Свят
Судан върви към фактическо разделение

Една донорска конференция, която се състоя миналата седмица в Лондон, послужи като мрачно напомняне – две години от избухването на конфликта в Судан. Оставаща сравнително встрани от вниманието на международната общност, съсредоточила се върху войните в Украйна и Близкия изток, тази държава в Североизточна Африка, която е трета по площ на континента, стана сцена на най-тежката хуманитарна катастрофа с вътрешно разселване на хора в света.
Конфликтът, избухнал на 15 април 2023 г., продължава, без да се вижда изход на хоризонта, отбелязва Франс прес.
А равносметката е плашеща: най-малко 28 хиляди убити, макар че реалният брой на жертвите вероятно е много по-висок (според някои оценки още от миналата година загиналите са 150 хиляди – бел. ред.); повече от 14 милиона души (или близо 30 процента от 48-милионното население на Судан – бел. ред.) бяха принудени да напуснат домовете си, а в цели райони цари масов глад, обобщава Асошиейтед прес.
Редовната армия, която воюва срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), обяви миналия месец, че е установила пълен контрол над столицата Хартум. Този успех като че ли дойде закономерно след методичния напредък на суданските въоръжени сили под командването на генерал Абдел Фатах ал Бурхан през последните месеци, който е отчитан от Асошиейтед прес. Той позволи на армията да затвърди контрола си върху частта от Судан на източния бряг на река Нил.
СБП обаче не показват никакво намерение да сложат оръжия. Водени от Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети – впрочем някогашен заместник на Бурхан, преди да се обърне срещу него – паравоенните продължават да контролират части от Судан и имат съюзници. Нещо много символично: навръх втората годишнина от избухването на конфликта те обявиха формирането на паралелно правителство.
При това СБП се опитват да превземат Ел Фашер – последния голям град в обширната западна област Дарфур, който все още се изплъзва от контрола им, посочва Би Би Си. Ако операцията се увенчае с успех, паравоенните де факто ще затвърдят контрола си над западната част на Судан.
Това неминуемо предизвика опасения от фактическо разделение на страната на две. Асоциациите с други африкански държави, и най-вече съседна Либия, са неизбежни. Още повече че са налице редица от необходимите условия – съществуването на голям брой фракции, преследващи своите тесни интереси, и намесата на външни сили – макар че има местна специфика и разлики.
АП прогнозира, че превземането на суданската столица от редовната армия отваря нова глава от войната, разделяйки де факто страната на зони, контролирани от въоръжените сили и СБП. Още повече че паравоенните предвиждат Судан да бъде „светска, демократична и децентрализирана държава“, с „доброволна интеграция на нейната територия и общности“ – сигнал към многобройните судански групи, които искат автономия от Хартум.
А само преди няколко години Бурхан и Хемети се съюзиха, за да провалят прехода на страната към цивилно управление след свалянето от власт на дългогодишния диктатор Омар ал Башир с народен бунт през 2019 г., преди обаче напрежението да експлодира в кръвопролитна борба за власт между двамата.
Впрочем СБП изникнаха от придобилите мрачна слава милиции джанджауид (в превод от арабски „дяволи на коне“ – бел. ред.). Мобилизирани от Башир и съставени от етнически араби, те се прочуха със своите зверства срещу чернокожи по време на зловещия конфликт в Дарфур преди две десетилетия.
Подобно на обвиненията срещу джанджауид в началото на този век, администрацията на предишния президента на САЩ Джо Байдън каза, че СБП извършват геноцид в Дарфур – нещо, което паравоенните отрекоха – и наложи санкции на Хемети, припомня Асошиейтед прес.
Редовната армия също е обвинявана в жестокости, но и тя отрича да извършва зверства.
Институтът за изследване на войната коментира на сайта си, че държави като Иран, Русия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) разпалват конфликта в ущърб на интересите на Съединените щати в Червено море. Всяка от тези външни сили преследва свои собствени интереси.
Така например, отбелязва базираният във Вашингтон мозъчен тръст, Иран иска да се сдобие в Судан с военноморска база, за да може да подкрепя атаките, извършвани от хусите – свързана с него йеменска групировка – срещу кораби в Червено море.
Що се отнася до Русия, тя също се стреми към военноморска база в Судан, но по друга причина – за да укрепи логистичните си коридори към Африка и да проектира мощ в Червено море, смятат американските анализатори.
Подобно на Техеран и Москва, Египет също подкрепя в съседната държава редовната армия. Целта му, от една страна, е да не допусне разпространение на конфликта и приток на бежанци, а, от друга – да противодейства на ОАЕ, както и на Етиопия. Впрочем Египет има сложни отношения и с Етиопия.
Турция също поддържа в Судан редовната армия, за да се противопостави на влиянието на Емирствата.
Всяка от четирите външни сили, застанали на страната на Бурхан, преследва свои икономически интереси.
ОАЕ, за които пък се твърди, че подкрепят Хемети, се стремят към повече инвестиции и увеличаване на търговията със Судан.
Петте държави снабдяват своите съюзници в Судан с различни оръжия, на първо място дронове. Впрочем безпилотните летателни апарати се утвърдиха през последните години като ключов фактор във военните конфликти.
И така, като че ли няма изгледи за скорошно прекратяване на огъня и за започване на сериозни преговори за уреждане на конфликта в Судан. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а вниманието на международната общност като цяло е насочено към други войни. По всичко изглежда, че от решаващо значение ще се окаже ситуацията на терен. А тя като че ли загатва, поне на този етап, за фактическо разделение на страната.
Това буди сериозно безпокойство, още повече предвид историческия опит с отделянето през 2011 г. на Южен Судан, който стана най-новата държава в света, само за да попадне в плен на кръвопролитни вътрешни междуособици.
Освен това все по-разнородният и сложен характер на враждуващите лагери, част от които са разнообразни милиции, прави уравнението още по-сложно. И загатва, че когато мирът настъпи един ден, Судан още дълго време ще бъде в плен на несигурността и нестабилността, тъй като тези милиции, разполагащи с оръжия и подкрепата на влиятелни политически фактори, ще поискат своето.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
