Ако Конституцията се пишеше днес, не би била непременно по-добра, но със сигурност би била по-различна, каза в интервю за БТА Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията.

На въпрос относно политическото влияние в съдебната система Марков каза, че то със сигурност не е сведено до минимум. Според него начинът на конституиране и на работа на Висшия съдебен съвет могат да бъдат променени чрез редуциране на квотата от Народното събрание. 

Относно това дали Конституцията е възпиращ механизъм на законови промени, приети заради обществен натиск, Марков коментира, че политически сили, с цел да се харесат на избирателите, си яхват тази вълна на недоволство, натиск, обществено напрежение и много често приемат промени, които на пръв поглед изглеждат като директен отговор на очакванията на хората, но всъщност не са обмислени и не работят. 

По темата с „брокерите“ на влияние в съдебната система той каза, че те не са най-неотложният, но са огромен проблем. Според него най-неотложният проблем е управлението на съдебната власт и реформата на прокуратурата, която продължава да бъде много централизирана и капсулирана система. 

Следва пълният текст на интервюто:

Ако Конституцията се пишеше днес, с какво щеше да е по-различна от написаната през 1991 г. и дали непременно би била по-добра?

– Със сигурност не би била непременно по-добра, тъй като голяма част от промените направени от приемането досега бяха отменени, защото се оказаха неработещи. Опитът показва, че не сме си научили урока и дори сега да се приемаше отново, щяхме да направим много грешки. От друга страна част от грешките, които са били допуснати, е възможно да са от ентусиазма, че се приема демокрацията. Със сигурност би била приета по-различна конституция, но не непременно по-добра.

Сведено до минимум ли е политическото влияние в съдебната система или напротив и има ли решение този проблем?

– Със сигурност не е, тъй като постоянно се появяват информации за такова. Вариантите са различни. Със сигурност начинът на конституиране и на работа на управителния орган на съдебната власт – Висшият съдебен съвет (ВСС) – могат да бъдат променени. Това би станало преди всичко чрез редуциране на квотата от Народното събрание, тъй като това е една много голяма и силна политическа квота. Може би и с конституционно закрепени и ясни критерии за това кой може да бъде член на ВСС, тъй като сегашните критерии явно не са достатъчни, за да прекратят назначаването на политически зависими фигури в управителния орган на съдебната власт. 

Възпиращ механизъм ли е Конституцията тогава, когато законови промени са приети заради общественото мнение и доколко е порочна тази практика?

– Тази практика е много порочна и ставаме свидетели на такива промени много често. Те не са резултат само на обществен натиск, а по скоро на популизъм. Политически сили, с цел да се харесат на избирателите си, яхват тази вълна на недоволство, натиск, обществено напрежение и много често приемат промени, които на пръв поглед изглеждат като директен отговор на очакванията на хората, но всъщност не са обмислени и не работят.   

По принцип Конституцията е възпиращ фактор, но това е обвързано с Конституционния съд, а той, подобно на ВСС, не е имунизиран срещу политическо влияние. Ставали сме свидетели на решения, които са силно политически мотивирани, в зависимост от състава на КС. Дори и в момента ставаме свидетели на преразглеждане на някои конституционни дела и се очакват различни решения, тъй като политическия баланс в КС се е променил. Конституцията със сигурност е възпиращ фактор, но органът, призван да я използва като такъв, невинаги е на нивото, на което трябва да бъде. 

Говори се за „брокери“ в съдебната система, те ли са най-неотложният ѝ проблем?

– Те не са най-неотложният, но са огромен проблем. Станахме свидетели на осветляването на поне две такива фигури, но мащабът на влиянието, което те имат, и размерът на мрежите им показват, че това е един огромен проблем. Освен всичко останало, той и не се решава. По тези два случая няма никакъв напредък по разкриването на зависимостите, по евентуалното санкциониране на замесените лица, което автоматично сваля общественото доверие у съдебната власт. Оттам нататък ефектът е много негативен, тъй като цялата съдебна власт губи. Без обществено доверие имаме напрежение, натиск върху съдебната система, приемане на популистки поправки. 

Най-неотложният проблем е управлението на съдебната власт и реформата на прокуратурата, която продължава да бъде много централизирана и капсулирана система. Твърде много власт е съсредоточена във фигурата на главния прокурор. При определени предпоставки, ако тази фигура не се ползва с обществено доверие или е политически или икономически обвързана, инструментите, с които разполага, за да оказва влияние, са много големи. 

Бих поставил като топ приоритет реформата на прокуратурата и в управлението на цялата съдебна система и след това – предприемане на мерки срещу тези „брокери“ на съдебна власт. 

Източник: БТА