Програмата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за подкрепа на младите и стартиращи компании „Стар Венчър“ (Star Venture) е вече официално с разширен обхват към България и Румъния. Първата кохорта (в практиката на донорски и друг вид програми за насърчаване на предприемачеството думата се употребява със значението на партида от подбрани за участие в програма компании, бел. авт.) от изцяло български компании ще се състои от шест дружества. Те са избрани измежду общо 60 заявки за участие, а профилът им е широкообхватен. Това съобщи в интервю за БТА ръководителят на офиса на ЕБВР в България Мануела Несъл по повод стъпването на програмата в България. 

За банката не е от значение сферата на дейност на компанията, а нагласата на екипа ѝ, подчерта Несъл. 

Тя е убедена, че със „Стар Венчър“ ЕБВР ще подкрепи развитието на българската предприемаческа среда посредством експертизата, предоставяните бизнес съвети и включването на местните стартъпи в международна мрежа от над 350 компании, преминали вече през програмата на банката. Една от целите на програмата, наред с желанието да заложи на успешни компании, е да насърчи и способността на екосистемата да се самовъзпроизвежда.  

Според Мануела Несъл решението за стъпването на българския пазар не е закъсняло, а е резултат от поетапен процес по разширяване на обхвата на програмата. 

Следва пълният текст на интервюто:

Какво представлява програмата „Стар Венчър“- конкуренция или сътрудничество в мрежа на всички екосистеми в региона на ЕБВР? 

– Става дума за конкуренция. Имаме 60 кандидатствали компании по програмата, по която разполагаме с едва 6 места за стартъпи, които искат да се възползват от предлаганите 40 000 евро под формата на специално насочени към нововъзникващите предприятия бизнес консултации. 

Предлагаме още менторство. То се осъществява от първокласни професионалисти, които са наясно как стартъпите могат да растат, как да получат най-добрия достъп до капитал и нови пазари. 

Но освен това е и мрежа от различни компании, които са преминали вече през програмата. Това всъщност показва инициативата през призмата на сътрудничеството. Така че щом веднъж сте част от програмата, може да се възползвате от сътрудничеството с конкурентни компании от страната, от съседни страни. Дадохме начало на програмата в Румъния през миналата седмица. Така че може да се възползвате от съседни пазари и от размяната на опит с компании от предишните кохорти. 

Предвидени са и онлайн сесии с представители от „Кеймбридж“, които да помогнат на компаниите да подобрят техните стратегии и да им предоставят специфични анализи за бизнес моделите им. Затова си сътрудничим с “Кеймбридж“ и достъпът на компаниите до подобни задълбочени аналитични доклади за техния бизнес модел е от голяма полза за тях. 

В заключение ще кажа, че е въпрос на конкуренция, но и на сътрудничество. 

Програмата „Стар Венчър“ на ЕБВР се разширява към България шест години след нейното оповестяване през 2019 година. Защо това решение отне толкова много време? 

– Не бих казала, че решението отне толкова дълго време. Започнахме пилотно през 2019 в някои от страните от нашия регион. ЕБВР присъства с операции в над 26 страни и продължаваме да растем. Разширихме програмата и към други държави. Но програмата е зависима и от дарителското финансиране. Ето защо отне известно време за нейното разгръщане. Първите кохорти бяха съставени от компании от няколко страни. Преди това имаше участници от България в тези кохорти. Досега имаме 350 компании, сътрудничим си с 36 акселератора и програмата вече покрива всички 26 пазара. Миналата седмица (7 април, бел. авт.) обявихме началото на програмата за България и Румъния. 

Бих казала, че става дума за поетапно разгръщане на програмата, а не за забавяне.   

Как оценявате степента на зрялост на екосистемата в България? 

– Зависи от призмата, през която я оценявате. ЕБВР работи на 26 пазара, присъстваме на пазари, които са в много по-малка степен развити. Така погледнато, България със сигурност представлява много напреднал пазар, със стабилна екосистема. Тук има 23 различни фонда за дялово и рисково финансиране (венчър фондове – бел авт.). Има примери за стартъпи, добра менторска мрежа, акселератори, няколко ангели-инвеститори. 

Но са налице и ограничения. България е малък пазар и компаниите, които възникват тук, не могат да разчитат на него. Затова много от тях поглеждат към Европа и САЩ. 

Липсва и капитал, който да подкрепя растежа. Когато компаниите навлязат във фазата на ускорен растеж, те се сблъскват с ограничения достъп до финансиране на местно равнище. За тях е по-трудно да получат нужния им капитал. 

Бих посочила още, че можем да подобрим екосистемата като такава – нужно е сътрудничество с университетите и академичната общност, нужно е непрекъснато общуване и менторство от страна на успели стартъпи. 

Нуждаете се и от образовани и въодушевени младежи, които да станат предприемачи, да се опитат да бъдат такива и да имат възможност за проба-грешка.

Смятам, че това прави една екосистема добра. Има още какво да се свърши тук. 

Вие вече споменахте някои от силните и слабите страни на екосистемата в България. Но ако трябва да обобщите някои от тях, на какво ще акцентирате? 

– Смятам, че има три направления, в които трябва да се работи. Малкият размер на страната е едно такова направление. Това е слабост, но не можете да увеличите нейните размери, но пък може да се помисли върху сътрудничеството – с Румъния, със страните от Западните Балкани, с Гърция, да изглежда така сякаш е един цял пазар. А компаниите да бъдат улеснявани в изпробването на своите продукти в този регион, който да им осигури и по-голям достъп до възможни клиенти – не само до 6 милиона българи, а до 45 милиона души в региона. 

Разбира се, тук опираме и до законодателството, защото е нужен улеснен достъп до другите пазари, трябва да се улесни трансферът на технологии, да се работи в сътрудничество с академичната общност, за което вече говорих. И това е второто направление – законодателство, което да подобрява и да улеснява стартъпите. 

На трето място ще изведа необходимостта от още финансиране. Вече споменах за липсата на капитал, нужен да подкрепи растежа, но са нужни и действия, които да улеснят набирането на средства на ранен етап, защо не и посредством краудфъндинг, така че да се разгърне сред физическите лица, а хората на улицата да знаят, че могат да инвестират средства в тази сфера – през пазара, през съществуващия BEAM-пазар (пазарен сегмент за привличане на средства за растеж на малки и средни предприятия на Българската фондова борса при по-облекчени за компаниите условия – бел. авт.). 

Със своята програма „Стар Венчър“ в ЕБВР притежавате експертиза, натрупана от присъствието на инициативата на 26 пазара. Къде ще поставите българската екосистема в класация на всички пазари, в които присъства ЕБВР? 

– В сравнение със страните, в които оперира ЕБВР – от Полша и Прибалтика до Централна Азия – имаме същата програма и за Таджикистан, България е доста напреднала. Изглежда много добре спрямо други пазари. Програмата осигурява достъп до повече съвети и експертиза. Нужни са повече акселератори и програми, консултиращи компаниите как да успеят, какво им е нужно за успеха. И в тази посока може да допринесем със „Стар Венчър“ така, че да има истории на успеха, успешни предприемачи, които да станат ментори на следващото поколение от предприемачи. 

С какво ще допринесете за развитието на екосистемата в България? 

– Трябва да създадем кохорта от успешни примери, искаме да се напаснем със съществуващата екосистема. Сътрудничим си с други акселератори и с тукашната общност на рисковите и дялови инвеститори. Искаме да сме убедени, че малките компании ще получат нужния им бизнес съвет, че имат достъп до ментори и вземайки правилни решения, ще растат и навлизат на нови пазари, да набират средства и после да споделят с други тези истории на следващите предприемачи, да се превърнат в ментори, а дори и в инвеститори. Много е важно за страната да има тези големи цели на успех и да се тръби за това – за възможността да се развива бизнес идея и че това е възможно. 

Надявам се да създадем успешни компании, а тези шест, които подбрахме сега, да споделят своя опит нататък. Освен това ще се възползват и от досега им до 360 компании, с които вече разполагаме в нашата венчър система, като се сдобият с информация, наставления и обмяна на опит. 

Какъв е дизайнът и размерът на портфолиото ви в България и как то ще се променя с времето? 

– Искам да кажа две неща. Първото е, че за момента това е финансирана с донорство програма и сме много доволни, че с нас са „ТайуанБизнес – Техникъл Кооперейшън фънд“ (TaiwanBusiness – Technical Cooperation Fund), подкрепящ програмата. Разбира се, от значение тук е дали това финансиране, на разположение от ЕС и други донори като „Тайуан Бизнес“, ще расте занапред. Това е от финансова гледна точка. 

Иначе спрямо състава от компании в портфолиото ни ние следваме агностичен спрямо секторите подход. Повсеместна практика в програмата „Стар Венчър“ е да имаме портфейл с 43 процента зелен или устойчив бизнес, 50 процента да бъдат ръководени от млади хора на възраст под 35 години, 34 на сто от жени. Присъствието на технологични компании от най-различни области е значително. 

А това, което наблюдаваме в България, след обявеното начало на „Стар Венчър“ миналия понеделник (7 април, бел. авт.) е наличието на компании от многообразни сектори като дрехи втора употреба, анализ на образи, цифрово здравеопазване, киберсигурност, но също така и в производството на „зелени“ керемиди и сензори за устойчивост. Наистина широк обхват. 

Една от компаниите, която единодушно стана лидер на журито и е в подбора, е „Нолд“ (Nold) – в бизнеса с мода „втора ръка“. Това е платформа, която си сътрудничи с установени модни марки и е ръководен от жени бизнес. Зелен бизнес е, защото става дума за устойчива мода. Досега компанията е привличала финансиране с успех, а ние ще ги подкрепим в тяхната стратегия за растеж, както и в изготвянето на подходящо финансово планиране. Споделиха ни, че възнамеряват да наемат човек на длъжност главен финансов директор или да получат достъп до услуги на финансови директори. Защото младите компании често не разполагат с кой знае какви ресурси и много често основателят е навсякъде. Считаме, че успяха да ни кажат много точно как се опитват да достигнат до пазара, какво са постигнали досега и как смятат да растат. Така че „Нолд“ е единият от бизнесите. Съвсем скоро ще обявим имената и на останалите пет компании. 

За нас от значение е не от кой сектор сте, а каква е нагласата ви. Вярвам, че бъдещето пред програмата ще бъде светло.  

Източник: БТА

Философията на Русенската търговско-индустриална камара (РТИК) е да обединява и да работи заедно с бизнеса, да го прави по-силен за предизвикателствата, с които се сблъсква, и по-успешен. Това каза изпълнителният директор на РТИК Милен Добрев по време на официалното отбелязване на 135 години от създаването на Камарата. 

Добрев посочи, че това е историческо събитие с национално значение, тъй като в Русе през 1890 г. възниква първата търговска камара в България. 

Той отбеляза, че Камарата разполага с екип от 14 експерти, членска общност, доближаваща 400 фирми, над 300 партньори от цяла Европа, а през последните 10 години е реализирала близо 100 международни проекта. 

Милен Добрев беше отличен със знака на областния управител за последователна и визионерска работа в подкрепа на бизнеса, участие в обществено-икономическия диалог, както и за насърчаването на иновациите и развитието на младите предприемачи. Той му беше връчена от Драгомир Драганов, областен управител на Русе. Плакет от името на кмета на Русе Пенчо Милков беше връчен на Добрев от Златомира Стефанова, заместник-кмет на Община Русе по „Международни програми и проекти, инвестиции и собственост“. Ректорът на Русенския университет „Ангел Кънчев“ също отличи добрата съвместна работа с търговско-индустриалната камара в Русе. 

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов заяви, че Русе винаги е бил като град и входна точка на най-изявените революционери, посветили живота си на Освобождението на България, а след това на най-инициативните представители на бизнеса от Европа. Той припомни, че при възстановяването на дейността на РТИК през 1990 година заедно с Иван Черкезов са почерпили опит от Великобритания. 

На тържественото честване на 135-ата си годишнина Камарата посочи и добрите примери в икономическия живот на региона. Връчени бяха специални награди в различни категории. Приз за „Иновативен бизнес“ получи Сивико ООД. За „Корпоративна социална отговорност“ беше отличена фирмата ФААК България ЕАД. „Русенска фирма пионер“ стана „Приста Ойл Холдинг“ АД. В категория „Фирма визионер“ беше отличен Гигачарджър ЕООД. 

Награда за „Експортен лидер“ получи СЛ Индъстрис ЕООД. За дългосрочното си членство и стратегическо партньорство специален приз получи Свободна зона – Русе ЕАД. 

Учредена беше и награда „Иван Черкезов“. Той е символично признание за компании, които са осъществили значителни инвестиции и са допринесли съществено за развитието на регионалната икономика. От РТИК припомниха, че Иван Черкезов възстановява дейността на Русенската търговско-индустриална камара през 1990 г. и посвещава живота си на каузата за икономическо развитие на Русе и региона. 

Призът с неговото име бе връчен от неговата дъщеря Елеонора Иванова на „Булмаркет груп“  АД. 

Събитието беше със специален акцент – легендарната торта „Гараш“, поднесена с историята, която я свързва с първия камерен банкет още през 1890 година.

По-рано през деня се проведе и икономически форум „Бизнес хоризонти 2025“. Темите в него бяха фокусирани върху икономическите предизвикателства и възможностите, които произтичат от членството на България в Шенген, както и на фона на стремежа на страната ни за присъединяване към еврозоната. Сред участниците в дискусиите бяха кметът на Русе Пенчо Милков, председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов, финансовият експерт Любомир Дацов и главният секретар на Българската агенция за инвестиции Юлиян Балчев.

Кметът Милков отбеляза, че Камарата се е превърнала във важен фактор за изграждането на мостове между бизнеса, държавните и местните институции и обществото. 

Дацов предвиди 20% ръст на туристите в Русе след влизането на България в Еврозоната. Юлиян Балчев представи данни за инвестициите в региона, според които от 2004 година насам агенцията е сертифицирала 14 проекта на стойност над 400 милиона лева, които са създали над 3000 работни места. Само за последните 5 години са издадени 7 сертификата за инвестиции от 94 милиона лева, осигуряващи над 700 нови работни места. 

Областният управител на Русе Драгомир Драганов също се включи в дискусията, като коментира, че след приемането ни в еврозоната очаква 20% ръст на икономическата активност в пограничните региони, като Русе. Той не пропусна да припомни, че РТИК защитава интересите на бизнеса и подпомага пътя към устойчив растеж и модернизация на фирмите в региона.

Представители на малкия бизнес поискаха децентрализация в държавата, която да помогне на фирмите извън столицата.

БТА припомня, че в края на миналата година Камарата получи отличие „за принос при постигане целите и задачите на Българската търговско-промишлена палата (БТПП)“ в категория „Регионални търговско-промишлени палати (камари)“ на тридесет и първите годишни награди на БТПП, на които приз получи и Българската телеграфна агенция.

Източник: БТА

Наложените от САЩ мита от десет процента върху вноса на облекло дава стратегическа възможност за Египет да разшири присъствието си на американския пазар, заяви председателят на египетския Съвет за износ на облекло Фадел Марзук, цитиран от в. “Дейли Нюз Иджипт”. 

Египет се възползва от Споразумението за квалифицирана индустриална зона (Qualifying Industrial Zone – QIZ), което позволява на продуктите му да влизат безмитно в САЩ, обясни той. Условието е част суровините да се осигурени от Израе, като в момента този дял е 10,5 на сто, допълват местни медии.

Този преференциален достъп е уникално предимство за египетския износ на облекло пред конкуренти като Китай, Индия, Виетнам, Бангладеш и Камбоджа, които подлежат на новите мита. 

“Египет има реална възможност да увеличи износа си за Съединените щати с между 25 и 30 процента в близко бъдеще,” смята Марзук. По думите му САЩ са били водеща дестинация за египетска конфекция през първите два месеца на 2025 г. с износ за общо 193 милиона долара. Той добави, че браншът е очаквал тези глобални търговски промени още в началото на първия мандат на президента Доналд Тръмп и оттогава следва стратегия на постоянен годишен ръст на износа. 

Планира се създаване на интегриран “текстилен град” в област Миния, каза още бизнесменът. Проектът, който се предвижда да привлече над 2 милиарда долара инвестиции, ще подобри производствените възможности на Египет и ще разшири потенциала му за износ, най-вече към САЩ. 

Програмата за квалифицирана индустриална зона е въведена от Конгреса на САЩ през 1996 г. в подкрепа на регионалното икономическо сътрудничество и мирния процес в Близкия изток. Тя позволява на Египет и Йордания да изнасят стоки за Съединените щати без мита, стига тези стоки да съдържат компонент от Израел. Законът упълномощава американския президент да премахне митата върху стоки, произведени в Западния бряг, ивицата Газа и квалифицирани индустриални зони в Йордания и Египет. 

Източник: БТА