Свят
ПТИ: Животът в засегнатите от насилие райони на Муршидабад в Западна Бенгалия се нормализира

Животът в засегнатите от размирици райони на гр. Муршидабад в Западна Бенгалия днес започна да се нормализира, а силите за сигурност стриктно следят за спазването на обществения ред, за да предотвратят ново насилие заради влезлите в сила изменения на Закона за вакъфите, предаде новинарска агенция ПТИ.
Законовите изменения бяха одобрени от Раджа Сабха (горната камара на индийския парламент) със 128 гласа „за“ и 95 „против“. След това поправките бяха подкрепени и от Лок Сабха (долната камара на парламента), като „за“ гласуваха 288 депутати, против а „против“ бяха 232. Централното правителство въведе законовите изменения на 8 април.
В някои части на Муршидабад, включително Сути, Дхулиан и Джангипур, в петък и събота избухнаха бурни протести, породени от гнева срещу новото законодателство. Демонстрациите бързо прераснаха в сблъсъци, при които по данни на полицията са загинали най-малко трима души, а няколко са били ранени. До момента са арестувани общо 210 души.
В Джангипур, Дхулиян, Сути и Шамшергандж, са разположени голям брой служители на реда, включително и на Силите за сигурност по границите. През последните 48 часа в тези райони не е имало нови прояви на насилие, а щатската полиция заяви, че ситуацията в Муршидабад постепенно се нормализира.
Делегация ръководни служители от Силите за сигурност по границите, водена от Рави Ганди, вчера посети Сути, Самсергандж и Дхулиан, които са сред най-засегнатите райони в областта с преобладаващо мюсюлманско население. „Разработихме съвместна стратегия за засилено патрулиране в района. Работим в тясна координация с полицията на щата, за да осигурим връщането към нормалния живот“, каза Ганди.
Депутатът от „Общоиндийския тринамулски конгрес“ Джангипур Халилур Рахман днес заяви, че много местни жители, които са напуснали домовете си заради размириците, вече се завръщат. „Правителството на щата оказва помощ на засегнатите“, увери Рахман. Той добави, че областната администрация изготвя списък на лицата, чието имущество е пострадало, и че ще им бъдат предоставени компенсации.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПТИ)
Източник: БТА
Свят
Австрия удължи граничния контрол с Чехия и Словакия

Австрия удължи вчера с шест месеца граничния контрол с Чехия и Словакия. В съобщение за медиите Министерството на вътрешните работи се казва, че продължаването на контрола е необходима мярка за възпиране на контрабандната мафия.
На границата със Словакия и Унгария полицията и в момента оказва подкрепа на здравните власти в борбата срещу разпространението на шапа. В рамките на борбата с болестта многобройни гранични пунктове към тези страни също бяха временно затворени.
Австрийският контрол се извършва на граничните пунктове, но също така и от екипи в райони в близост до границата. Общо десет държави от ЕС и Шенгенското пространство осъществяват контрол по вътрешните граници: България, Германия, Дания, Франция, Италия, Нидерландия, Норвегия, Австрия, Швеция и Словения.
/ЛМ/
Източник: БТА
Свят
Горната камара на руския парламент ратифицира договора за партньорство с Иран

Горната камара на руския парламент, Съветът на федерацията, ратифицира договор за стратегическо партньорство с Иран, съобщи ТАСС.
Президентът Владимир Путин подписа 20-годишния стратегически договор за партньорство с иранския си колега Масуд Пезешкиан през януари. Ратификацията в горната камара на парламента означава, че договорът вече е в сила, посочи Ройтерс.
Документът фиксира правната рамка за по-нататъшното развитие на сътрудничеството между Москва и Техеран в дългосрочен план. Договорът затвърждава статута на Русия и Иран като стратегически партньори и обхваща всички сфери, включително отбрана, борба с тероризма, енергетика, финанси, транспорт, промишленост, селско стопанство, култура, наука и технологии.
Москва очаква ратифицирането от Техеран на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран да се осъществи „възможно най-скоро“, заяви руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко на пленарно заседание на Съвета на федерацията, съощи ТАСС.
/ЛМ/
Източник: БТА
Свят
ПТИ: САЩ остават най-големият търговски партньор на Индия за четвърта поредна година; търговският дефицит с Китай се увеличава

САЩ остават най-големият търговски партньор на Индия за четвърта поредна година през фискалната 2024-25 г. Двустранната търговия възлиза на 131,84 млрд. долара, докато търговският дефицит на страната с Китай през същия период се е увеличил до 99,2 млрд. долара, сочат данни на индийското правителство, предаде ПТИ.
През последната фискална година износът на Индия за Китай се е свил с 14,5% до 14,25 млрд. долара спрямо 16,66 млрд. долара през 2023-24 г. Вносът обаче е нараснал с 11,52% през 2024-25 г. до 113,45 млрд. долара спрямо 101,73 млрд. долара през 2023-24 г.
Търговският дефицит с Китай се е увеличил с около 17% до 99,2 млрд. долара през последната фискална година. През 2023-24 г. той е възлизал на 85,07 млрд. долара.
През 2024-25 г. Китай продължава да бъде вторият най-голям търговски партньор на Индия с двустранна търговия в размер на 127,7 млрд. долара. През 2023-24 г. двустранната търговия е възлизала на 118,4 млрд. долара
По данни на индийското Министерство на търговията Китай е бил най-големият търговски партньор на Индия от 2013-2014 г. до 2017-18 г., както и през 2020-21 г. Преди това най-големият търговски партньор на Индия са били Обединените арабски емирства (ОАЕ). САЩ са най-големият партньор от 2021-22 г. насам.
През последния фискален период ОАЕ са третият по големина търговски партньор на Индия, като двустранната търговия възлиза на на 100,5 млрд. долара.
През 2024-25 г. износът на Индия за САЩ се е увеличил с 11,6% до 86,51 млрд. долара спрямо 77,52 млрд. долара през 2023-24 г. През 2024-25 г. вносът е нараснал със 7,44% до 45,33 млрд. долара спрямо 42,2 млрд. долара през 2023-24 г.
Търговският излишък със САЩ през последната фискална година достигна 41,18 долара спрямо 35,32 долара през 2023-24 г.
През 2024 г. основният износ на Индия за САЩ включва медикаменти и биологични продукти (8,1 млрд. долара), телекомуникационни инструменти (6,5 млрд. долара), скъпоценни и полускъпоценни камъни (5,3 млрд. долара), петролни продукти (4,1 млрд. долара), злато и други бижута от благородни метали (3,2 млрд. долара), готови облекла и аксесоари от памук (2,8 млрд. долара), и изделия от желязо и стомана (2,7 млрд. долара).
Вносът за този период включва петрол (4,5 млрд. докара), петролни продукти (3,6 млрд. долара), въглища и кокс (3,4 млрд. долара), шлифовани и полирани диаманти (2,6 млрд. долара), електрически машини (1,4 млрд. долара), самолети, космически апарати и части за тях (1,3 млрд. долара) и злато (1,3 млрд. долара).
Очаква се двустранната търговия между Индия и САЩ да получи тласък през следващите години, тъй като двете страни преговарят за търговско споразумение. Целта е до 2030 г. двустранната търговия със стоки и услуги да нарасне до 500 млрд. щатски долара от сегашните 191 млрд. долара.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПТИ)
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Спортпреди 1 седмица
Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие
-
Българияпреди 1 седмица
Необходимо е да позиционираме страната ни като дестинация за високотехнологични инвестиции в областта на изкуствения интелект, заяви президентът Радев
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговската война на Тръмп заплашва с глобална рецесия
-
Българияпреди 7 дни
Публично обсъждане на проекта за бюджет на Община Благоевград за 2025 г. се състоя в града