Проучванията се случват на фона на поредицата от обрати в областта на митата в последните дни. Тръмп реши да отложи въвеждането на високи „реципрочни“ мита за много страни, а малко по-късно беше обявено и временно изваждане от облагането с мита на потребителската електроника от Китай, което ще облекчи технологичните компании, зависими от китайски внос.

В два отделни документа, публикувани в регистъра на федералното правителство, се казва, че започват процедури по установяване на последиците за националната сигурност от вноса на полупроводници и оборудване за тяхното производство, както и от вноса на фармацевтични продукти, активни съставки и производни.

Разследването във фармацевтичния сектор обхваща както готови генерични и оригинални лекарствени продукти, така и ключови компоненти като активни фармацевтични съставки, се посочва в документа.

Тези два процеса са започнати от министъра на търговията Хауърд Лутник на 1 април – ден преди Тръмп да обяви замразените в момента „реципрочни мита“ в рамките на т.нар. ден на освобождението. Такива разследвания, известни като проверки по член 232, обикновено отнемат няколко месеца и включват период за публично обсъждане и коментари. Администрацията на Тръмп е посочила, че ще събира коментари в срок от 21 дни.

Американският президент заяви също така, че обмисля мерки в подкрепа на автомобилни компании, които произвеждат в Северна Америка. По думите му, те се нуждаят от време, за да преминат към използване на части, произведени в САЩ, тъй като в момента разчитат на внос от Канада, Мексико и други страни.

Несигурност в автоиндустрията

Тръмп наложи високи мита от 25% върху вноса на автомобили и авточасти миналия месец. Този ход на президента на САЩ заплашва да повиши цените за американските потребители и да разруши глобалните вериги за доставка в автомобилната индустрия.

Източник: Капитал

Американският президент Доналд Тръмп е готов да признае полуостров Крим за руска територия срещу мирна сделка с Украйна. Това твърди Bloomberg в свой материал, който се позовава на високопоставени източници от администрацията на Тръмп. Информацията идва след друг материал на Bloomberg от петък, в който се твърди, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио е предложил на Украйна и европейските ѝ съюзници план, според който част от санкциите върху Русия могат да бъдат вдигнати срещу дългосрочно примирие.

Крим, международно признат за украинска територия дори от приятелски на Русия държави като Китай и Турция, беше завзет през 2014 г., първоначално от войници с немаркирани униформи (т. нар. „зелени човечета), след което в него беше проведен набързо скалъпен референдум за присъединяване към Русия. Веднага след това Русия започна прокси война в украинските области Донецк и Луганск, а през февруари 2022 г. атакува цяла Украйна. В момента Русия претендира, че четири украински области са нейни – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Русия не контролира изцяло нито една от тях, а в случая на Херсон и Запорожие не контролира дори едноименните областни градове.

Руската позиция е, че за да приключи войната, всички контролирани от нея територии в момента трябва да бъдат признати за нейни. Русия претендира и за незавзетите части от четирите области.

Дипломатически провал, засега

В петък Рубио коментира публично, че и той, и Тръмп са раздразнени от липсата на прогрес по отношение на мирните преговори. САЩ водят поотделно преговори с Русия от една страна и с Украйна и европейските съюзници от друга. След някои сигнали за потенциално примирие в началото на разговорите и неспазена уговорка за край на атаките по енергийна инфраструктура, те влязоха в задънена улица.

Източник: Капитал

Недостигът на доставки все още не е фатален за Америка. Много купувачи бяха изградили запаси преди забраната. Китай не е отменил съществуващите договори за доставки, които често са с многогодишна давност, а някои материали продължават да постъпват в страната чрез трети държави. Източник, близък до американското министерство на отбраната, не говори за паника, свързана с галия в Пентагона.

Потенциал за повече щети

Въпреки това последните ограничения на Китай могат да причинят повече вреда по три причини. Първо, „тежките“ редкоземни елементи, които той е избрал, са най-трудни за заместване. Диспросий и тербий регулират температурата в магнити, които захранват вятърни турбини в морето, реактивни двигатели и космически кораби. „Колкото по-голям е моторът, толкова по-тежки редки елементи са необходими“, казва Ионут Лазар от консултантската компания CRU. Останалите пет метала са от решаващо значение за чипове за изкуствен интелект. Някои от тях се използват и в скенери за ядрено-магнитен резонанс, лазери и оптични влакна.

Вторият проблем е, че Китай е още по-доминантен в производството на тежки редкоземни елементи, отколкото за по-леките. Той контролира по-голямата част от тяхната добивна дейност както в страната, така и в Мианмар. Ключово е, че той обработва 98% от извлечения материал. Както повечето елементи, тежките редкоземни елементи не съществуват в чиста форма в земната кора. И за разлика от галий или германий, те не са странични продукти от топенето на масово произвеждани метали като алуминий или цинк. Те трябва да бъдат разделени от химическите съединения, които образуват, със специализирани умения и много труд срещу малка печалба.

Това влошава третия проблем: Китай има мощни инструменти, с които да наложи забрана. Правителството може да проследи всеки тон редкоземни елементи, добити и обработени в страната, и да открие къде завършват доставките, казва Райън Кастильо от аналитичната компания Adamas Intelligence.

Източник: Капитал