Европейският съюз губи своите позиции в сферата на създаването на технологии, насочени към опазване на околната среда. Това поражда опасения относно изпълнението на целите на Съюза за ограничаване на емисиите от вредни газове, както и относно неговата конкурентоспособност в световен мащаб.

Еврокомисарят с ресор „Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации“ Екатерина Захариева насочи вниманието към този проблем по време на Срещата на ЕС на 7 април, посветена на енергетиката, обобщава Европейският нюзрум – платформа, обединяваща новинарски агенции от 23 европейски страни, сред които е и БТА.  

„Производственият ни капацитет в областта на ключови технологии изостава (в сравнение с капацитета на наши – бел. ред.) конкуренти и е далеч от това, от което се нуждаем, за да постигнем амбициите си в областта на климата и декарбонизацията“, подчерта българският еврокомисар. 

Компаниите в ЕС са изложени на риск от по-високи производствени разходи и са по-зависими от веригите за доставки на конкретни компоненти или суровини. Това се посочва в доклад на Европейската комисия, озаглавен „Напредък по отношение на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия“. Те изпитват проблеми и заради високите енергийни цени и недостига на работна сила, се посочва още в доклада. 

Екатерина Захариева заяви, че след „десетилетия на стабилни инвестиции“ Европейският съюз е на добра стартовата позиция, изтъквайки факта, че на Съюза се падат 22 процента от патентите за зелени технологии, въпреки че неговото население съставлява само 5 процента от световното.

Равнището на публичните инвестиции нараства, но все още не е на необходимото ниво, като ние „не се справяме толкова добре с частните инвестиции“, добави тя.

Фрагментирани усилия?

Съществуват и опасения, че Европа се движи на две скорости по отношение на инвестициите, насочени към опазване на околната среда. Германия и Франция заедно формират 45 процента от инвестициите в проекти, насочени към постигането на нулеви нетни емисии от вредни газове. Това сочи доклад, публикуван през миналата година от общоевропейския аналитичен център „Стратегически перспективи“. Третият най-значим инвеститор в сектора е Испания, която през 2023 г. е вложила 28,06 млрд. евро в него, което е три пъти повече в сравнение с 2019 година. В доклада се отправя препоръка, че Европейският съюз трябва да действа като единен блок, за да избегне загубата на позиции спрямо Китай и САЩ.  

И други страни от ЕС предприемат действия в тази област. В България, министърът на енергетиката Жечо Станков е уверен, че страната има потенциал да бъде регионален лидер в производството на зелена енергия.

В Стара Загора ще бъде създаден Център за върхови постижения, насочен към производството на водород от възобновяеми източници. Неговата цел е да бъде насърчено разработването на иновативни технологии за производството и използването на чист водород. Финансирането на проекта е в размер на 15 млн. евро от програма „Хоризонт Европа“ и от национално съфинансиране. 

Еврокомисар Екатерина Захариева заяви, че районът на Стара Загора ще се превърне в т. нар. водородна долина (място, което обединява производството на чист водород, съхранението на водород и разпространението му до крайни потребители) в Европа. В нея ще се произвеждат 500 тона водород годишно, ще бъдат създадени работни места, ще бъдат развивани способности и ще бъдат привличани качествени инвестиции.

През 2023 г. словенското правителство реши да инвестира повече от 200 млн. евро през идните пет години в местни промишлени мощности, насочени към доставки за автомобилната индустрия. Целта на тези инвестиции е да бъде подкрепено разработването на иновативни технологии, свързани с електромобилността и с намаляване на вредните емисии от газове в автомобилния сектор.

Как зелените инвестиции могат да стимулират икономиките

Някои политически лидери изтъкват ползите от подобни инвестиции. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че „възобновяемите енергийни източници представляват възобновяеми икономики“. 

„Те стимулират растежа, създават работни места, намаляват сметките, (които плащаме – бел. ред.) за енергия и допринасят за чистота на нашия въздух. И с всеки изминал ден се превръщат в още по-полезни инвестиции“, добави той в изказването си по време на конференция за климата, която се проведе в Берлин през миналия месец.

Икономическите сектори, свързани с производството на възобновяеми енергийни източници и на термопомпи, например, осигуряват 168 050 работни места в Испания и 150 030 във Франция.

Домакинът на климатичния форум в Берлин, германският външен министър в оставка Аналена Бербок, се противопостави на идеята, че опазването на климата е бреме за икономиката. Тя определи тази идея като „остарял предразсъдък“.

„Всички знаем, че в момента в света има противници (на мерките, насочени към опазване на околната среда – бел. ред.), които искат да предотвратят“ по-големите инвестиции в областта на климата, каза тя.

„Днес опазването на климата и икономическият растеж вече не са взаимно изключващи се понятия“, посочи Бербок.

Тя продължи: „Опазването на климата открива огромни икономически възможности и ние, европейците, искаме да се възползваме от тях“.

Европа е особено заинтересована да работи с „компании и с държави от Латинска Америка, Африка и други региони по света“, добави Бербок.

„Ако други страни, като САЩ, решат да не участват, това е тяхно решение“, посочи още германският външен министър в оставка.

Пакт на ЕС за чиста промишленост

На този фон Европейският съюз се стреми да отговори на предизвикателствата, подкрепяйки увеличаването на инвестициите в зелени технологии чрез своя Пакт за чиста промишленост, представен през февруари.

Целта е да бъдат насочени над 100 млрд. евро в подкрепа на чистото производство в страните от Европейския съюз.

Пактът също така укрепва ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите от вредни газове с 90 на сто до 2040 г. и включва мерки като оптимизиране на разрешителните за създаването на вятърни паркове и за други инфраструктурни проекти, както и коригиране на политиките, свързан с обществените поръчки, за да бъде даден приоритет на технологиите, насочени към опазване на околната среда, които са създадени в Европа.

Пактът обаче е подложен на критики от страна на екологични групи. 

„На фона на натиска за премахване на регулациите, (свързани с опазването на околната среда – бел. ред) и без наличието на конкретен план за насочване на реално допълнително финансиране, съществува малка вероятност амбицията да се превърне в действие“, заяви при огласяването на споразумението Киара Мартинели, директор на неправителствената организация „Европейска мрежа за климатично действие“. 

„Единствената реална неотложност за сключване на тази сделка изглежда, че е свързана с ограничаване на действието на правилата за подаване на сигнали, а не с осигуряването на гаранции, че компаниите ще допринасят за справедлива и конкурентоспособна икономика, ориентирана към (предотвратяване на негативните изменения на – бел. ред.) климата“, посочи тя. 

Междувременно годишният Доклад за състоянието на климата в Европа, огласен във вторник от Службата на ЕС за климатичните промени „Коперник“ и Световната метеорологична организация (СМО), чертае тежка ситуация в Европа. Бурите все по-често са опустошителни, а наводненията – все по-мащабни. Те са станали причина за смъртта на най-малко 335 души и са засегнали общо около 413 000 души.

„В този доклад се подчертава, че Европа е най-бързо затоплящият се континент и е сериозно засегнат от екстремни метеорологични явления и климатични промени“, се казва в съобщение на генералния секретар на СМО Селесте Сауло.

„Всяка допълнителна част от градуса, с която се повишава температурата, е от значение, тъй като увеличава рисковете за нашия живот, за икономиките и за (цялата – бел. ред.) планета“, посочва Селесте Сауло.

Източник: БТА