Свободното обращение на банкноти и монети в еврозоната означава, че жителите на една страна от валутния съюз често разполагат из джобовете и портмонетата си с парични знаци не само от родната си страна, но и с такива, които може да са пристигнали от всички кътчета на Европа.

Германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) всяка година анализира страната на произход на 80 000 монети на стойност 2 и 1 евро, както и на монети от по 50 и 20 евроцента, депозирани в клоновете ѝ, и стига до някои интересни изводи, пише германското издание „Виртшафтсвохе“.

Когато през 2002 г. еврото за първи път става официално разплащателно средство в Германия, делът на „родните“ банкноти и монети е 100 процента. Оттогава той е намалял, но остава сравнително стабилен – около 30 процента, а чуждестранните съответно са 70 процента.

Според оценката за 2024 г. малко под 38 процента от монетите по 2 евро, използвани в Германия, са дошли от чужбина, в сравнение с 46 процента от монетите по 50 евроцента и 34 процента от монетите от 20 евроцента.

При монетите от 1 евро обаче ситуацията е по-различна.

Повече от половината от тях (почти 54 процента) са дошли от чужбина, като най-разпространената чуждестранна монета от 1 евро е испанската – с дял от 17 процента в германските портфейли. Това е много по-силно присъствие, отколкото на монетите от останалите държави в еврозоната. Не може да се определи дали това се дължи на особено голям брой, емитиран от Испания – при запитване Европейската централна банка не можа да предостави данни за националните дялове при емитирането на отделните монети. Изглежда обаче, че това не е еднократно явление – и в предишни анализи на „Бундесбанк“ за разпределението на монетите по страни на произход в Германия се открояваше силният дял на испанските монети по 1 евро.

В доклад от декември 2019 г. „Бундесбанк“ обясни факта, че делът на германските монети в портфейлите на гражданите не е спаднал по-рязко въпреки свободното движение на хора и капитали, с особеностите на използването на монетите при посещение в чужбина. Пътуващите обикновено вземат толкова монети в чужбина, колкото донасят обратно. Ситуацията е различна при банкнотите: пътуващите вземат повече при заминаване, за да могат да покриват разходите си в брой и по-малко при връщане у дома.

Според най-новия анализ на „Бундесбанк“ чуждестранните монети в местните портфейли идват най-често от популярни туристически дестинации като Франция, Италия и Испания, но и от съседни страни като Австрия, Белгия и Нидерландия. Само на тези шест държави се падат средно 85 процента от чуждестранните евромонети, използвани в Германия.

Източник: БТА

След като обяви фалит във Великобритания, Германия, Белгия, САЩ и Канада, веригата магазини за продукти за грижа за тялото „Боди шоп“ (Body Shop) продължава да е в дълбока криза и рискува да бъде затворена и в други страни.

Основана през 1976 г. от Анита Родик, „Боди шоп“ превръща етичната и устойчива козметика в свой основен коз, като успя да спечели милиони клиенти по цял свят.

Веригата обаче е изправена пред редица финансови затруднения, които отчасти се дължат на намаляващия поток клиенти в търговските центрове, силната онлайн конкуренция и трудностите в управлението, пише италианското издание „Мъни“.

Ситуацията се влоши допълнително и от вътрешни проблеми като смяната на собствеността и финансовите затруднения за новите инвеститори. През 2024 г. веригата обяви фалит в няколко страни, което доведе до затварянето на множество магазини и изложи на риск хиляди работни места. „Боди шоп“ е изправена пред несигурно бъдеще, а позицията й в редица страни продължава да е изложена на риск

Глобалната криза в „Боди шоп“: причините за провала

Марката, която някога беше нарицателно за устойчива и иновативна козметика, сега е изправена пред безпрецедентна криза. Началото на упадъка на „Боди шоп“ може да се проследи до няколко фактора, включително нарастващата конкуренция от страна на марки, предлагащи подобни продукти, но със силно онлайн присъствие. Потребителите са все по-привлечени от удобството на дигиталното пазаруване, което намалява трафика във физическите магазини – проблем, който засегна особено силно веригите, разчитащи основно на продажбите в търговските центрове.

Но не само онлайн конкуренцията е предизвикателство за веригата на Анита Родик. През последните години веригата трябваше да се справи с редица вътрешни проблеми, включително смяна на собствеността, неефективно управление и неприспособимост към промените на световния пазар. След като беше придобита от гиганта „Л‘Ореал“ (L’Oréal), „Боди шоп“ загуби идентичността си на независима марка и прокламираните ценности за устойчивост на продуктите. Последвалото преминаване към „Натура енд Ко“( Natura & Co.) и придобиването през 2023 г. от германската „Аурелиус“ (Aurelius) не доведоха до желания ефект, като компанията продължи да реализира загуби на няколко пазара.

Освен това кризата бе белязана от поредица от фалити в страни, в които „Боди шоп“ винаги е била силна в исторически план. В Обединеното кралство фалитите доведоха до затварянето на 200 магазина и загубата на повече от 2000 работни места. Същото се случи и в Германия, Белгия, САЩ, Канада и съвсем неотдавна – в Нова Зеландия, където всички магазини бяха затворени, а служителите – съкратени. В Нидерландия местното дъщерно дружество изпадна в несъстоятелност, магазините бяха затворени, а уебсайтът – спрян. 

В Италия, където марката има солидна история, са налице същите проблеми. Основните причини са сходни с тези, които доведоха до фалит на други пазари: конкуренция от страна на онлайн магазините, неспособност за достатъчно бързи иновации и спад на продажбите в търговските центрове, където традиционно са концентрирани магазините на марката. Страната, която допреди няколко години изглеждаше като един от най-обещаващите пазари за „Боди шоп“, преживява стагнация на пазара. Магазините, които все още са отворени, не могат да се конкурират с гигантите в електронната търговия, нито с местните вериги, предлагащи подобни продукти на по-конкурентни цени. В този контекст ситуацията за „Боди шоп“ в Италия остава много несигурна и фалитът не изглежда да е далеч.

Затварянето на магазините е съпроводено с постепенно отслабване на дистрибуторската мрежа. В някои страни като Нова Зеландия, преустановяването на онлайн продажбите и затварянето на физическите магазини доведоха до окончателния край на присъствието на марката с цел намаляване на загубите и управление на натрупаните през годините дългове.

Британската марка присъства и на българския пазар от 2018 г.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА