Балкани
ХИНА: Годишната инфлация в Хърватия се забавя до 3,2% през март

Годишната инфлация в Хърватия през март 2025 г., измерена чрез националния индекс на потребителските цени, възлиза на 3,2%, като цените са се повишили средно с 0,4% спрямо февруари, според ревизираните данни, публикувани днес от Хърватското статистическо бюро (DZS), предаде ХИНА.
Това бележи втори пореден месец на забавяне на ръста на цените на годишна база.
Продължилата месеци тенденция на забавяне на инфлацията беше прекъсната през октомври 2024 г., когато цените нараснаха с 2,2% на годишна база, последва повишение с 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4,0% през януари 2025 г. Въпреки това през февруари 2025 г. инфлацията отново започна да намалява, спадайки до 3,7%, и низходящата тенденция продължи през март.
Най-рязък годишен ръст на потребителските цени през март е отчетен в категория ресторанти и хотели, които се повишават с 9,4%.
Цените също са се повишили с по 5,7% в отдих и култура и различни стоки и услуги, здравеопазване (5,4%), образование (5,3%) и храни и безалкохолни напитки (4,7%).
Цените в категорията жилище, вода, електричество, газ и други горива са с 4,5% по-високи на годишна база, а цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия са се повишили с 2,6%.
Увеличението на цените се забавя от по-ниските цени в категорията облекло и обувки (-2,7%) и в комуникациите (-1,3%).
Цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), през март 2025 г. са по-високи средно с 4,3% спрямо март 2024 г. и с 0,4% спрямо февруари.
Данните за ХИПЦ показват, че Хърватия продължава да има едно от най-високите нива на инфлация в еврозоната.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
Босненският съд отново изпрати искане до Интерпол за издаване на международна заповед за арест на Милорад Додик

Съдът на Босна и Херцеговина изпрати искане до Интерпол за преразглеждане на решението да не се издава международна заповед за ареста на лидера на босненските сърби Милорад Додик, съобщи босненското издание „Дневни аваз“.
„Съдът (на Босна и Херцеговина) може към момента само да потвърди информацията, че е изпратено искане за преразглеждане решението за отхвърляне на искането за издаване на международна заповед за арест“, посочиха от съда пред изданието.
На 26 февруари президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. На следващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на Додик, както и на председателя на парламента Ненад Стевандич и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович.
В началото на този месец Съдът на Босна и Херцеговина поиска от Интерпол да го включи в списъка си с издирвани лица, но организацията отхвърли искането на Сараево. Според наличната информация Интерпол е решил така, като се е позовал на член 3 от своя устав, който забранява намеса в случаи, които имат „политическа, военна, религиозна или расова основа“.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
Комитетът на Съвета на Европа срещу изтезанията инспектира Турция на фона на репресиите срещу протестиращите заради ареста на кмета на Истанбул

Комитетът на Европейска конвенция за предотвратяване на истезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа извърши непланирано посещение в Турция, след като стотици лица бяха задържани по време на национални протести срещу ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу миналия месец, съобщи вчера новинарският уебсайт „TR724“.
В общественото пространство е налице широко разпространена критика относно задържането и предполагаемото малтретиране на стотици протестиращи, които излязоха на улицата след задържането на Имамоглу на 19 март и последвалия му арест, подчертава „TR724“. Арестът на кмета по обвинения в корупция предизвика широкомащабни демонстрации в Истанбул и в цялата страна, като хиляди протестираха срещу това – според опозиционните лидери – политически мотивирано действие.
Според писмено изявление, публикувано на уебсайта на Конвенцията в понеделник, основната цел на посещението от 7 до 11 април е била да се проучи отношението и гаранциите, предоставени на лицата, задържани от полицията, особено в контекста на публичните демонстрации, провеждани от 19 март насам.
Делегацията, водена от президента на Конвенцията Алън Мичъл, посети големи полицейски центрове за задържане в Анкара и Истанбул. Групата също така проведе целенасочени посещения в затворническите кампуси „Метрис“, „Мармара“ и „Синкан“ в Истанбул и Анкара, предимно за да интервюира лица, наскоро задържани в предварителния арест.
По време на посещението си делегацията проведе консултации с министъра на правосъдието Йълмаз Тунч и заместник-министъра на вътрешните работи Мюнир Каралоглу, като се срещна и с високопоставени служители на затворническата администрация и министерството на вътрешните работи. Техните дискусии бяха съсредоточени върху последните практики за сигурност, процедурите за задържане и условията в затворите.
Имаше широко разпространени твърдения, че задържаните – включително студенти, журналисти и общински служители – са били подложени на малтретиране, лоши условия и незаконни претърсвания със събличане. Министърът на правосъдието на Турция отхвърли тези твърдения.
Делегацията, която сподели предварителните си констатации с турските власти в края на посещението, се очаква да публикува окончателния си доклад през следващите месеци. Докладът ще оцени доколко отношението на Турция към лица, лишени от свобода, съответства на международните стандарти за правата на човека.
Близо 2000 души, включително студенти, бяха задържани по време на най-мащабните вълнения в Турция от повече от десетилетие, като над 270 бяха официално арестувани, припомня изданието „Търкиш минът“.
Изявление от Главната прокуратура на Истанбул разкри миналата седмица, че са повдигнати наказателни обвинения срещу 819 души като част от 20 разследвания, започнали в отговор на протестите срещу ареста на Имамоглу. Те са обвинени в нарушаване на турския закон за публични събрания и демонстрации.
Мнозина казват, че арестът на Имамоглу е политически мотивиран, за да отстрани кмета на Истанбул като конкурент на следващите президентски избори, насрочени за 2028 г.
Групи за правата на човека, включително Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), многократно алармираха за влошаването на състоянието на правата на човека в Турция. През последните години са подадени стотици жалби за изтезания, докато жертвите и техните адвокати казват, че рядко се провеждат разследвания и извършителите почти никога не биват преследвани.
Източник: БТА
Балкани
Асоциация „Фулбрайт и приятели“ подкрепи исканията на сръбските студенти, академичната общност и преподавателите

Асоциация „Фулбрайт и приятели“ подкрепи исканията на сръбските студенти, които настояват институциите в Сърбия да бъдат подведени под отговорност за смъртта на 16 души при срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад, както и искането за разследване на използването на звуково оръжие по време на протестен митинг в Белград на 15 март, предаде регионалната телевизия Ен1.
Това се казва в Декларация за подкрепа на студентите, преподавателите и академичната общност, която беше единодушно приета на Изборното събрание на Асоциация „Фулбрайт и приятели“ на 15 април.
Асоциацията, която освен стипендианти на „Фулбрайт“, обединява и всички получатели на образователни стипендии, финансирани от правителството на САЩ, осъжда кампанията за дисквалификация, оклеветяване и сплашване на ръководството на университите и факултетите, преподавателите и студентите.
Особено остро се осъжда систематичната медийна кампания срещу ректора на Белградския университет Владан Джокич, физическото нападение срещу декана на Философския факултет в Ниш Наталия Йованович, както и неадекватните действия на полицията и прокуратурата въз основа на наказателната жалба срещу декана на Икономическия факултет на Белградския университет Жаклина Стоянович, се посочва в декларацията.
В декларацията се посочва още, че с незаконното приемане на Указ за изменение на Указа за нормите и стандартите за условия на труд на университетите и факултетите, правителството на Сърбия по същество спря финансирането на научноизследователската дейност в университетите в Сърбия. Асоциацията настоява сръбското правителство възможно най-бързо да отмени измененията на регламента, които, според нея, са приети незаконно и имат вредни последици за научната дейност, а следователно и за общото развитие на Сърбия.
„Сдружението подкрепя и борбата на педагозите за подобряване на статута им, както и статута и качеството на образованието. Вместо сплашване и засилване на репресиите, ние призоваваме правителството да отчете недоволството на голяма част от гражданите от сегашния начин на управление и да предприеме необходимите мерки за разрешаване на дълбоката политическа криза по безконфликтен начин, възможно най-бързо“, завършва Декларацията.
Трагедията в Нови Сад от 1 ноември миналата година предизвика вълна от протести в цялата страна, водени главно от студентите. Публикуването на пълната документация за реконструкцията на сградата на местната жп гара е ключово искане на протестиращите. Месец по-късно правителството и президентът на Сърбия обявиха, че пълната документация е публикувана и обществено достъпна, но под натиска на протестите многократно се появяваха нови документи.
Студентите настояват и за санкциониране на нападателите на протестиращи в десетки инциденти, както и спиране на наказателни производства срещу протестиращи, арестувани от полицията.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Спортпреди 1 седмица
Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговската война на Тръмп заплашва с глобална рецесия
-
Българияпреди 7 дни
Публично обсъждане на проекта за бюджет на Община Благоевград за 2025 г. се състоя в града
-
Святпреди 4 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата