Свят
Индия наложи временно мито от 12 % върху вноса на някои видове стомана

Индия наложи временно мито от 12 % върху вноса на някои видове стомана, за да ограничи рязкото увеличаване на евтините доставки на тази суровина, които идват предимно от Китай, предаде Ройтерс.
Напливът от китайска стомана през последните години принуди някои заводи в Индия, която е вторият по големина производител на сурова стомана в света, да ограничат дейността си и да съкратят работни места.
Индийското Министерство на финансите публикува заповед, в която се посочва, че митото ще остане в сила 200 дни, считано от понеделник.
Това е първата голяма промяна в търговската политика на Делхи, откакто през април президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широк набор от мита върху различни държави, с което постави началото на ожесточена търговска война с Китай, отбелязва Ройтерс.
/БЗ/
Източник: БТА
Свят
Путин не планира да пътува за погребението на папа Франциск, съобщи Кремъл

Руският президент Владимир Путин не планира да присъства на погребението на папа Франциск, заяви пред репортери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.
„Не, президентът няма такива планове“, каза говорителят в отговор на журналистически въпрос.
По думите му все още не е взето решение кой от Руската федерация ще присъства на траурните церемонии. „Все още не мога да ви кажа, все още не е взето никакво решение. Когато това стане, ще ви информираме“, добави Песков.
Погребението на Светия отец ще се състои в събота, 26 април. Очаква се на церемонията да присъстват редица световни лидери. Президентите на Бразилия, САЩ и Франция вече обявиха решението си да присъстват. Ще се съберат и представители на различни църкви и деноминации.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Руски съд намали присъдата на американец, задържан по обвинения в трафик на наркотици, съобщи неговият адвокат

Руски съд днес нареди присъдата на американски гражданин, осъден за трафик на наркотици, да бъде намалена от 12 и половина на 9 и половина години, предаде Ройтерс, като се позова на адвоката на мъжа.
Робърт Удланд беше признат за виновен през юли 2024 г. по обвинения в опит за продажба на наркотици, след като бе арестуван с около 50 грама мефедрон (наркотик от същия тип като амфетамина), който пренасял до тайник в Москва.
Неговият адвокат Станислав Кшевитски каза, че Удланд се е признал частично за виновен.
Все още не е ясно защо присъдата му е намалена, отбелязва Ройтерс.
Удланд е роден в Русия през 1991 г. и е осиновен още като малък от американски родители. В интервю за руски вестник през 2020 г. той казва, че се е върнал в родната си страна, за да се срещне с биологичната си майка.
Удланд е един от най-малко 10 американци, които все още са в руски затвори след размяната на затворници между Москва и Вашингтон по-рано този месец. При тази размяна бяха освободени Ксения Карелина, която има двойно американско и руско гражданство, и Артур Петров – с германско и руско гражданство.
По-рано този месец друг руски съд леко намали присъдата на американския войник Гордън Блек, който бе осъден миналата година по обвинения в кражба на 113 щатски долара от приятелката си и в отправяне на заплахи да я убие.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Кевин Фарел – един кардинал, неочаквано озовал се под светлините на прожекторите заради кончината на папа Франциск

Кончината на папа Франциск постави под светлините на прожекторите Кевин Джоузеф Фарел, ирландец с американско гражданство, който е кардинал камерлинг на Ватикана, обобщават АНСА, „РАИ Нюз“ и „Скай Ти Джи 24“.
Той е роден на 2 септември 1947 г. От 2016 г. е начело на Дикастерията (Ведомството) на Ватикана за миряните, семейството и живота. От 2019 г. Кевин Фарел е назначен за камерлинг на Ватикана. През 2022 г. оглавява Папската комисия за инвестициите, а от 2024 г. е председател на Върховния съд на Ватикана.
Сега по традиция след кончината на папата и докато бъде избран нов папа, камерлингът, в случая Кевин Фарел, е временен предстоятел на Римокатолическата църква и отговаря за текущите й дела, в това число и за цялата организация на погребението на папата, за процедурите около конклава и за ритуалите, съпътстващи избирането на нов папа.
Фарел е роден в Дъблин в семейство с общо четирима синове. Той е второто дете в семейството. По-големият му брат Брайън е също духовно лице и беше секретар на Папския съвет за насърчаване на християнското единство в началото на 21 век.
Фарел завършва Университета в Саламанка в Испания с бакалавърска степен по изкуства. После постъпва в Папския грегориански университет в Рим, където завършва магистратура по философия. Има и магистратура по теология от Папския университет „Свети Тома Аквински“. От Университета „Нотр дам“ в Индиана в САЩ има магистратура по бизнес администрация и титла доктор „хонорис кауза“ по право.
Фарел е ръкоположен за свещеник на 24 декември 1978 г. После години наред заема преподавателски позиции в Мексико и в САЩ. След това Фарел е бил на църковни длъжности в САЩ в периода 1984 г.- 2016 г. В даден момент е бил заместник епископ на Вашингтон и епископ на Далас. Ръкоположен е за кардинал през 2016 г.
В миналото на Фарел е имало и полемики. Когато се разразява скандалът във връзка с непристойно сексуално поведение, в който беше замесен архиепископът на Вашингтон кардинал Теодор Маккарик, възникнаха въпроси дали Фарел, който му е бил заместник в архиепископията на американската столица, не е знаел за тези деяния, но ги е премълчавал.
Фарел се обявява против ръкополагането на жени за свещеници и срещу църковната благословия за еднополовите съюзи. През годините си на кариера в САЩ той беше и застъпник на идеята за по-голям контрол върху огнестрелните оръжия, на която се противопоставяше американското оръжейно лоби.
Като камерлинг на Ватикана Кевин Фарел обявява смъртта на папата, ръководи ритуала по потвърждаване на кончината на папата, запечатва папските покои, унищожава папския пръстен и печат. Терминът камерлинг датира от средновековен латински и някога е обозначавал онзи в папския двор, който е отговарял за трезора на папата и е управлявал финансите на Римската курия. Днес правомощията му са разширени, но камерлингът не може да взима никакви други съществени решения, освен тези касаещи периода без папа.
По ирония на съдбата кончината на папа Франциск настъпи в момент, в който се говори много за филма „Конклав“, разказващ за процеса на избора на папа, за задкулисните маневри, за тъмните тайни и за мрачните разкрития по време на него, отбелязва Асошиейтед прес. Продукцията е режисирана от германския режисьор Едвард Бергер и е базирана на романа от 2016 г. „Конклав“ на Робърт Харис. Филмът е дефиниран от критици като политически трилър. Продукцията с участието на Ралф Файнс, Серджо Кастелито, Стенли Тучи, Джон Литгоу и Изабела Роселини, разказва за свикване на конклав, след като папата умира от сърдечен удар. А битката за папския пост противопоставя четирима водещи кандидати – американски либерален кардинал, следващ курса на покойния папа, нигерийски социалноконсервативен кардинал, умерен духовник от Канада и твърд традиционалист от Италия.
Продукцията вече получи редица признания във филмовите среди. Тя имаше 8 номинации за американските филмови награди „Оскар“ – за най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий, най-добра актриса в поддържаща роля, най-добър актьор, най-добър монтаж, най-добра оригинална музика, най-добра продукция и най-добри костюми. От тях тя спечели отличието в категорията за най-добър адаптиран сценарий. Филмът получи и 4 британски филмови награди „БАФТА“ – за най-добър филм, най-добър британски филм, най-добър адаптиран сценарий и най-добър монтаж. Продукцията има и 2 американски награди „Изборът на критиците“ за най-добър актьорски състав и най-добър адаптиран сценарий, както и една американска награда „Златен глобус“ за най-добър сценарий. Продукцията грабна и наградата на Гилдията на американските актьори за най-добър актьорски състав.
Във филма обаче акцентът не пада върху длъжността на камерлинга, а на председателя на Кардиналската колегия, която в реалността от пет години се ръководи от италианеца Джовани Батиста Ре. Роден през 1934 г., той има дългогодишна кариера в Църквата. Възрастта му – 91 години – го изключва автоматично от списъка на кардиналите електори, които могат да избират нов папа. В Кардиналската колегия влизат всички кардинали, в това число и електорите. Общо в Кардиналската колегия към януари на настоящата година имаше 252 кардинали, сред които 135 електори. В Конклава – органът, който избира нов папа – влизат само електорите, тоест кардиналите под 80 години.
Джовани Батиста Ре, въпреки че не е електор, ще има водеща роля в процедурата по гласуване за нов папа. Той ще председателства заседанията на конклава и след като стане ясно кой е избран за нов папа, именно Джовани Батиста Ре ще го попита дали приема тази мисия и какво име си избира. След като избраният отговори, че приема мисията и съобщи и какво име избира за папа, то в действие влиза протодяконът на Кардиналската колегия, в случая французинът Доминик Мамберти, който оповестява официално пред богомолците във Ватикана: „Имаме папа“.
Източник: БТА
-
Българияпреди 1 седмица
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Балканипреди 6 дни
КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата
-
Балканипреди 6 дни
Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО
-
Балканипреди 1 седмица
ХИНА: Десет години от регистрацията на първото защитено наименование на хърватски продукт в ЕС
-
Святпреди 6 дни
Русия пренебрегва американското предложение за прекратяване на ударите по въздух, вода и суша, заяви Зеленски
-
Святпреди 3 дни
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как ще реагира ЕЦБ на търговската война на Тръмп
-
Обществопреди 1 седмица
Рибата си отдъхва, риболовът е забранен от днес