и да е той, ще избере името Франциск Втори. През 20-и век за първи път беше използвано и името Йоан Павел, като веднага щом внезапно приключи (поради смърт) понтификатът на първия папа, избрал това име, неговият приемник – полският кардинал Йозеф Войтила –  избра същото име и остана в историята като папа Йоан Павел Втори.

Източник: БТА