България
Политическите реакции в България след ракетния удар срещу украинския град Суми

С публикации в социалните мрежи премиерът Росен Желязков, Министерството на външните работи (МВнР) и политици коментираха ракетния удар срещу украинския град Суми на Цветница.
Дълбоко съм натъжен да науча за ужасяващата ракетна атака в центъра на град Суми на Цветница. Сърцето ми е с жертвите, техните семейства и всички засегнати от този брутален акт на агресия, написа министър-председателят Росен Желязков. Солидарни сме с народа на Украйна, допълва премиерът.
Ужасени сме от руската ракетна атака срещу украинския град Суми, която уби и рани цивилни, включително деца, които са се събрали за Цветница, написаха от Министерството на външните работи на България в „Екс“. Сърцата ни са със семействата на загиналите и ранените, добавиха от ведомството. Публикацията завършва с „България е с Украйна“.
Ужасяващи сцени от Суми – хора, празнуващи мирно Цветница, биват ударени от руски ракети, написа българският еврокомисар с ресор „Стартъпи, изследвания и иновации“ Екатерина Захариева в социалната мрежа „Екс“. Тя допълва, че това е опустошително напомняне, че докато Украйна спазва прекратяването на огъня, Русия ескалира (конфликта-бел.ред.).
Ужасен съм от жестокия ракетен удар по центъра на град Суми на Цветница. Категорично осъждам този акт на насилие и мислите ми са с народа на Украйна, написа лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в социалната мрежа „Екс“. Отстояваме твърдо ангажимента си за незабавно и пълно прекратяване на огъня, пише още той.
Нападението срещу цивилни граждани по време на църковна служба е не само военно престъпление, но и акт на безпрецедентна жестокост, който заслужава най-остро международно осъждане, написа в профила си във Фейсбук съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков. „Днес руски ракети удариха мирни граждани, събрали се за неделна църковна служба в град Суми, отнемайки живота на най-малко 34 души, сред които и две невинни деца. Над 117 души са ранени. В този тежък момент изразявам своята най-дълбока съпричастност към семействата на жертвите“, допълва Петков.
Най-малко 21 души са убити, а 83 са ранени при руския удар с балистични ракети над украинския град Суми тази сутрин, съобщи украинският вътрешен министър Игор Клименко. Президентът Володимир Зеленски осъди атаката, която е една от най-смъртоносните над Украйна тази година, и призова за силна международна реакция срещу Москва. Той съобщи, че в момента се провежда спасителна операция и всички аварийни служби работят на терен. Той изказа съболезнования на семействата и близките на жертвите.
Източник: БТА
България
Осветиха нова камбана на храм „Свети Атанасий“ в петричкото село Генерал Тодоров

Нова камбана на храм „Свети Атанасий“ в петричкото село Генерал Тодоров беше осветена днес. Кметът на община Петрич Димитър Бръчков поздрави жителите на селото за усилията и единството при изграждането на храма, за грижата, която полагат ежедневно, и за примера, който дават на бъдещите поколения.
Повод за тези думи стана закупуването на нова камбана за черквата – изцяло със средства, събрани по време от курбана за здраве на жителите на селото, който традиционно се провежда на 18 януари. Новата камбана тежи 100 килограма. Тя беше осветена от архиерейския наместник на Петричка духовна околия иконом Павел Милушев и от свещеника на черквата – отец Георги Добрев.
Старата камбана е била изхабена и не се чуваше добре, каза за БТА кметът на населеното място Станислав Станков. Тя е имала и напукване, заради което е взето решение да се подмени.
На тържествения момент присъстваха кметът на община Петрич Димитър Бръчков, председателят на Общинския съвет Светла Данаилова и Димитър Чолев, директор на Дирекция „Хуманитарни дейности“ в Общината.
Черквата „Свети Атанасий“ е построена през 2005 г. отново с дарения, събрани от хората. В село Генерал Тодоров живеят 650 човека.
/БИ/
Източник: БТА
България
Бъдещето на Европейския съюз обсъдиха политици и експерти на форума „ЕС среща Балканите“ в София

Бъдещето на Европейския съюз (ЕС) обсъдиха политици и експерти на форума „ЕС среща Балканите“ в София, който се проведе днес. Организатори на събитието са Европейският либерален форум, партия АЛДЕ и Атлантическият клуб в България, а форумът се провежда за четвърта поредна година.
България и Република Северна Македония
Още преди началото на форума вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че има опит от страна на „нашите колеги от Република Северна Македония (РСМ) да представят нормалните искания на България да се спазват европейските критерии като определена прищявка, едва ли не, от нашата страна“.
България не поставя допълнителни условия към процеса и преговорите на Република Северна Македония по пътя й към Европа, каза вицепрезидентът при откриването на форума. Йотова подчерта, че двустранните отношения между двете страни не са проблем за това да не започнат преговорите на РСМ към Европейския съюз. Тя отбеляза, че това е теза на „нашите колеги от Република Северна Македония“, както и на някои европейски политици и експерти, които говорят в посока, че процесът е блокиран от двете страни.
Северна Македония няма никакъв проблем с това, че българите ще станат част от Конституцията на страната и техните права ще бъдат защитени, това никога не е било проблем, заяви заместник-министърът на външните работи и външната търговия на РСМ Зоран Димитровски. Това, от което се страхуваме, е, че процесът по присъединяването ни към Европейския съюз ще стане строго двустранен и ще зависи от резултатите от работата на Комисията по история и образование, каза той и добави, че според него тази комисия може да работи десетилетия.
Процесът по разширяване на Европейския съюз
В бъдеще ЕС вероятно ще бъде единственият остров на ценности и демокрация в света, заяви европейският комисар по разширяването Марта Кос на форума. Сегашното поколение европейски лидери разбира, че обединението на континента е от съществено значение за гарантиране на мира, свободата, сигурността и просперитета на всички европейци, каза Кос.
Понякога критикуват ЕС, че е прекалено бюрократичен и бавен, но от друга страна сме надежден и предвидим партньор, каза още европейският комисар.
Европейският съюз трябва да се разширява, но заедно с това той трябва да се реформира, каза евродепутатът Илхан Кючюк при откриването на форума. По думите на Кючюк ЕС трябва да бъде честен към страните от Балканите. Той постави въпроса дали може ЕС да продължава със същото темпо да дава обещания без да има конкретни срокове. Кючюк отчете, че приемането на държави в ЕС е свързано с критерии, като добави, че те се изпълняват, когато има политическа воля и изрази надежда тя да бъде демонстрирана.
Градовете не са просто участници в процеса на разширяване – те са неговата движеща сила. Именно тук – по нашите улици и в нашите училища – европейската перспектива става реална, заяви кметът на София Васил Терзиев. Той добави, че в градовете се сблъскваме с истинските предизвикателства на интеграцията и именно тук откриваме и най-големите ѝ възможности.
Бъдещето на ЕС трябва да бъде много по-различно, отколкото беше неговата досегашна история, каза президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси. Според него на форум като този трябва да се обсъждат по-стратегически решения, като това дали Канада може да се присъедини към ЕС, дали Норвегия може да се присъедини, дали Великобритания ще се завърне в ЕС, дали Исландия ще продължи дискусията за членство в ЕС, дали Швейцария ще се присъедини към ЕС или преди това ще се присъедини към НАТО, и кога Австрия ще се присъедини към НАТО.
Отворена и обединена Европа и тя включва и Балканите, каза Ян-Кристоф Ойтен, европейски депутат от групата „Обнови Европа“ и президент на Европейския либерален форум. В изказването си той акцентира върху думата „доверие“ и посочи, че ЕС се основава първо на върховенството на правото и на доверието, това са двата му основни стълба. Той изрази надежда форумът да бъде още един способ за изграждане на доверие.
Най-вероятно Черна гора ще стане член на ЕС през 2028 г., а около 80% от гражданите на страната подкрепят членството ЕС, каза министърът по европейските въпроси на Черна гора Майда Горчевич.
Амбицията на Албания и работният ни план заедно с Комисията е да отворим всички клъстери от преговорите до 2025 г. и да приключим техническите преговори до 2027 г., каза заместник-министърът за Европа и външните работи на Албания Меги Фино.
Предстои да започнем техническите преговори с надеждата за първата междуправителствена конференция, която ще бъде отбелязана през юни тази година, каза заместник-министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Йосип Бъркич.
Силно подкрепям разширяването на ЕС, заяви държавният секретар по европейските въпроси на Румъния Клара Стайку.
Свързаността е един ключов термин, каза заместник-министърът на външните работи на Турция Мехмет Бозай и добави, че това е причината за провеждане на форума.
Председателят на Центъра за либерални стратегии в София Иван Кръстев коментира, че за страните от Западните Балкани по-добра алтернатива от ЕС няма.
Източник: БТА
България
Външните министри на България и Ирак обсъдиха нереализирания потенциал в търговско-икономическото сътрудничество между двете страни

Нереализирания потенциал в търговско-икономическото сътрудничество между България и Ирак обсъдиха днес по телефона министърът на външните работи Георг Георгиев и вицепремиерът и министър на външните работи на Ирак Фуад Хусейн. Това съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР) на своя сайт. Това е първият контакт между ръководителите на дипломатическите ведомства на двете страни.
Георг Георгиев подчерта дългогодишната традиция на приятелство, която съществува между българския и иракския народ, изградена върху взаимно уважение и доверие. Той изрази увереност, че тези добри традиции трябва да бъдат възродени и надградени в интерес на двете страни, и отправи покана към своя колега да осъществи посещение в България, по време на което да бъдат обсъдени възможностите за ускоряване на сътрудничеството в области от взаимен интерес. Министър Хусейн също отправи покана към него за официално посещение в Ирак, информират от МВнР.
Сред акцентите в разговора бе и предстоящата 26-та сесия на Смесената българо-иракска междуправителствена комисия за търговско, икономическо и техническо сътрудничество, която ще се състои в Багдад. Енергетиката бе откроена като ключова сфера за взаимноизгодно партньорство, по която предстои допълнително обсъждане на конкретни форми на сътрудничество.
Двамата обсъдиха и сключването на Меморандум за разбирателство за провеждане на регулярни двустранни политически консултации между външните министерства на двете страни.
Министър Георгиев и министър Хусейн се договориха да поддържат активен диалог и да начертаят прагматична рамка за устойчиво развитие на двустранните отношения, информират още от МВнР.
Дипломатическите отношения между България и Ирак са установени на 14 август 1958 г., посочват от МВнР на своята интернет страница. Двете страни поддържат регулярни политически контакти, като сътрудничеството продължава, макар че интензивността му се характеризира с върхове и спадове. В ход е процес за обновяване на договорно-правната база на сътрудничеството ни в различни области.
/ВД/
Източник: БТА
-
Българияпреди 5 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 5 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Българияпреди 1 седмица
Публично обсъждане на проекта за бюджет на Община Благоевград за 2025 г. се състоя в града
-
Икономикапреди 1 седмица
Инициативата Седмица на гората беше отбелязана в Стакевци, където се намират 99% от общинските гори в община Белоградчик
-
Бизнеспреди 5 дни
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 5 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Българияпреди 1 седмица
В близо двучасов разговор за Гунди и Трифон Иванов се превърна представянето на две биографични книги за тях във Велико Търново
-
Святпреди 5 дни
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат