„Срамът не е наш, той е техен!“ – това е призивът на Рамадан Нишори, първият мъж, който говори публично за сексуалното насилие след повече от 26 години мълчание за преживените ужаси. Днес, в Деня на паметта на жертвите на сексуално насилие, той сподели цялата история, която завинаги променя живота му пред косовското общество, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

Около петдесетгодишният мъж от Дренас каза, че причината да прояви смелост да говори публично е, че не иска да остане пленник на миналото.

„Аз съм мъж, баща, който се опитва да изгради нормален живот. Имам съпруга, която ме подкрепя на всяка крачка в живота, и три деца, които са светлината на очите ми и означават всичко за мен. Искам хората да ме виждат като човек, който е минал през много неща, някой, който е страдал много, но никога не е бил пречупен. Не искам хората да изпитват съжаление към насилието, което преживях. Искам да ме уважават като човек, който много се е борил, за да оцелее. Като човек, който е падал много пъти, но винаги се е изправял. Днес съм тук не защото съм забравил през какво съм минал, а за да не остана пленник на миналото“, каза Нишори.

Краят на септември 1998 г. е време, което Рамадан Нишори, тогава на 22 години, казва, че никога няма да забрави. Докато свидетелства публично, той си припомня събитието, което е променило живота му завинаги, спомня си как е бил отведен в полицейския участък в Дренас, където е бил сексуално насилен.

„След известно време започнаха теста с парафинови ръкавици и около полунощ дойде и моят ред. Влязох и направих теста, но трябваше да чакам в коридора. Имаше стаи, където щяха да ни разпитват. Имаше и един албанец, който работеше с тях, всички го познаваха. Тогава той беше в ролята на преводач. Докато чакахме в коридора, полицаите идваха и си отиваха, двама униформени отвориха вратата, хванаха ме за ръката, повлякоха ме и ме заведоха в баня, където се случи най-лошото нещо, което може да се случи на човек. Никога не съм предполагал, че това ще ми се случи. Единият ме нападна и докато вторият се готвеше да направи същото, албанецът, който беше там, почука на вратата, влезе и ме измъкна оттам”, спомня си той.

По-нататък той разказва как цивилни полицаи са го заплашвали с думите: „Това, което ти се случи, никога няма да кажеш на никого“. Нишори казва, че нечовешкото малтретиране не е приключило дотук, тъй като на следващия ден той е бил отведен в затвора в Прищина, а по-късно в затвора в Липян.

Преживелият сексуално насилие Нишори е свидетел и на клането в затвора в Дубрава, за което каза: „Тогава смъртта беше мир за мен“.

Травматичното събитие го преследва и след войната, като Нишори казва, че всяка вечер са се връщали спомените за това, през което е преминал.

„Само аз си знам колко беше трудно. На 16 март 2001 г. бях освободен от затвора с помощта на Червения кръст. Тогава бях сгоден, а две седмици по-късно се ожених. Тогава живеех с родителите и братята си на село и след като се ожених, си казах: „Ще загърбя миналото и ще започна нов живот, ще създам семейство“. Но това беше невъзможно. Всяка вечер се сещах какво ми се случи. След една година решихме да живеем в Косово Фуше, но продължавах вътрешно да съм затворен“, разказва той.

Случилото се с него остава тайна дълги години и той така и не намира смелост да потърси професионална помощ.

Първият мъж, който говори публично, че е бил сексуално нападнат от сръбските сили, споделя и за момента, в който разкрива историята си на жена си.

Не му е било лесно да сподели това ужасно събитие и с децата си.

Рамадан Нишори от Дренас казва, че след като е споделил историята си със семейството си, за първи път се е почувствал като истински баща.

„Срамът не е наш, той е техен“, казва Рамадан Нишори, обръщайки се към всички оцелели.

Дъщеря му Флутура казва, че подкрепата на семейството е от голямо значение.

Васфие Красничи-Гудман, първата жена, споделила публично своята история на сексуално насилие, каза, че историята на Рамадан Нишори сега ще даде смелост на всички жертви.

Директорът на Косовския рехабилитационен център за оцелели от изтезания (QKRMT) Фериде Рушити също каза, че показанията на Рамадан са рядък случай.

Броят на хората, изнасилени по време на неотдавнашната война в Косово, не е известен, но според съобщенията е около 20 000. Техните истории остават неразказани, защото оцелелите все още се страхуват от стигмата и предразсъдъците и мълчат.

На 14 април 1999 г. Васфие Красничи-Гудман, която тогава е на 16 години, е отвлечена от сръбските полицейски сили и отведена в село Бабимост, където е сексуално насилена.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА