Най накрая моралността трябва да започне да шества из българските институции. Моралността, това означава хора, които действително имат усещането за справедливост и няма да го променят под давлението на някого. Това е страшно важно за изграждането на българската система от държавни органи. Това каза в интервю за БТА преподавателят по конституционно право доц. д-р Христо Орманджиев по повод Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите.

Той отбеляза, че Конституцията от 1991 г. не е лоша, а напротив, като посочи, че Преамбюлът на Конституцията и каталогът на правата на гражданите са много добри. „Безспорно трябва да има изменения, но те трябва да бъдат разумни и да се чете практиката на Конституционния съд, защото, когато не се прави, се стига до това те да бъдат отменени“, добави преподавателят.

Доц. д-р Орманджиев посочи още, че чрез Конституционния съд се е създал баланс и възможност за възпиране от спорно законодателство. По думите му липсата на едната такава подобна институция като Конституционния съд би довела до едно своеволие на Народното събрание.

Докато не се намерят наистина такива хора, които трудно биха преклонили глава и биха използвали конюнктурата в удобство за себе си, ще бъдем изправени пред това говорене за „брокери“ в съдебната система, коментира още преподавателят по конституционно право.

Следва пълният текст на интервюто:

Ако Конституцията се пишеше днес, с какво щеше да е по-различна от написаната през 1991 г. и дали непременно би била по-добра?

– Много трудно е да се прогнозира повече от 30 години след приемането на Конституцията как би изглеждала сега, но при всички положения Преамбюлът е много добър, както и каталогът на правата на гражданите. Аз не смятам, че Конституцията от 1991 година е лоша, напротив. Безспорно трябва да има изменения, но те трябва да бъдат разумни и да се чете практиката на Конституционния съд, защото, когато не се прави, се стига до това те да бъдат отменени. 

Конституцията не е нещо, което не може да бъде променяно, но то трябва да бъде променяно с разум. Този разум изключително или в по-голямата си част липсваше при това, което се направи като поправки, и затова Конституционният съд отмени голяма част от тези изменения.

Сведено до минимум ли е политическото влияние в съдебната система или напротив и има ли решение този проблем?

– Този въпрос е поставен още от приемането на Конституцията от Седмото Велико народно събрание през 1991 година. Самият начин на формиране на кадровия орган, тоест на Висшия съдебен съвет, всъщност доведе до това, че едната половина от членовете на съвета се избират от Народното събрание, което безспорно е политически орган. Лицата, които се избират, не следва да бъдат политически ангажирани, но винаги остава малкото съмнение, че го има този момент. Тук може да се говори много дали това не трябва да бъде кадрови орган, да бъде пак само от представители на съдебната власт, дали не трябва и друго орган да се намеси в структурирането на Висшия съдебен съвет, но политическият привкус остава от там. В Конституцията от 1991 г. е търсен балансът на упражняването на власт.

Добре, но сега не става ли Висшият съдебен съвет и съдебната система заложник на точно този баланс, на тази политическа власт, той продължава да работи с изтекъл мандат?

– Не само Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат, а и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Стремежът на Народното събрание е именно да избере новите членове, защото по този начин девалвира самата идея за мандатност на висшите държави органи в страната. 

При всички положения би следвало да има нов избор. Може би доста трудно ще бъде да бъдат избрани и членовете на Висшия съдебен съвет, защото се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 от състава. Дано то да бъде постигнато, иначе сме обречени на това да продължаваме по този начин. Не че не може, но не е нормално, идеята за мандатност е, когато изтече даден мандат, да започне да тече друг

Възпиращ механизъм ли е Конституцията тогава, когато законови промени са приети заради общественото мнение, и доколко е порочна тази практика?

– Конституцията не може да бъде спирачка на приемането на спорно законодателство, но самият Конституционен съд би следвало да бъде такава спирачка и той да бъде в известна степен коректив на актовете, които Народното събрание приема. Липсата на една такава подобна институция като Конституционния съд би довела до едно своеволие на Народното събрание. Чрез Конституционния съд се създаде именно този баланс и тази възможност за възпиране от спорно законодателство.

Създадоха се възможности за сезиране на Конституционния съд не само от органите по чл. 150 ал.1 от Конституцията, но вече и от Омбудсмана и от Висшия адвокатски съвет, и в случаите на т.нар. квазиконституционна жалба, но само в случаите на висящ съдебен процес.

Говори се за „брокери“ в съдебната система, те ли са най-неотложният ѝ проблем?

– Вижте, винаги е имало съмнения в съдебната система, защото в нея се решават случаи, които са чувствителни за всички хора. Въпросът не е за „брокери“ в съдебната система – дали има дали няма, това не може да се каже и това трябва да стане с доказателства, иначе всичко друго са приказки. Въпросът е обаче, че най накрая моралността трябва да започне да шества из българските институции. Моралността, това означава хора, които действително имат усещането за справедливост и няма да го променят под давлението на някого. Това е страшно важно за изграждането на българската система от държавни органи. 

Ние не можем да намерим светци, които да сложим и да инсталираме в тези органи, защото знаете много добре, че за всеки ще се намерят сигурно неособено лицеприятни неща и за всеки се говори какъв е и защо е. Ние сме такова общество, в което сме готови да очерним човека без, разбира се, да положим необходимите усилия да видим той дали е такъв.

Докато не се намерят наистина такива хора, които трудно биха преклонили глава и не биха използвали конюнктурата в удобство за себе си, ще бъдем изправени пред това говорене за „брокери“ в съдебната система. Много е трудно, защото надали такива хора ще бъдат приемани от всички, но това е началото, на което трябва да се заложи.

Източник: БТА