Общество
Терзиев назначи Богдана Панайотова за главен архитект, Спаси София: Подмяна, вместо промяна

Кметът на София Васил Терзиев назначи днес арх. Богдана Панайотова за главен архитект на Столичната община.
Арх Панайотова беше избрана от 7-членна конкурсна комисия, след прозрачен конкурс пo реда на Зaĸoнa зa държавния служител и Наредба за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавните служители, в три кръга – тест, практически изпит и интервю. Арх. Панайотова премина успешно през всички етапи на конкурса и с най- висок окончателен резултат от оценките на комисията, съобщи Столична община.
“Възлагам на нея с подкрепа от мен, екипа на общината и всички политици, които уважават правилата, да направи промяната, здраво стъпила на законите и процедурите, и с упорит труд и професионални решения, които да носят реална полза за гражданите. Очакванията към арх. Панайотова са много големи. Върху нея ще падне тежестта на миналото и справянето с недоброто наследство. Нямам съмнения в почтеността на новия главен архитект на София и съм убеден, че ще вложи цялата си енергия и експертиза в полза на гражданите и за развитието на София”, каза кметът на София Васил Терзиев.
Той възлага на главния архитект да приоритизира няколко ключови за развитието на града и на направление “Архитектура и градоустройство” задачи, всички те основани на включването на гражданите, професионалната общност и районните администрации в градоустройствения процес. Част от приоритетите на новия главен архитект ще бъдат следните (виж долу), а програмата, с която започва работа новият главен архитект, ще бъде публикувана през май.
– Да организира и стартира процеса по създаване на нов Общ устройствен план на София, като търси различен, нов подход заедно с професионалната общност, в диалог и с широко обществено обсъждане да при създаването му.
– Да се предприемат спешно мерки в рамките на закона за ограничаване и регулиране на презастроени територии и застрстрояването в неурегулирани терени.
– Бърза реализация на мерки срещу презастрояването, включително инициатива за законодателни промени и промени в подзаконови актове и общински наредби с цел балансиране на новото строителство с натовареност на трафика, транспортна свързаност, социална инфраструктура, озеленяване и градски пространства.
– Създаване на фонд “Благоустройство” за да осигурим изграждането и поддръжката на инфраструктурата на града.
– Включване в процесите по градоустройство и одобряване на големи инвестиционни проекти на районните кметове и районни архитекти, които са най-близо до хората и проблемите в поверените им райони.
– Създаване на разширен експертен съвет и провеждане на редовни професионални консултации за ключови големи проекти, постигане на консенсус по спорни въпроси и за създаване на практики и единни правила.
– Реформа в администрацията и промяна на процесите, дигитализация на всяка стъпка от процеса при съобразяване със закона и гарантиране на спазването на всички законови срокове от страна на администрацията на НАГ.
– Уеднаквяване на административните практики на НАГ и районните администрации.
– Максимална прозрачност за гражданите и инвеститорите за движението на проектите им в администрацията на НАГ.
– Предприемане на мерки и проактивни действия за възможно най-ранно включване на гражданите и районите в процесите и по градоустройство и гарантиране на пълна прозрачност на всяка стъпка от процеса.
– Строг контрол на озеленяването при новото строителство и безкомпромисно спазване на законови и подзаконовите актове.
– Бърза писта за проекти на общината и районите и всичко свързано със социалната инфраструктур и подобрение на градската среда.
– Отваряне на даните и създаване на пространство с информация данни и карти, включително изработване на интерактивна карта на всички текущи и планирани обекти, по които работи НАГ и направление “Обществено строителство”.
Позиция на „Спаси София“
Подмяна вместо промяна – не подкрепяме назначението на арх. Панайотова за главен архитект на София!
Официално днес беше назначен нов главен архитект и се потвърди това, за което предупреждавахме – нагласеният конкурс завърши с предизвестен резултат. Арх. Панайотова е назначена от кмета, но вместо убедителен професионален избор, този процес остави след себе си съмнения и компрометирано доверие.
Останаха въпроси, на които никой не даде отговор:
● Защо беше проведен фасаден конкурс, когато победителят беше предрешен още преди старта?
● Защо архитектурната гилдия бойкотира процедурата? Имаше ли натиск върху водещи архитекти да не участват, за да няма „неочаквани“ резултати?
● Защо, вместо да защити обществения интерес, кметът Терзиев избра да не рестартира процедурата и да се направи нов конкурс?
Истината е, че арх. Панайотова няма доверието на гражданите, архитектурната гилдия, гражданските организации и политическите партии. Назначаването ѝ поставя под риск администрацията на Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община, докладите за подробни устройствени планове в СОС и компрометира доверието в цялото управление на София.
Припомняме само някои от взетите от арх. Панайотова решения, докато беше и. д. главен архитект :
● Задвижен беше проектът за разрешение на 215-метровия небостъргач до Мол Парадайс. Освен че алармирахме за скандалния казус, ние дадохме официално на кмета Терзиев три конкретни решения как да бъде преразгледан Подробния устройствен план (ПУП) и да бъде спряно това застрояване. Все още нямаме отговор дали нещо ще се предприеме, за да се защити общественият интерес;
● Арх. Панайотова одобри план за строителство на 7-етажна сграда до „Синия лъв“, в центъра и пренебрегна решение на комисията по опазване на околната среда на СОС, без да има съгласувана експертна оценка за съществуващата дървесна растителност;
● Одобри плана за събаряне на сградата на Балкантон и застрояване с 4 нови сгради в имота в район „Красно село“. Състоя се масов протест в защита на сградата с подкрепата на районния кмет. Решението се върна за преразглеждане, но резултатът беше незаконна заповед, която беше обжалвана от районния кмет;
● Одобри план да бъде застроено междублоковото пространство зад бл. 9 в „Левски-В“, което доведе до протести и беше обжалвано от районния кмет.
● Допусна изменение на ПУП, позволяващо неправомерно застрояване върху частен имот, в ж.к. „Изгрев“, което беше обжалвано от районния кмет;
● Издаде разрешение за поставяне на 12 павилиона до входа на КАТ, с което пренебрегна дългогодишна битка на районния кмет с незаконните постройки;
● Предложи изменение на имот от „за озеленяване и спорт“ в „за жилищно застрояване“, в „Манастирски ливади – изток“. Имотът е предвиден за бъдещия линеен парк и отново нямаше съответствие със стратегически планове на общината;
● Издаде допускане за изменение, което разрешава да се построят 6 нови сгради в предназначен за спорт имот до Мотописта, район „Триадица“ – въпреки над 70-те отрицателни становища от граждани, подкрепени и от районния кмет;
● Издаде разрешение за строеж на 7-етажен блок на мястото на къщата, чакаща статута си на паметник на културата на ул. „Стара планина“ №9, район „Оборище”. След протести и позиция от района, че са против новото строителство, разрешението беше отменено.
За някои от тези безобразни казуси вече има съдебни решения, благодарение на които, както и на публичния натиск, се противодейства на някои от нейните действия. Но така ли ще се налага да работим с новия главен архитект?
Арх. Панайотова доказа, че не защитава обществения интерес и не следва политиката ни за справяне с презастрояването. Напротив, видимо обслужва частни интереси, потъпквайки дългогодишните ни битки за по-добра градска среда.
Точно затова призовавахме да се обяви нова, прозрачна процедура с промяна в условията и комисията по оценяване. Очаквахме истински конкурс, прозрачност и избор, базиран на ясна програма за развитието София, с нова структура на НАГ и план за действие, а не удобство за статуквото.
Спечелихме София, за да я подредим – не за да узаконим хаоса! Този избор е присъда за София, защото градът има нужда от смел визионер, а не подпис под чужди интереси.
Източник: Offnews.bg
Общество
Жители на Кнежа откриха немска ръчна граната в задния си двор
Снимка МО
Жители на Кнежа откриха немска ръчна граната в задния си двор
На 19 април специализиран екип от 55-и инженерен полк беше изпратен по спешност в град Кнежа, област Плевен, след сигнал за открит подозрителен метален предмет при разчистване на частен имот.
На място военнослужещите установиха, че става въпрос за немска ръчна граната тип „М24“, останала от военно време.
След извършен оглед екипът транспортира и безопасно унищожи боеприпаса в покрайнините на града, при стриктно спазване на всички необходими мерки за сигурност.
Операцията беше проведена под ръководството на старши лейтенант Калоян Гинчев и приключи успешно, без инциденти, информират от Министерство на отбраната.
Действията на екипа се осъществиха по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Общество
5 години без журналиста Милен Цветков
Той загуби живота си навръх Великден
Снимка БТА
Помним Милен
Навършват се пет години от смъртта на журналиста Милен Цветков, който бе убит в автомобила си, докато чака на кръстовище да светне зелен светофар.
Цветков загуби живота си на кръстовището на булевард „Черни връх“ и улица „Сребърна“ в столицата навръх Великден през 2020 година.
Три години по-късно, през 2023 година съдът окончателно постанови 9 години лишаване от свобода за шофьора Кристиан Николов.
Под влиянието на наркотици и с превишена в градски условия скорост, Николов блъсна автомобила на Цветков на червен светофар.
Присъдата Николов изтърпява при първоначален общ режим. Той е лишен от правото да шофира моторно превозно средство за срок от 10 години.
Източник: Offnews.bg
Общество
Гилъно-Гилмърски реквием за ПЕШО ПЪРПЪЛА (още една рок-душа отлетя от студиото)

Long Time Ago… някъде в Германия, почти избягал след операция от болницата, той гледа на живо в концерт онези – които в живота му ще бъдат винаги като още едно семейство. По-нататък ще получи (в Москва, където занасят и опъват транспарант – пренесъл сърцата на българските пърпълджии – срещу сцената) хармониката на Йън Гилън. Още по-късно вече ще се чуват и дори виждат по-често с Гилън и той ще му рече: И ти си ми брат.
Почти в днешно време, след лайв на Дейвид Гилмър в Лондон, той и съпругата му ще седят на пейка току пред дома на Гилмър по няколко часа за 2-3 дни. Докато онзи не излиза по едно време навън, не отива при тях и ги пита: Какви сте вие, защо стоите тук? А нашият му отговаря, че са от България, че са имали възможност и са решили да поседят поне пред дома му с желание да го видят и да му кажат колко силно музиката му е врязана в живота им.
Той се именуваше Петър Лисицов, но навсякъде (географски и виртуално) го познаваха като Пешо Пърпъла.
От 2016-а тук в „Медията” писах реквиеми за Митко Каруцата, Чорчика (Фортунов), за Вал Найденов и за Румен Янев. Дойде времето, когато и този мой приятел, съсед, съратник – трябва да го върна в Музикалната кутия на спомените, от толкова далеч в първите ефирни студиа (до които често отивахме заедно с трабанти, или с трабант и вартбург, и запорожец) – когато той си беше член на екипа…, до (може би) най-щастливите му години в Боденмайс, Бавария. Където пък преди 10-тина години (друга догонена мечта) дом приюти крехкото му семейство: него след над 50 операции с-и-без упойки, смаляващи невъзвратимо крака и органи; и любовта на живота му – момичето, почти избягало от рожденото си семейство у нас, заради любовта на живота и́.
Имаше много контакти из разните фейсбуци и наистина разговаряше с хора от цял свят – не само нашенци. Но в едва няколкото налична в Нета статии/интервюта с него, освен за „Дийп Пърпъл”, Гилън, срещите им и псевдонима му, друга основна тема е какво му коства изобщо да продължава да живее и колко са операциите му. Беше болен от спина бифида и се самоиронизираше, че по-често не му трябва упойка, когато го режат. Преди 10 г. Соня Момчилова го нарече „Годеникът на болката”. А водеше активен социален живот като за двама здрави.
В ония далечни години на първите Музикални кутии в БНР, когато с него и живеехме блок до блок, вход до вход, а често тръгвахме заедно: и след предаването, но и след разборите с бира на „Синьото кафе” поне за още час-два, пак не се прибирахме още – а на улицата, в колата си говорехме какво искаме, какво правим, как, какви са мечтите ни, какво ни крепи… докато не свършеха цигарите.
Бяха времена, в които имахме много, без да имаме кой знае какво – но това не бе от времето, а от нашето си възпитание и разбирания; от семействата ни; и от музиката, с която също живеехме – като със събеседник, разказвач, весел купонджия или тъжен изповедник. Пешо беше жизнен, образован (Френската гимназия; републикански шампион по история от 1978 г.) и енигматично циничен, което кареаше красивите млади дами да искат да се запознават с него. А той – и тогава и до днес – презираше ламтежа, парите, егоизма, простотията, предателствата. А нямаше как да не се сблъскваме с тях – и някога и сега. Така избираше и поддържаше най-близките си приятелства – по взаимната вярност. (В неговия „кръг на допуск” един от „бетеерците” му е кум, а групата му посвети парче.)
Ако „Флойд” (и Гилмър, и отделно Джон Лорд) за него бяха философията на дните, пурпурните бяха емоцията им. И винаги и завинаги в семейството му „Пърпъл” и Гилън бяха другите членове, приети и познати и на майка му Венета и на „баба Пърпълджийка”. Както „Арсенал” от футболните му пристрастия. И JVC-тата – единствената марка техника, допусната в дома им.
Когато заживя в Бавария и беше закрепил някак здравето със силата на любовта и свободата да пътува – той поразшири списъка на неговите The Greatest. Имаше и възможността да изгледа някои от тях. А често в разговорите ни през Вайбъра ми диктуваше какво трябва да чуя непременно.
Само преди няколко дни, макар и упоен, в последната ни вайбърска среща, ми рече да се запозная с последния албум на шведите Karmakanic. И не робуваше на вкусове и моди; или харесваш и живееш с дадена музика, с рока, или не си губиш времето с ерзац и еднодневки. В нашенските рок среди имаше също много приятели, понеже познаваше всички (възхищаваше се на „Ер Малък”, Милена и Любо Малковски – случайно ли родени в един и същи ден; Валери Градинарски и Данчо Караджов му бяха близки, а с „Б.Т.Р.” имаше особено силна връзка).
Беше достатъчно „вътре”, когато 2-то БГ рок поколение излизаше на сцените, променящи системата в края на 80-те. И искрено се радваше на групите, гостуващи на живо или с парчетата си в ранните Музикални кутии и Блек Топ-класацията в „Хр.Ботев” и в „Дарик”. На този фон политиката не му беше присърце, макар да имаше завиден запас от знания и история в главата си. Като доста от нас – беше първо ентусиазиран, после разочарован. Постоянно вмъкваше в разговорите ни – след преместването му в Бавария – че уж не ще да гледа, но вижда какво се случва у нас и наоколо му и му е тъжно. И че още повече го е яд на разпада в социума, на избиващата злоба, кариеризъм, мошеничество, манипулираната история и действителност, чалгата.
В един момент съдбата му се усмихна леко и обещаващо: срещна момичето, което никога не бе имал и с което щеше да сподели дните си до края. И за нея той не бе „Пърпъла”, а Петър. След като изпрати и майка си, той си грабна жената, качиха се в Ситроена с малко багаж и се премести в Бавария. Искаше да и́ подари и своята любов в по-нормална среда и да провери колко време е изкупил предварително, за да поживее малко по-щастливо.
Животът му отпусна 10-тина години. Казваше ми по вайбъра, че си остава българин, и родолюбец и манипулациите в съвременния обществено-политически свят го ядосват, но не могат да го „вкарат във филма” си. Само че, е решил да си отпусне правото да някакво бъдещо милостиво време далеч от мизерията на „Захарна фабрика” и операционните с трионите. И не си смени гражданството докрай.
Подкрепям го: да, имаше това право – макар многото му приятели да останаха в компютъра и телефона, а той тук живееше и чрез тях в живите им контакти. (Все пак, идваше на всичките големи лайвове на „бетеерците” в НДК.) Никакъв срок с начало и край не стига, дано поне неговото баварско щастие с любимата жена и посетените концерти да са му стигнали. За да превърта наум филмчето от тия красиви и спокойни последни години, пропадащ и будещ се в упойката на страданието. Той, „годеникът на болката”, който не се нуждаеше от упойки за операциите.
Лек път нагоре, Петре! Намери́ Лорд там и всички вече пристигнали групари и съратници, и подгответе бъдещия небесен лайв „Дийп Пърпъл и приятели”. Хармониката на Гилън нали е у теб. Отрепетирайте твойто любимо Fools. Или изтананикай любимото ти парче на Малковски за онези с квадратните глави. Ще им хареса, да знаеш. Мнозина станахте вече вие всички там, Деца на времето в безвремие. Ясно е, че и ние – останалите – ще се появим някой ден край онази сцена. А тук, долу, докато ни има – ще ви има и вас.
Кураж, Стю! Бъди силна. Един по един си отиват те, изпълвайки ни с безприсъствието си. Ала (докато не ни открият Дементорите) загубите на близките са като фотоните: частица и вълна. Допир и спомен. Нежни ръце и сънища. И само от нас зависи колко още ще живеят.
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 7 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 7 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Българияпреди 5 дни
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Бизнеспреди 1 седмица
Европа и САЩ: Трансатлантическият разлом