Рожденото име на папа Франциск, който почина тази сутрин, е Хорхе Марио Берголио. Той е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейството на италиански имигрант, работник в железниците, и е едно от петте деца на семейството – три момчета и две момичета.  Родът му произхожда от Пиемонт, близо до Асти в Северна Италия.  Хорхе Марио Берголио завършва химия, след което избира пътя на богослужението и влиза в епархийската семинария във Виля Девото. На 11 март 1958 г. той постъпва в „Обществото на Исус“ (ордена на йезуитите). Като младеж, когато е на 21 години, той претърпява операция за отстраняване на голяма част от единия му бял дроб, който е поразен от инфекция.

Завършва хуманитарни науки в Чили и през 1963 г. се връща в Аржентина, където се дипломира в колежа „Свети Йосиф“ в Сан Мигел с диплома по философия. От 1964 г. до 1965 г. преподава литература и психология в колежа „Непорочно зачатие“ в Санта Фе, а през 1966 г. е учител по същите предмети в колежа „Пресвети Спасител“ в Буенос Айрес. От 1967 г. до 1970 г. следва богословие и получава диплома от колежа „Свети Йосиф“.

През 1969 г. е ръкоположен за свещеник. През 1970 г. е заемал различни постове в йезуитския орден на Аржентина. В периода 1980-1986 г. е бил ректор на Философския и Богословския факултет на колежа „Сан Хосе“ в Сан Мигел. След това известно време е живял в Испания и Германия. След придобиването на докторска степен се завръща в Аржентина и служи в архиепископството в Кордоба. През 1992 г. е назначен за спомагателен епископ на Буенос Айрес и е ръкоположен за епископ. През юни 1997 г. става коадютор (епископ с право на наследяване на епархия) на архиепископа на Буенос Айрес, а от февруари 1998 г. става архиепископ на Буенос Айрес – първият йезуит на толкова висок пост, и епископ на католиците от източни обреди в Аржентина. Дълбоко обичан в своята епархия, той я прекосявал надлъж и шир с метро и с автобус през петнайсетте години на своето служение като епископ там. „Моето паство са бедните хора и аз съм един от тях“, казвал бъдещият папа Франциск неведнъж, за да обясни решението си да живее в обикновен апартамент и да приготвя сам вечерята си. Той винаги съветвал своите свещеници да проявяват милосърдие и апостолска смелост, и да държат вратите си отворени за всеки.

През февруари 2001 г. е произведен в кардинал от папа Йоан Павел Втори с титла кардинал-свещеник на църквата „Сан Роберто Белармино“. Бил е член на Конгрегацията за духовниците, Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на Тайнствата, Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот, както и член на Комисията за Латинска Америка и на Папския съвет по семейни дела. От 2005 г. до 2011 г.  е председател на Епископската конференция на Католическата църква в Аржентина. Говори свободно италиански и немски.

На 13 март 2013 г.  76-годишният аржентински кардинал Хорхе Марио Берголио, архиепископ  на Буенос Айрес, е избран за 266-и папа, като за свое папско име избира Франциск. Той е първият папа от двете Америки, първият член на Ордена на йезуитите на Свети-Петровия престол и първият папа с името на Свети Франциск от Асизи. Към този момент в Латинска Америка живеят 42 процента от всички 1,2 милиарда католици по света, което я прави най-големия католически блок. За сравнение католиците в Европа са 25 процента от световното католическо население.
„Аз съм голям грешник, но се доверявам на божията снизходителност и търпение и в страданието аз приемам /да стана папа/“, казва архиепископът на Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио, когато бил запитан от кардиналите в конклава дали приема да бъде следващ папа. На първата си пресконференция той обяснява и защо е избрал да носи името Франциск, като припомня примера на Свети Франциск от Асизи, станал символ на мира, на аскетизма и на службата в полза на бедните. 

На 17 март 2013 г. папа Франциск се появява за първи път на балкона на бъдещия си апартамент във Ватикана, за да произнесе първата си традиционната неделна Ангелска молитва пред 150-хилядното множество на площад „Свети Петър“.  В нея той сам определя трите основни направления на своето служение – да бъде солидарен с бедните, да работи в полза на мира и да брани творението на Бога, което освен човека включва всички живи същества и цялата природа.

Папа Франциск официално е интронизиран на 19 март 2013 г. в деня на Свети Йосиф, покровителя на Католическата църква, в базиликата „Свети Петър“. На литургията на площад „Свети Петър“ присъстват стотици хиляди хора, представители на 33 християнски църкви и на 132 правителства и международни организации. По време на церемонията Франциск получава два папски атрибута: палиум (бяла вълнена лента с избродирани шест кръста) и „пръстена на рибаря“, какъвто се изработва за всеки папа. Верен на вкуса си към простите неща, по негово искане пръстенът му не е от чисто злато, а е сребърен със златно покритие. На 7 април 2013 г. с литургия, която отслужва в папската базилика „Свети Йоан Латерански“, папа Франциск поема официално и другата си роля – на епископ на Рим.

Стилът на папа Франциск се отличава със скромността си – той не обитава огромните папски покои в Апостолическия дворец, а скромен апартамент във ватиканската сграда за гости. Освен това предпочита да се придвижва с „Форд фокус“ вместо с традиционния за предшествениците му „Мерцедес“. Той е запален привърженик на аржентинския футболен отбор „Сан Лоренсо“, един от най-големите и популярни клубове в страната и е известен с това, че дълги години е използвал градския транспорт в Буенос Айрес, когато е архиепископ там. 

Още през първата година папа Франциск е избран за „Човек на годината“ на американското списание „Тайм“ през 2013 година. Редакцията на „Тайм“ смята, че именно главата на Римокатолическата църква е оказал най-голямо влияние на световните събития през годината. На сайта на списанието се посочва, че първият папа от страна извън Европа от 1200 години насам е започнал да трансформира църквата, което измерва промяната в столетия.

На 5 юли 2013 г. във Ватикана официално е представена първата енциклика на папа Франциск, озаглавена „Lumen fidei“ (от латински „Светлината на вярата“). В нея той подчертава, че вярата е дар за всеки и общо благо, което води до създаването на обител, в която човек да живее заедно с всички останали. Това дава основание да се предполага, че глобалните проблеми на човека и неговата естествена среда ще заемат централно място в подготвяния от папата документ, за да бъдат доразвити в духа на неговите предшественици.

На 18 юни 2015 г. на пресконференция в  заседателната зала на Синода на епископите във ватиканския комплекс „Павел Шести“ е представена енцикликата на папа Франциск „Лаудато си“ („Laudato si’ – sulla cura della casa comune“ – „Хвала Тебе – относно грижата за общия дом“) . Тя е посветена на околната среда и в нея папа Франциск призовава лидерите от целия свят да действат бързо в борбата с климатичните промени.

На 12 януари 2016 г. е представена неговата първа книга – „Името на Бог е Милосърдие“, която представлява разговор в 100 страници с италианския журналист Андрея Торниели. Тя е публикувана на шест езика – италиански, английски, френски, немски, португалски и испански от 21 издателства в 86 страни и е посветена на извънредната Свещена година на милосърдието, обявена от папата, която започва на 8 декември 2015 г. и завършва на 20 ноември 2016 г.

На 8 април 2016 г. във Ватикана официално е представено апостолическото насърчение на папа Франциск Amoris laetitia („Радостта от любовта“ – лат. ез.), посветено на любовта и семейството. Това е документ, изготвен лично от предстоятеля на Римокатолическата църква, който по важност се нарежда на трето място в йерархията след апостолическата конституция и енцикликата. Това е второто апостолическо насърчение на папа Франциск от възкачването му на престола след Evangelii Gaudium („Радостта от Евангелието“), отправено през ноември 2013 г. И двата документа са в категорията на постсинодалните насърчения, които всеки папа изготвя въз основа на предложенията на Синода на епископите с абсолютното право да ги приеме, преработи или пренебрегне. Насърчението Amoris laetitia слага край на Синода за семейството, който е първият свикан от папа Франциск и се състои на два етапа – извънредна асамблея на епископите през октомври 2014 година и редовна асамблея през октомври 2015 година. Той се състои от 264 страници, разделени на 9 глави и 325 параграфа, в които с открояват 30 теми.

През годините папа Франциск нееднократно  предприема благотворителни инициативи за бездомници, бежанци, нуждаещи се и затворници. По негова инициатива близо до площад „Свети Петър“ са поставени душ-кабини за бездомници. Той нееднократно е посещавал затвори и е измивал краката на затворници при традиционна церемония на Велики четвъртък преди Великден, както и многократно е подчертавал, че мисията на християнството е да помага на уязвимите и маргинализираните хора.

Най-запомнящите се визити на папа Франциск 

На 8 юли 2013 г. папа Франциск посещава италианския остров Лампедуза, където се среща с мигрантите от Африка, които се опитват да прекосят Средиземно море в търсене на по-добър живот. На богослужение пред 10 000 души, събрали се на малкия стадион на острова, папа Франциск обяснява, че е взел решение за това безпрецедентно папско посещение в Лампедуза, за „да се помоли, да покаже съпричастност и да пробуди съвестта на хората, за да не се повтаря повече случващото се“. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците 40 мигранти са загинали от началото на 2013 година при опит да достигнат Италия от Северна Африка. През 2012 г. при същите обстоятелства са загинали 500 души.  

Първото официално посещение на папа Франциск е в Бразилия от 22 до 28 юли 2013 г. по повод 28-ите Световни дни на католическата младеж, в които се включват 400 000 млади католици от 175 страни. В заключителната меса на плажа Капакабана в Рио де Жанейро пред около 3 милиона млади католици от цял свят и жители на града папа Франциск призовава младежите да обявяват без страх вярата си по всички краища на света, без да правят разлики между хората.

На 25 май 2014 г. папа Франциск се среща с вселенския патриарх Вартоломей Първи в Йерусалим в Базиликата на Божи гроб. На срещата, определяна като историческа, лидерите на католическата и православната църква подписват декларация, призоваваща за напредък в сближаването на двете църкви близо десет века след гВеликата схизма между тях. Папа Франциск и Вартоломей Първи спазват традицията, като коленичат на входа на базиликата – мястото, на което според вярванията е бил разпнат Христос, а после е възкръснал. В реч, произнесена на  Храмовия хълм в Йерусалим в последния ден от тридневната му визита в Близкия изток, обхващаща Йордания, Палестина и Израел,  папа Франциск призова мюсюлмани, християни и евреи да работят заедно за справедливостта и мира.

На 21 юни 2014 г. папа Франциск пристига в градчето Касано ало Йонио в Калабрия (Южна Италия) на 9-часова визита, фокусирана върху изобличаването на мафията и върху безработицата, която засяга особено силно младите хора. Там разговаря в затвора при закрити врата с около 200 мъже и жени, голяма част от които излежават присъди за престъпления, свързани с мафията. Това е четвъртото посещение на папа Франциск в страната извън римската епархия. През 2013 г. той посещава Каляри (Сардиния), където осъжда безработицата сред младежите, Асизи в Умбрия, където почита Свети Франциск от Асизи, и остров Лампедуза, на който призова за борба с „глобализацията на безразличието“ и за повече права за имигрантите, пристигащи по море в Европа.

Албания е страната, която папа Франциск избира за първото си посещение в Европа. С това той отдава признание на една църква във възход след ужасна диктатура и на мирния национален диалог между вероизповеданията. По време на 11-часовта си визита в Албания той се среща с албански ръководители, отслужва меса на площад „Майка Тереза“ в Тирана, поздравява духовни водачи в университета „Добър съвет“, събира в новата катедрала католически представители за вечерната литургия и посещава социалния център „Бетания“ на около 20 км от Тирана, където се среща със сирачета и инвалиди. Папата аргументира избора си на Албания с това, че жителите ѝ са успели да съставят „правителство на националното единство между мюсюлмани, православни и католици, с балансиран междурелигиозен съвет“ и че „това е единствената страна измежду комунистическите държави, която вписва атеизма в конституцията си“.

На 25 ноември 2014 г. папа Франциск прави най-кратката визита в историята на Ватикана – четири часа. Той посещава Страсбург, където произнася първата си голяма реч в Европейския парламент, фокусирайки се върху важни европейски теми като безработицата и имиграцията.  Визитата на папата в Европейския парламент и в Съвета на Европа по повод 65-ата годишнина от основаването на организацията е повече като светска, отколкото като религиозна. Това е първо посещение на папа в Съвета на Европа след визитата на 8 октомври 1988 г. на папа Йоан Павел Втори.

В началото на 2015 г. папа Франциск поставя рекорд за най-масова литургия в историята. На 18 януари между 6 и 7 милиона души се стичат в парка „Рисал“ в столицата на Филипините – Манила, за да присъстват на месата на папа Франциск, в която той засяга теми за корупцията, за бездомните деца и за традиционното семейство и призова филипинците да бъдат мисионери на църквата в Азия. Светият отец е изпратен на летището в Манила от президента Бениньо Акино, църковни лидери и близо 400 деца.

На 12 февруари 2016 г. на международното летище „Хосе Марти“  в Хавана, Куба, папа Франциск има историческа среща с патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, който е на визита в Куба. Двамата подписват съвместна декларация, в която се обявяват за единство на християните. Това е първата среща в историята между ръководители на Римокатолическата и Руската православна църква и се определя като значителна стъпка към преодоляване на 1000-годишната схизма между западния и източния клон на християнството. Католическата и Православната църква са разделени след Великата схизма от 1054 г.

Посещението на папа Франциск от 3 до 5 февруари 2019 г. в Обединените арабски емирства (ОАЕ) е първата папска визита на Арабския полуостров – родното място на исляма. Той посещава Абу Даби, седалището на Апостолическия викариат на Католическата църква в Южна Арабия, който покрива ОАЕ, Оман и Йемен. Визитата е определяна като историческа, а папа Франциск смята, че тя ще спомогне за мира чрез междурелигиозен диалог. В ОАЕ живеят около 1 милион имигранти католици, много от които от Филипините. На 5 февруари 2019 г. той отслужва меса на открито на стадион „Зайед спортс сити“ в Абу Даби,  най-големият в емирствата, на която присъстват близо 135 хиляди души, а 50 хиляди остават отвън. Това е най-голямото публично християнско богослужение на Арабския полуостров.

От 5 до 7 май 2019 г.  папа Франциск посещава България, 17 години след визитата на папа Йоан Павел Втори от 23 до 26 май 2002 г. Два дни преди да пристигне папа Франциск отправя видеообръщение към българския народ, в което отбелязва великото дело на светите братя Кирил и Методий. В приветствието си към българите той изтъква, че неговото апостолическо пътуване в България ще премине под мотото „Мир на земята“. Това е заглавието на енцикликата, написана през 1963 г. от папа Йоан Двадесет и трети, наричан Българския папа – Анджело Джузепе Ронкали, който прекарва десет години от мисията си в България от 1924 до 1935 г. като първи апостолически легат. В София папа Франциск пристига с папска свита от 35 души, в която са включени най-висшите представители на Светия престол, както и близо 70 журналисти от световни медии, които традиционно отразяват апостолическите пътувания на папата.  Апостолическото пътуване на папа Франциск в България е 29-ото му посещение в чужбина след избирането му за глава на Римокатолическата църква през 2013 г.

От  2 до 13 септември 2024 г. е 45-ото апостолическо пътуване на папа Франциск, най-дългото от началото на неговия понтификат. За 12 дни той посещава четири държави: Индонезия, Папуа Нова Гвинея, Източен Тимор и Сингапур, като изнася 12 слова и 4 проповеди, пътувайки със 7 полета.

Източник: БТА