Общество
Читири лапи зоват да пожалим кокошките, работели много за Великден

Подготовката за честването на Великденските празници включва спазването на редица обичаи какви ястия трябва да присъстват на трапезата.
Специална роля в менюто е отредена на яйцето, което не само е самостоятелен продукт, но и основна съставка на повечето ястия. От кошницата с шарени яйца, до основното агнешко печено и козунаците….всичко на масата е от животински произход, което поставя под въпрос максимата “любовта минава през стомаха”, пишат от фондация „Четири лапи“.
Само в Европа консумацията на яйца на глава от населението е около 13,8 кг годишно. А в световен мащаб – производството на продукта продължава да расте, като през последните 10 години, то се е увеличило с близо 25%. Най-големият производител на яйца в света е Китай с около една трета от цялото производство, следван от ЕС, САЩ и Индия. Тези четири топ производители са отговорни за почти 60% от цялото производство на яйцата в света.
Лесно можем да се досетим, че количеството употребени яйца достига своя пик всяка пролет с наближаването на Великден. В България, например, при подготовката за празника се изразходват около 70 милиона от тях. Една кокошка в оптимално здравословно състояние би могла да снесе до едно яйце на ден, като процесът на формирането му отнема от 24 до 26 часа. Можете ли да си представите колко много усилено работещи кокошки са необходими за напълване на кошница с яйца само за една трапеза?, подчертават от фондацията.
Как да празнуваме Великден по по-хуманен начин? С грижа за животните и в опит да намалим тяхното страдание.
Традицията за боядисване на яйца може да бъде сравнително по-щадяща за здравето на кокошките, ако изберете да обагрим яйцата сами вкъщи и при закупуването им се съобразите със системата на отглеждане на животните. Най-подходящи са яйцата от свободно отгледани кокошки, отбелязани в баркода на етикета с числата 0 и 1. Снабдяването с домашни яйца от местни ферми или съседски домакинства, чиито начин на отглеждане познавате, е друг подходящ вариант. Избягвайте продуктите от този тип белязани с маркировка 2 и 3 на опаковките, тъй като те описват значително по-нехуманното подово и клетъчно развитие, което ограничава естественото поведение на животните.
Чудесна алтернатива на животинските яйца са дървените, шоколадовите и творческо изработените от най-различни природни материали. Дървените яйца са пример за еднократна инвестиция в продукт, който може да използвате с години напред. Техниките за декорирането му са всевъзможни, а еуфорията в творческия процес е също толкова голяма, колкото и при шаренето на истинските яйца. За любителите на ръчния труд великденски яйца могат да бъдат изработени и чрез плетене, шиене, плъстене на вълна и други методи, плод на въображението ви.
Шоколадовите яйца също са подходящ алтернативен вариант на традиционното кокоше яйце. Те са вкусно лакомство, с което бихте могли да зарадвате малчуганите около вас и наравно с това са интересен заместител на животинския продукт. Шоколадът също може да бъде приготвен у дома със съзнателно подбрани и сертифицирани съставки като какао, кокосово масло и ядки. Важно е да се отбележи, че шоколадовите лакомства трябва да бъдат държани настрана от домашните ви любимци, тъй като са отровни за тях. Шоколадите съдържат теобромин – съставка, която и в малки количества е смъртоносна за кучета и котки. Неблагоприятни симптоми от употребата му са ускорено сърцебиене, гърчове, а в най-крайни случаи и смърт.
Освен по-внимателния и осъзнат подход при избора на яйца, ЧЕТИРИ ЛАПИ насърчава приготвянето на повече растителни ястия, които да бъдат сервирани на Великденската трапеза. Традиционното агнешко печено, може да бъде разнообразено с веган алтернатива, като соеви продукти или зърнено-бобови култури, богати на протеин. По този начин можете да разнообразите обичайните ястия и да се предизвикате да опитате нещо различно тази година.
Не на последно място, като всеки един празник и Великден повелява подаряването на подаръци, с които да зарадвате близките си. ЧЕТИРИ ЛАПИ твърдо смята, че животните не са подаръци. Ежегодно зайчета се купуват като „подарък за повода“ и биват изхвърлени след празниците. Въпреки, че традициите на някои европейски държави, (издигат заека като символ на празника), подаряването на жив домашен любимец, без да сте сигурни, че получателят ще се грижи за него, е акт на неблагоразумие и дори – жестокост. Да имаш домашен любимец е дългосрочен ангажимент, който изисква отделяне на време, внимание и грижа. Вместо да купувате за подарък животно, можете да дарите на организация за защита на животните от името на човека, на когото искате да направите специален подарък.
Фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ апелира за повишено внимание по време на Великденските празници. Топлите пролетни дни, често стават повод за организиране на тържества на открито, които могат да нарушат спокойствието на животните, обитаващи района. Ако планирате палене на огън или барбекю в природата, бъдете предпазливи и се уверете, че няма животни в близост, на които можете да навредите. През пролетта много видове започват да гнездят или да търсят убежища за отглеждане на малките си. Това могат да са именно купчината дърва и шума, които планирате да използвате за барбекюто.
Нека този Великден бъде повод да покажем грижа и състрадание към всички живи същества. С малко усилие и повече осъзнатост можем да направим празника по-приятен както за нас-хората, така и за животните, зоват от „Четири лапи“.
Източник: Offnews.bg
Общество
Жители на Кнежа откриха немска ръчна граната в задния си двор
Снимка МО
Жители на Кнежа откриха немска ръчна граната в задния си двор
На 19 април специализиран екип от 55-и инженерен полк беше изпратен по спешност в град Кнежа, област Плевен, след сигнал за открит подозрителен метален предмет при разчистване на частен имот.
На място военнослужещите установиха, че става въпрос за немска ръчна граната тип „М24“, останала от военно време.
След извършен оглед екипът транспортира и безопасно унищожи боеприпаса в покрайнините на града, при стриктно спазване на всички необходими мерки за сигурност.
Операцията беше проведена под ръководството на старши лейтенант Калоян Гинчев и приключи успешно, без инциденти, информират от Министерство на отбраната.
Действията на екипа се осъществиха по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Общество
5 години без журналиста Милен Цветков
Той загуби живота си навръх Великден
Снимка БТА
Помним Милен
Навършват се пет години от смъртта на журналиста Милен Цветков, който бе убит в автомобила си, докато чака на кръстовище да светне зелен светофар.
Цветков загуби живота си на кръстовището на булевард „Черни връх“ и улица „Сребърна“ в столицата навръх Великден през 2020 година.
Три години по-късно, през 2023 година съдът окончателно постанови 9 години лишаване от свобода за шофьора Кристиан Николов.
Под влиянието на наркотици и с превишена в градски условия скорост, Николов блъсна автомобила на Цветков на червен светофар.
Присъдата Николов изтърпява при първоначален общ режим. Той е лишен от правото да шофира моторно превозно средство за срок от 10 години.
Източник: Offnews.bg
Общество
Гилъно-Гилмърски реквием за ПЕШО ПЪРПЪЛА (още една рок-душа отлетя от студиото)

Long Time Ago… някъде в Германия, почти избягал след операция от болницата, той гледа на живо в концерт онези – които в живота му ще бъдат винаги като още едно семейство. По-нататък ще получи (в Москва, където занасят и опъват транспарант – пренесъл сърцата на българските пърпълджии – срещу сцената) хармониката на Йън Гилън. Още по-късно вече ще се чуват и дори виждат по-често с Гилън и той ще му рече: И ти си ми брат.
Почти в днешно време, след лайв на Дейвид Гилмър в Лондон, той и съпругата му ще седят на пейка току пред дома на Гилмър по няколко часа за 2-3 дни. Докато онзи не излиза по едно време навън, не отива при тях и ги пита: Какви сте вие, защо стоите тук? А нашият му отговаря, че са от България, че са имали възможност и са решили да поседят поне пред дома му с желание да го видят и да му кажат колко силно музиката му е врязана в живота им.
Той се именуваше Петър Лисицов, но навсякъде (географски и виртуално) го познаваха като Пешо Пърпъла.
От 2016-а тук в „Медията” писах реквиеми за Митко Каруцата, Чорчика (Фортунов), за Вал Найденов и за Румен Янев. Дойде времето, когато и този мой приятел, съсед, съратник – трябва да го върна в Музикалната кутия на спомените, от толкова далеч в първите ефирни студиа (до които често отивахме заедно с трабанти, или с трабант и вартбург, и запорожец) – когато той си беше член на екипа…, до (може би) най-щастливите му години в Боденмайс, Бавария. Където пък преди 10-тина години (друга догонена мечта) дом приюти крехкото му семейство: него след над 50 операции с-и-без упойки, смаляващи невъзвратимо крака и органи; и любовта на живота му – момичето, почти избягало от рожденото си семейство у нас, заради любовта на живота и́.
Имаше много контакти из разните фейсбуци и наистина разговаряше с хора от цял свят – не само нашенци. Но в едва няколкото налична в Нета статии/интервюта с него, освен за „Дийп Пърпъл”, Гилън, срещите им и псевдонима му, друга основна тема е какво му коства изобщо да продължава да живее и колко са операциите му. Беше болен от спина бифида и се самоиронизираше, че по-често не му трябва упойка, когато го режат. Преди 10 г. Соня Момчилова го нарече „Годеникът на болката”. А водеше активен социален живот като за двама здрави.
В ония далечни години на първите Музикални кутии в БНР, когато с него и живеехме блок до блок, вход до вход, а често тръгвахме заедно: и след предаването, но и след разборите с бира на „Синьото кафе” поне за още час-два, пак не се прибирахме още – а на улицата, в колата си говорехме какво искаме, какво правим, как, какви са мечтите ни, какво ни крепи… докато не свършеха цигарите.
Бяха времена, в които имахме много, без да имаме кой знае какво – но това не бе от времето, а от нашето си възпитание и разбирания; от семействата ни; и от музиката, с която също живеехме – като със събеседник, разказвач, весел купонджия или тъжен изповедник. Пешо беше жизнен, образован (Френската гимназия; републикански шампион по история от 1978 г.) и енигматично циничен, което кареаше красивите млади дами да искат да се запознават с него. А той – и тогава и до днес – презираше ламтежа, парите, егоизма, простотията, предателствата. А нямаше как да не се сблъскваме с тях – и някога и сега. Така избираше и поддържаше най-близките си приятелства – по взаимната вярност. (В неговия „кръг на допуск” един от „бетеерците” му е кум, а групата му посвети парче.)
Ако „Флойд” (и Гилмър, и отделно Джон Лорд) за него бяха философията на дните, пурпурните бяха емоцията им. И винаги и завинаги в семейството му „Пърпъл” и Гилън бяха другите членове, приети и познати и на майка му Венета и на „баба Пърпълджийка”. Както „Арсенал” от футболните му пристрастия. И JVC-тата – единствената марка техника, допусната в дома им.
Когато заживя в Бавария и беше закрепил някак здравето със силата на любовта и свободата да пътува – той поразшири списъка на неговите The Greatest. Имаше и възможността да изгледа някои от тях. А често в разговорите ни през Вайбъра ми диктуваше какво трябва да чуя непременно.
Само преди няколко дни, макар и упоен, в последната ни вайбърска среща, ми рече да се запозная с последния албум на шведите Karmakanic. И не робуваше на вкусове и моди; или харесваш и живееш с дадена музика, с рока, или не си губиш времето с ерзац и еднодневки. В нашенските рок среди имаше също много приятели, понеже познаваше всички (възхищаваше се на „Ер Малък”, Милена и Любо Малковски – случайно ли родени в един и същи ден; Валери Градинарски и Данчо Караджов му бяха близки, а с „Б.Т.Р.” имаше особено силна връзка).
Беше достатъчно „вътре”, когато 2-то БГ рок поколение излизаше на сцените, променящи системата в края на 80-те. И искрено се радваше на групите, гостуващи на живо или с парчетата си в ранните Музикални кутии и Блек Топ-класацията в „Хр.Ботев” и в „Дарик”. На този фон политиката не му беше присърце, макар да имаше завиден запас от знания и история в главата си. Като доста от нас – беше първо ентусиазиран, после разочарован. Постоянно вмъкваше в разговорите ни – след преместването му в Бавария – че уж не ще да гледа, но вижда какво се случва у нас и наоколо му и му е тъжно. И че още повече го е яд на разпада в социума, на избиващата злоба, кариеризъм, мошеничество, манипулираната история и действителност, чалгата.
В един момент съдбата му се усмихна леко и обещаващо: срещна момичето, което никога не бе имал и с което щеше да сподели дните си до края. И за нея той не бе „Пърпъла”, а Петър. След като изпрати и майка си, той си грабна жената, качиха се в Ситроена с малко багаж и се премести в Бавария. Искаше да и́ подари и своята любов в по-нормална среда и да провери колко време е изкупил предварително, за да поживее малко по-щастливо.
Животът му отпусна 10-тина години. Казваше ми по вайбъра, че си остава българин, и родолюбец и манипулациите в съвременния обществено-политически свят го ядосват, но не могат да го „вкарат във филма” си. Само че, е решил да си отпусне правото да някакво бъдещо милостиво време далеч от мизерията на „Захарна фабрика” и операционните с трионите. И не си смени гражданството докрай.
Подкрепям го: да, имаше това право – макар многото му приятели да останаха в компютъра и телефона, а той тук живееше и чрез тях в живите им контакти. (Все пак, идваше на всичките големи лайвове на „бетеерците” в НДК.) Никакъв срок с начало и край не стига, дано поне неговото баварско щастие с любимата жена и посетените концерти да са му стигнали. За да превърта наум филмчето от тия красиви и спокойни последни години, пропадащ и будещ се в упойката на страданието. Той, „годеникът на болката”, който не се нуждаеше от упойки за операциите.
Лек път нагоре, Петре! Намери́ Лорд там и всички вече пристигнали групари и съратници, и подгответе бъдещия небесен лайв „Дийп Пърпъл и приятели”. Хармониката на Гилън нали е у теб. Отрепетирайте твойто любимо Fools. Или изтананикай любимото ти парче на Малковски за онези с квадратните глави. Ще им хареса, да знаеш. Мнозина станахте вече вие всички там, Деца на времето в безвремие. Ясно е, че и ние – останалите – ще се появим някой ден край онази сцена. А тук, долу, докато ни има – ще ви има и вас.
Кураж, Стю! Бъди силна. Един по един си отиват те, изпълвайки ни с безприсъствието си. Ала (докато не ни открият Дементорите) загубите на близките са като фотоните: частица и вълна. Допир и спомен. Нежни ръце и сънища. И само от нас зависи колко още ще живеят.
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 7 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 7 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Българияпреди 5 дни
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Бизнеспреди 1 седмица
Европа и САЩ: Трансатлантическият разлом