„Докато преминаваме през Ламанша вероятно малко ще друса“, предупреждава капитан Андрю Саймънс по време на последния инструктаж на малко над десетимата пътници, които ще пътуват от Англия до Булон сюр Мер, Франция (Па дьо Кале), използвайки само силата на вятъра, информира Франс прес.

Катамаранът на „СейлЛинк“ (SailLink), появила се неотдавна британска стартъп компания, която има за цел да направи все по-достъпно ветроходството като нисковъглеродна алтернатива на фериботите през Ламанша, стартира първите си платени пътувания, като планира да станат ежедневни.

Въпреки мъртвото вълнение и ледените пориви  на вятъра по време на третото преминаване на платноходката, 67-годишният Йоханес Шнайдер се наслаждава на пътуването, за което е платил 85 британски лири или 98 евро – по-скъпо от преминаване с  ферибот.

„Много е интересно да можеш да „изживееш“ пътуването си, вместо да пътуваш с голям кораб, от който не можеш да видиш нищо“, изразява въодушевлението си пътничка, доволна, че е избегнала морската болест.

„Опитваме се да работим с природата, (…) с приливите и отливите, а не срещу тях“, твърди Андрю Саймънс, 48-годишен британец и създател на стартъпа „СейлЛинк“. Той е капитан на 17-метровия катамаран, който побира до 12 пътника.

За да компенсира вълнението на природните стихии, което понякога могат  да направят преминаването през Ламанша неудобно, екипажът се грижи много за своите пътници: чай от мента срещу морска болест, сладкиши и одеяла в кабината, защитени от морските пръски.

Одисеята „СейлЛинк“ започва като мечта и леко наивно през лятото на 2019 г. Андрю, който живее в Швейцария, се подготвял да вземе ферибота за Англия с дъщеря си, когато минал покрай марината (морски плавателни съдове – бел.ред.) в Шербур  и се запитал: защо да не използва тези малки лодки, закотвени в пристанището?

Неудовлетворен от фериботите, които според него замърсяват околната среда и са непрактични със своите отдалечени терминали, Андрю измисля нов начин за транспорт през Ламанша, „морско преживяване“ за хора като него, които „не пътуват с кола“ и „искат да стигнат от центъра на един град до  този на друг“.

След като известно време мисли за платформа за съвместно пътуване – идея, която се оказва твърде сложна за реализиране – Андрю копира начина, по който работят фериботите. Той предлага на пътниците и велосипедистите фиксиран дневен маршрут с определени часове.

„Трябваше да съберем 500 000 евро, от които 350 000 евро за закупуване на платноходката. Средствата са набрани от шепа частни инвеститори, „хора, които наистина повярваха  в проекта“, казва Андрю с гордост.

Във Франция услугите за превоз на пътници на борда на ветроходни кораби набират все по-голяма популярност, като например „Сейлкооп“ (Sailcoop), който предлага маршрути между Сен Рафаел и Корсика от 2022 г., и „Ле лиен“ (Les Iliens), плаващи между Киберон и Бел-Ил от 2021 г.

 „Това е нова връзка със скоростта, нова връзка с пейзажа, привлекателна за любителите на „бавното пътуване“, казва изследователят Силвен Рош, който вижда „пряка връзка между възраждането на ветроходните лодки“ и това на „нощните влакове“.

Въпреки че за момента този вид транспорт е „анекдотичен“, според изследователя, специализиран в областта на енергийния преход, той може да се разрасне през идните години. 

 „Днес единствената реална алтернатива  на изкопаемите горива е транспортът с платна“, подчертава  Рош, като твърди, че други технологии за декарбонизация на морския транспорт, като водородните, все още не са разработени.

По данни на Международната морска организация  морският транспорт е отговорен за почти 3 на сто от световните емисии парникови газове.

Източник: БТА

Празнуването на великденските празници в Германия тази година е съпроводено с по-високи разходи за традиционни празнични стоки като боядисани яйца и шоколадови изделия, съобщи Федералната статистическа служба на страната „Дестатис“ (Destatis), цитирана от ДПА.

Според данните потребителските цени на много от типичните за празника храни са се увеличили значително, като това е поредна година с рязко поскъпване.

Едно от малкото изключения е цената на яйцата, които през март 2025 г. са били с „едва“ 2,5 процента по-скъпи спрямо същия месец на предходната година. В дългосрочен план обаче, между 2020 и 2024 г., техните цени са се повишили с 38,5 процента.

Шоколадовите изделия бележат значително по-сериозно увеличение – с 39,9 процента за същия период. Това е над средното поскъпване на всички хранителни продукти (33,2 процента) и значително над общото увеличение на потребителските цени (19,3 процента), включващо разходите за енергия, наеми и други стоки и услуги от първа необходимост.

Само през първите месеци на 2025 г. шоколадът е бил с 16,7 процента по-скъп спрямо същия период на предходната година.

Инфлацията се отразява и върху домашно приготвените великденски десерти. Почти всички основни съставки за традиционния великденски сладкиш са поскъпнали. Маслото например е било с 23,3 процента по-скъпо през март в сравнение със същия месец на 2024 г.

Изключение от тази тенденция е захарта, чиято цена е намаляла с 26,1 процента на годишна база, показват още данните на статистическата служба.

Източник: БТА

Свободното обращение на банкноти и монети в еврозоната означава, че жителите на една страна от валутния съюз често разполагат из джобовете и портмонетата си с парични знаци не само от родната си страна, но и с такива, които може да са пристигнали от всички кътчета на Европа.

Германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) всяка година анализира страната на произход на 80 000 монети на стойност 2 и 1 евро, както и на монети от по 50 и 20 евроцента, депозирани в клоновете ѝ, и стига до някои интересни изводи, пише германското издание „Виртшафтсвохе“.

Когато през 2002 г. еврото за първи път става официално разплащателно средство в Германия, делът на „родните“ банкноти и монети е 100 процента. Оттогава той е намалял, но остава сравнително стабилен – около 30 процента, а чуждестранните съответно са 70 процента.

Според оценката за 2024 г. малко под 38 процента от монетите по 2 евро, използвани в Германия, са дошли от чужбина, в сравнение с 46 процента от монетите по 50 евроцента и 34 процента от монетите от 20 евроцента.

При монетите от 1 евро обаче ситуацията е по-различна.

Повече от половината от тях (почти 54 процента) са дошли от чужбина, като най-разпространената чуждестранна монета от 1 евро е испанската – с дял от 17 процента в германските портфейли. Това е много по-силно присъствие, отколкото на монетите от останалите държави в еврозоната. Не може да се определи дали това се дължи на особено голям брой, емитиран от Испания – при запитване Европейската централна банка не можа да предостави данни за националните дялове при емитирането на отделните монети. Изглежда обаче, че това не е еднократно явление – и в предишни анализи на „Бундесбанк“ за разпределението на монетите по страни на произход в Германия се открояваше силният дял на испанските монети по 1 евро.

В доклад от декември 2019 г. „Бундесбанк“ обясни факта, че делът на германските монети в портфейлите на гражданите не е спаднал по-рязко въпреки свободното движение на хора и капитали, с особеностите на използването на монетите при посещение в чужбина. Пътуващите обикновено вземат толкова монети в чужбина, колкото донасят обратно. Ситуацията е различна при банкнотите: пътуващите вземат повече при заминаване, за да могат да покриват разходите си в брой и по-малко при връщане у дома.

Според най-новия анализ на „Бундесбанк“ чуждестранните монети в местните портфейли идват най-често от популярни туристически дестинации като Франция, Италия и Испания, но и от съседни страни като Австрия, Белгия и Нидерландия. Само на тези шест държави се падат средно 85 процента от чуждестранните евромонети, използвани в Германия.

Източник: БТА