Разгарянето на търговската война, започнало след обявяването на т.нар. реципрочни мита от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп на 2 април, ще забави глобалния икономически растеж през текущата и следващата година със съответно 0,5 и 0,3 процентни пункта спрямо очакванията, оповестени през януари. Това прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в пролетното издание на доклада си „Преглед на световната икономика“ (World Economic Outlook), озаглавено „Несигурността във водените политики поставя на изпитание глобалната икономическа устойчивост“ (Policy Uncertainty Tests Global Resilience).

Съгласно новите оценки на Фонда общият растеж на световната икономика през 2025 и 2026 година ще се забави до съответно 2,8 на сто и 3 на сто спрямо прогнозирания през януари темп от 3,3 на сто и за двете години. През 2024 г. глобалната икономика нарасна също с 3,3 на сто. Новите прогнози поставят повишаването на световния брутен вътрешен продукт (БВП) значително под средния темп от 3,7 на сто, реализиран в периода 2000-2019 г., допълват от МВФ.

„Очакваме, че рязкото увеличение от 2 април (когато Тръмп обяви новите мита – бел. ред.), както на митата, така и на несигурността, ще доведе до значително забавяне на глобалния растеж в близко бъдеще“, се посочва в анализа на МВФ.

В предговора на доклада се отбелязва, че той е ревизиран в рамките на едва 10 дни, след като повишаването на митата бе обявено в Розовата градина на Белия дом.

Възникналата несигурност значително ще повлияе бизнеса. Изправени пред повишена несигурност относно достъпа до пазарите – както до собствените, така и до тези на техните доставчици и клиенти – много компании първоначално ще реагират със спиране или намаляване на инвестициите и покупките.

По същия начин финансовите институции ще преоценяват предлагането на кредитиране за бизнеса, тъй като са затруднени в преценката за степента на изложеност на компаниите на рисковете на новата среда.

Комбинацията от повишена несигурност и произтичащото от това затягане на финансовите условия води до глобален шок по отношение на търсенето. Като пример МВФ посочва рeзкия спад в цените на петрола.

Експертите на организацията припомнят, че от оповестяването на януарските им прогнози бяха обявени и приложени редица нови тарифни мерки от страна на САЩ, както и контрамерки от техните търговски партньори, които завършиха с почти универсалните американски мита от 2 април и доведоха среднопретеглените нива на митническите ставки до стойности, невиждани от един век насам.

Според анализ на международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch) в края на 2024 г. среднопретеглените нива на митата на САЩ са били 2,5 на сто, а сега надвишават 23-25 на сто.

По отношение на икономиката на САЩ, Международният валутен фонд вече очаква тя да забави растежа си до 1,8 на сто през тази година и до 1,7 на сто през 2026 г., след като в междинната прогноза, оповестена през зимата, се очакваше ръст от 2,7 на сто за 2025 г. и 2,1 на сто за 2026 година.

Понижението от 0,9 процентни пункта спрямо януарската прогноза на очакванията за растежа на САЩ през 2025 г. надминава низходящата корекция, направена за икономиките на Китай, Великобритания, Канада и еврозоната.

За най-голямата икономика в Азия и втората в света – Китай – МВФ понижава очакванията си от ръст от 4,6 на сто, прогнозиран през януари, до 4,0 на сто. Освен вече наложените американски мита от 145 на сто върху китайския внос, като рисков фактор МВФ откроява кризата в имотния сектор на Китай  и предупреждава, че ако тя продължи, това може да понижи потребителските нагласи в страната, което ще има негативни последици за целия свят предвид голямото значение на Пекин в глобалната търговия. За 2026 г. очакванията за китайския растеж са коригирани надолу с 0,5 процентни пункта до също 4 на сто.

За Великобритания понижението, заложено в настоящата прогноза, е с 0,5 процентни пункта до ръст от 1,1 на сто през 2025 година и с 0,1 процентни пункта до 1,4 на сто догодина. При Канада ревизията е надолу до 1,4 на сто – или с 0,6 процентни пункта под януарските очаквания, за текущата година и до 1,6 на сто (низходяща корекция с 0,4 процентни пункта) за догодина. 

Международната финансова институция очаква еврозоната да отчете положителна икономическа динамика през тази година с ръст от 0,8 на сто вместо 1,0 на сто, заложени в зимната прогноза, а за 2026 г. вече се прогнозира темп от 1,2 на сто спрямо предишните 1,4 на сто. Липсата на трайно решение за войната в Украйна би имало негативен ефект за ЕС, отбелязва Фондът.

Глобалната инфлация се очаква да намалее с темпове, малко по-бавни от предвижданите през януари – достигайки 4,3 на сто през 2025 г. и 3,6 на сто през 2026 г., се посочва още в доклада.

Експертите на МВФ предупреждават, че в някои страни, ако инфлацията се задържи на сегашните нива или възобнови възходящата си траектория вследствие на промени в политиките, засягащи икономиката, то централните банки може да запазят водещите си лихви на по-високи нива от очакваното.

По отношение на финансовите пазари в доклада се отбелязва, че рисковете могат да нараснат заради по-слаби от очакваното корпоративни печалби, значителни и непредсказуеми промени в търговските политики или подновени геополитически конфликти. От МВФ подчертават, че това обикновено води до поскъпване на щатския долар, но при негативен развой на американската икономика доларът може да загуби позиции, което ще има последици за глобалната парична система.

Веднага след обявяването на т.нар. реципрочни мита от страна на САЩ финансовите пазари реагираха с рязък спад, което засегна и дълговите книжа на американското правителство, станали обект на разпродажби, припомня БТА.

Източник: БТА