Ако все пак има част от Конституцията, която не е добре балансирана или да го кажем направо – не е измислена добре – то това е частта за съдебната власт. И през годините виждаме постоянно това, чрез неправомерно влияние в съдебната власт. Това каза в интервю за БТА политологът д-р Теодор Славев, анализатор в Българския институт за правни инициативи, по повод Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите.

В обобщение политологът посочва, че сегашната ни Конституция е добра, можем да се гордеем с нея като общество и да си пожелаем тя да бъде защитавана и укрепвана чрез приложението ѝ. 

По отношение на проблема с политическото влияние в съдебната власт, според д-р Славев той е в две посоки – първата е да се мобилизира обществен натиск, за да се изиска независимост от системата и втората е да се направи реподбор на кадрите в системата.

През годините Конституционният съд се доказа на висотата на отредената си роля, но проблемът е, че все повече той започва да служи като инструмент за филтрация на политическото напрежение, коментира още д-р Славев. Той допълва, че неудобните теми се изпращат в Конституционния съд, от когото се очаква не да прави проверка за законосъобразност, а да решава политически въпроси, което не е редно.

„Ние сме свидетели как народните представители все по-често приемат законодателство, дори напълно със съзнанието, че то е противоконституционно, и чакат нещата да се развият от само себе си, тоест да се види дали някой ще се обърне към Конституционния съд“, каза още Славев.

По темата за „брокерите“ в съдебната система политологът заяви, че очаква това да бъде отразено в следващия доклад на Европейската комисия по механизма за върховенство на правото, който според него е пренебрегван от институциите ни.

Следва пълният текст на интервюто:

Ако Конституцията се пишеше днес, с какво щеше да е по-различна от написаната през 1991 г. и дали непременно би била по-добра?

– Щеше да е по-различна най-малко, защото хората, които биха я гласували, щяха да са други. Новата ни Конституция се приема във време на структурни и системни промени във всички обществени системи, тя дава рамката и началото на т.нар. преход към пазарна икономика и либерална демокрация. Конституцията ни отговаря на всички стандарти именно за такава институционална инфраструктура, която да овластява свободни граждани и да защитава техните неотменими права и свободи. Отделен въпрос е дали това действително се случва, но проблемът не е в самите текстове на Конституцията, а в това как се прилага тя. Парадоксално е, че когато се приема Конституцията от 1991 г., при огромно политическо напрежение и разделение, народните представители съумяват да намерят правилния баланс, водени от разбирането за създаване на демократична държавност. Не съм сигурен, че в момента може да се намери консенсус по толкова фундаментални теми. Политическо разделение днес е дисперсирано сред множество субекти, не всички от които са партии, а политическият конфликт е съсредоточен в битови въпроси и подчинен на тясно-партийна логика. Друг проблем е и с компетентността на хората, които избираме да ни представляват и които опорочават законодателния процес – погледнете само стенограмите от Великото Народно събрание и кръглата маса, какъв изящен и задълбочен език, и вижте как се говори днес от политиците. Потресаващо е. Ако трябва да обобщя с едно изречение – сегашната ни Конституция е добра, можем да се гордеем с нея като общество и да си пожелаем тя да бъде защитавана и укрепвана чрез приложението ѝ. 

Възпиращ механизъм ли е Конституцията тогава, когато законови промени са приети заради общественото мнение и доколко е порочна тази практика?

– Конституцията е и такъв възпиращ механизъм, но ние сме свидетели как народните представители все по-често приемат законодателство, дори напълно със съзнанието, че то е противоконституционно и чакат нещата да се развият от само себе си, тоест да се види дали някой ще се обърне към Конституционния съд. През годините Конституционният съд се доказа на висотата на отредената си роля, но проблемът е, че все повече той започва да служи като инструмент за филтрация на политическото напрежение. Неудобните теми се изпращат в Конституционния съд, от който се очаква не да прави проверка за законосъобразност, а да решава политически въпроси, което не е редно. Такъв пример беше с Истанбулската конвенция, когато породеното от брокери на политически страх обществено напрежение не бе решено с инструментите на политическия процес, а бе изпратено в Конституционния съд, който я отхвърли с изключително спорни аргументи. Тоест ние сме били свидетели дори и на превратно използване на Конституцията и Конституционния съд – вместо да служат като бариера пред законодателство, което ограничава непропорционално права и свободи, те се използват с такава цел, което е много опасно. 

Сведено до минимум ли е политическото влияние в съдебната система или напротив и има ли решение тези проблем?

– Ако все пак има част от Конституцията, която не е добре балансирана или да го кажем направо – не е измислена добре – то това е частта за Съдебната власт. И през годините виждаме постоянно това, чрез неправомерно влияние в съдебната власт. То не е само политическо, то идва и от икономически, олигархични кръгове, а както видяхме и около убийството на Мартин Божанов – Нотариуса и Пепи Еврото, влиянието идва и от обикновени престъпници. Избухването на скандалите в някакъв смисъл е положително, защото чрез тях ние като общество разбираме колко дълбоки са проблемите в тази система. По-важно е какво се случва след това и за мен в българското общество и институции има регрес. Нито Висшият съдебен съвет има адекватен отговор на проблемите, а темата като че ли вече не е централна за обществото. Решението на проблема с политическото влияние е в две посоки – първата е да се мобилизира обществен натиск, за да се изиска независимост от системата и втората е да се направи реподбор на кадрите в системата. Ние нямаме представа колко дълбоки са тези мрежи, до кои магистрати са достигнали, а тези отговори трябваше да ни даде Висшият съдебен съвет, който в настоящия си състав произвежда единствено скандал след скандал. 

„Брокерите“ в съдебната система, те ли са най-неотложният ѝ проблем?

– Да, определено това е скандално и очаквам, че ще бъде отразено в следващия доклад на Европейската комисия по механизма за върховенство на правото, който е пренебрегван от институциите ни. Не виждам как обществото и отделните граждани могат да очакват да получат справедливост  от магистрати, за които има публична информация, че кадровото им съществуване в системата е порочно. Системата има механизми за самоизчистване, но тя не ги прилага, защото органите, които трябва да го направят – Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него са също част от тази желязна мрежа на зависимости. И понеже не знам каква е дълбочината и обхвата на тази мрежа, в системата трябва да се направи изцяло реподбор на кадрите и обективна оценка за всеки един. Това обаче не може да стане от самата система, затова трябва и политическа воля. Но в най-голям интерес именно на корумпираните политици е тази реформа да не се осъществи. Затова като граждани трябва да изобличаваме такива случаи, да подкрепяме тези магистрати, които свидетелстват за тях, и да настояваме за политическо решение на проблема. 

Източник: БТА