Свят
ДПА: Страна в развалини – войната в Судан бушува, докато светът мълчи

Отнела живота на десетки хиляди и прокудила от домовете им милиони, жестоката гражданска война в Судан се очертава като най-тежката хуманитарна криза в света две години след началото си – но въпреки това тя до голяма степен остава пренебрегната от международната общност.
Столица в развалини и страна без ясен изход от кръвопролитията и насилието: две години след началото на гражданската война в Судан точният брой на жертвите на конфликта остава неясен.
Според оценки на ООН са загинали повече от 20 000 души. Според Международния комитет за спасение по някои оценки действителният брой на жертвите може да достига до 150 000.
Откакто суданската армия си върна столицата Хартум през март, в социалните мрежи се появиха потресаващи снимки на изнемощели жертви на мъчения и едва ли не превърнали се в ходещи скелети затворници, държани от вражеските Сили за бърза подкрепа (СБП).
Някои от тях са толкова отслабнали, че издъхват малко след освобождаването си.
Сега кадри на масови гробове и жертви на насилие, забравени в празни апартаменти, контрастират рязко с първите признаци на нов живот в Хартум.
Центърът на столицата прилича на призрачно място, пълно с опожарени сгради и надупчени от куршуми автомобили.
В други части на града първите жители се връщат обратно.
„Повечето от тях искат да видят дали къщите им все още са там и дали вещите им не са разграбени“, отбеляза репортер на ДПА.
В някои квартали продавачите на чай отново са в очакване на клиенти на кръстовищата, а децата играят футбол по улиците. Но храната, не само в Хартум, е около три пъти по-скъпа от периода преди гражданската война.
Судан: „Най-голямата хуманитарна криза в света“
Две години по-късно хуманитарната ситуация в Судан е мрачна. Почти 13 милиона души са разселени, а 25 милиона души са застрашени от остро недохранване, предупреждава Шон Хюз – регионален координатор за кризата в Судан към Световната програма на ООН по прехраната.
„Това е най-голямата хуманитарна криза в света по брой на разселените хора“, каза той. „Близо пет милиона деца и майки не си дояждат.“
„Мащабът на това, което се случва в Судан, заплашва да засенчи много от трагедиите, които сме виждали през последните десетилетия.“
Забравена криза, планове за подкрепа без финансиране
Конфликтът в Судан избухна на 15 април 2023 г. между армията и паравоенната групировка „Сили за бърза подкрепа“ (СБП).
Започна като борба за власт между Силите за бърза подкрепа на бившия судански вицепрезидент Мохамед Хамдан Дагало и въоръжените сили, командвани от фактическия президент на Судан Абдел Фатах ал Бурхан.
Двамата генерали завзеха властта заедно през 2021 г., а сега се борят помежду си.
Многобройните дипломатически усилия за сключване на примирие и започване на мирни преговори не постигнаха успех.
Правозащитните организации обвиняват и двете страни в извършване на военни престъпления – включително безразборни бомбардировки от страна на правителствените сили и масови жестокости от страна на милициите СБП на Дагало, като сексуално насилие, екзекуции по бързата процедура без съд и присъда и етническо прочистване.
Много хуманитарни организации са неудовлетворени, че кризата в Судан получава много по-малко световно внимание в сравнение с войните в Близкия изток и Украйна. Това се отразява не само на медийното отразяване, но и на финансирането.
Досега са пристигнали едва 10% от средствата по Международния план за подпомагане на Судан, според който са необходими 1,8 млрд. долара (1,6 млрд. евро). По тази причина очакванията към свиканата днес в Лондон дарителска конференция са високи.
Повече от 30 милиона души от 50-милионното население са зависими от помощта.
Върви ли Судан към разделяне?
Армията си върна столицата Хартум и това се разглежда като символична победа. Въпреки това Силите за бърза подкрепа продължават да контролират обширни части от Западен Судан.
В провинция Северен Дарфур – последния голям бастион на правителството, главният град на региона Ел Фашер е под обсада от близо година.
СБП обявиха намерението си да сформират паралелно правителство заедно с други политически и военизирани групировки в окупираните от нея райони, което означава, че страната е изправена пред по-нататъшно разделение.
След десетилетия на гражданска война Южен Судан официално стана независим от Судан през 2011 г. със създаването си.
Прокси война с последици извън Судан
В най-новия си анализ на конфликта мозъчния тръст „Международна кризисна група“ (International Crisis Group) смята, че има вероятност от ескалация, особено по отношение на ролята на други държави. Вместо да разшири успеха си от поемането на контрол над столицата „в посока на постигане на мир, армията, изглежда, иска пълна победа, а СБП искат да разпространят бойните действия в нови райони“, пише в доклада.
„И двете страни все още получават достатъчно външна подкрепа, за да продължат сраженията.“
Според Международната кризисна група суданската армия получава политическа подкрепа и доставки на оръжие от арабски държави, особено от Египет, а Силите за бърза подкрепа са подкрепяни предимно от Обединените арабски емирства.
Участието в планираното паралелно правителство на бунтовническата групировка „Народна армия за освобождение на Судан – Север“, която има традиционни връзки с Южен Судан, също увеличава риска от разрастване на конфликта.
Опасения от дестабилизация на региона
Вече се появиха признаци за дестабилизация на региона. Чад и Южен Судан – две от най-бедните и размирни държави в света, се оказаха в ролята на основни дестинации за прием на судански бежанци.
„Конфликтът в Судан заплашва да дестабилизира и без това размирния регион с домино ефект върху сигурността, икономиката и социалното напрежение“, сочи доклад на Международния комитет на Червения кръст по повод втората годишнина от започването на конфликта.
„Уязвимите общности, живеещи в райони с ограничени ресурси, не могат да се справят сами с тази мащабна криза.“
Пътищата за доставка на оръжия за Силите за бърза подкрепа в Дарфур минават през Чад, докато Южен Судан страда икономически от нарушения добив на петрол. Тръбопроводът, по който се транспортира суров нефт през двете държави, беше извън употреба с месеци.
Междувременно вътрешното напрежение в Южен Судан също нараства, тъй като политическото съперничество между президента Салва Киир и вицепрезидента Риек Мачар се задълбочава.
Анализатори предупреждават, че рискът от нова гражданската война нараства.
(Превод от английски: Петя Димитрова)
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 4 седмици„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 2 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 2 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
