Към края на 2024 г. съотношението на държавните дългове към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС възлиза на 81 на сто, а в еврозоната – на 87,4 на сто. И двата показателя отчитат спад спрямо края на третото тримесечие на 2024 г., когато държавният дълг бе 81,6 на сто от БВП на ЕС и 88,1 на сто от БВП на еврозоната. Това съобщи в най-новата си публикация европейската статистическа агенция Евростат.

Спрямо края на 2023 г., когато държавният дълг в ЕС бе 80,8 на сто от БВП, а в еврозоната – 87,3 на сто от БВП, нивото на задлъжнялост през последното тримесечие на миналата година обаче расте и в двете зони.

В края на 2024 г. общият държавен дълг се състои от дългови ценни книжа (83,4 на сто в ЕС и 84 на сто в еврозоната), от заеми (14,1 на сто в ЕС и 13,5 на сто в еврозоната), както и от валута и депозити (2,4 на сто в ЕС и 2,5 на сто в еврозоната).

Като процент от БВП в края на четвъртото тримесечие отпуснатите от правителствата на страните от ЕС заеми за други страни членки възлизат на 1,2 на сто в ЕС и 1,4 на сто във валутния съюз.

Най-високо съотношение на държавните задължения към БВП в края на миналата година регистрират Гърция (153,6 на сто), Италия (135,3 на сто), Франция (113 на сто), Белгия (104,7 на сто) и Испания (101,8 на сто), а най-ниски – Естония (23,6 на сто), България (24,1 на сто) и Люксембург (26,3 на сто).

Най-голямо увеличение на дълговете спрямо БВП през четвъртото спрямо третото тримесечие отчитат Полша (+2 процентни пункта), Румъния и Швеция (по +1,6 п.п. всяка), Малта (+1,5 п.п.) и Нидерландия (+1,2 п.п.). С най-голям спад на дълговете са Гърция (-4,7 п.п.), Кипър (-4,1 п.п.), Испания (-2,5 п.п.), Дания (-2,3 п.п.), Португалия (-2,2 п.п.), Унгария (-2,1 п.п.) и Хърватия (-2 п.п.).

През четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база шестнадесет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП, а единадесет – намаление.

С най-голямо годишно увеличение е Румъния (+5,9 п.п.), Полша (+5,7 п.п.), Финландия (+4,5 п.п.), Словакия (+3,6 п.п.), Естония (+3,4 п.п.), Австрия (+3,3 п.п.) и Франция (+3,2 п.п.), а с най-голямо намаление Гърция (-10,3 п. п.), Кипър (-8,6 п. п.), Хърватия (-4,3 п. п.), Испания (-3,3 п. п.), Португалия (-2,8 п. п.), Дания (-2,5 п. п.) и Ирландия (-2,4 п. п.).

Източник: БТА