Американският президент Доналд Тръмп е готов да признае полуостров Крим за руска територия срещу мирна сделка с Украйна. Това твърди Bloomberg в свой материал, който се позовава на високопоставени източници от администрацията на Тръмп. Информацията идва след друг материал на Bloomberg от петък, в който се твърди, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио е предложил на Украйна и европейските ѝ съюзници план, според който част от санкциите върху Русия могат да бъдат вдигнати срещу дългосрочно примирие.

Крим, международно признат за украинска територия дори от приятелски на Русия държави като Китай и Турция, беше завзет през 2014 г., първоначално от войници с немаркирани униформи (т. нар. „зелени човечета), след което в него беше проведен набързо скалъпен референдум за присъединяване към Русия. Веднага след това Русия започна прокси война в украинските области Донецк и Луганск, а през февруари 2022 г. атакува цяла Украйна. В момента Русия претендира, че четири украински области са нейни – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Русия не контролира изцяло нито една от тях, а в случая на Херсон и Запорожие не контролира дори едноименните областни градове.

Руската позиция е, че за да приключи войната, всички контролирани от нея територии в момента трябва да бъдат признати за нейни. Русия претендира и за незавзетите части от четирите области.

Дипломатически провал, засега

В петък Рубио коментира публично, че и той, и Тръмп са раздразнени от липсата на прогрес по отношение на мирните преговори. САЩ водят поотделно преговори с Русия от една страна и с Украйна и европейските съюзници от друга. След някои сигнали за потенциално примирие в началото на разговорите и неспазена уговорка за край на атаките по енергийна инфраструктура, те влязоха в задънена улица.

Източник: Капитал

Недостигът на доставки все още не е фатален за Америка. Много купувачи бяха изградили запаси преди забраната. Китай не е отменил съществуващите договори за доставки, които често са с многогодишна давност, а някои материали продължават да постъпват в страната чрез трети държави. Източник, близък до американското министерство на отбраната, не говори за паника, свързана с галия в Пентагона.

Потенциал за повече щети

Въпреки това последните ограничения на Китай могат да причинят повече вреда по три причини. Първо, „тежките“ редкоземни елементи, които той е избрал, са най-трудни за заместване. Диспросий и тербий регулират температурата в магнити, които захранват вятърни турбини в морето, реактивни двигатели и космически кораби. „Колкото по-голям е моторът, толкова по-тежки редки елементи са необходими“, казва Ионут Лазар от консултантската компания CRU. Останалите пет метала са от решаващо значение за чипове за изкуствен интелект. Някои от тях се използват и в скенери за ядрено-магнитен резонанс, лазери и оптични влакна.

Вторият проблем е, че Китай е още по-доминантен в производството на тежки редкоземни елементи, отколкото за по-леките. Той контролира по-голямата част от тяхната добивна дейност както в страната, така и в Мианмар. Ключово е, че той обработва 98% от извлечения материал. Както повечето елементи, тежките редкоземни елементи не съществуват в чиста форма в земната кора. И за разлика от галий или германий, те не са странични продукти от топенето на масово произвеждани метали като алуминий или цинк. Те трябва да бъдат разделени от химическите съединения, които образуват, със специализирани умения и много труд срещу малка печалба.

Това влошава третия проблем: Китай има мощни инструменти, с които да наложи забрана. Правителството може да проследи всеки тон редкоземни елементи, добити и обработени в страната, и да открие къде завършват доставките, казва Райън Кастильо от аналитичната компания Adamas Intelligence.

Източник: Капитал

„Икономическите перспективи са помрачени от изключителна несигурност“, подчерта председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференция по повод решението. Смущенията в международната търговия, напрежението на финансовите пазари и геополитическата несигурност натежават върху инвестициите на бизнеса, а тъй като потребителите стават все по-предпазливи, те могат да започнат да отлагат част от потреблението си, стана ясно от думите ѝ. Еврозоната вече се бори със слаба икономическа активност, а през март централната банка за шести пореден път намали прогнозата си за растежа на блока тази година до 0.9%.

Понижението на лихвата беше широко очаквано от пазарите, които оценяваха шансовете за него на 94% според данни на LSEG, цитирани от CNBC. Непосредствено след решението европейските борсови индекси останаха на червено, като STOXX 600 се движи около 0.2% надолу в рамките на деня, а германският DAX – с 0.3%. Еврото, което през последния месец значително се покачи спрямо американската валута, отбеляза спад в четвъртък, но остана над 1.13 долара.

Намалението тази седмица е седмото, откакто централната банка на 20-те страни, използващи единната валута, започна да понижава депозитната си лихва през юни миналата година. Нивото на основния процент вече е почти наполовина по-ниско спрямо достигнатия връх от 4% в средата на 2023 г., когато във фокуса на вниманието беше борбата с разразилата се висока инфлация.

Разнопосочни ефекти върху инфлацията

Какво ще е въздействието от търговската война върху инфлацията в еврозоната все още не е напълно ясно, тъй като има ефекти и в двете посоки. От една страна, каза Лагард, по-ниските цени на енергията, по-силното евро и увеличеният внос от Китай могат да доведат до забавяне на инфлацията. Фрагментирането на веригите за доставки обаче, както и по-високите държавни разходи за отбрана и инфраструктура, може да увеличат ценовия натиск, предупреди тя. Инфлацията през март се понижи до 2.2% – малко над целта на ЕЦБ от 2%, като цените на услугите нараснаха с най-бавния си темп от почти три години.

Източник: Капитал