Около 300 водещи фигури в Европа и Канада отправиха призив за връщане на украинските деца, насилствено прехвърлени в Русия, като заявиха, че този въпрос не подлежи на обсъждане в преговорите за прекратяване на войната, предаде Франс прес. 

Президентът на Естония, двама европейски комисари и френски и британски депутати позираха с тениски с цветовете на украинския флаг, призовавайки за връщане на „откраднатите деца“ в Украйна.

Според инициативата „Върнете децата“, стартирана от Украйна през 2023 г. и подписана от около четиридесет държави, подкрепящи Киев, повече от 19 500 деца са били отвлечени от Москва от началото на войната през февруари 2022 г. Едва около 1200 от тях са били върнати в страната си.

Според няколко неправителствени организации децата, разделени от семействата си в окупираните украински територии, са прехвърляни в Русия, настанявани за осиновяване в руски семейства или институции и индоктринирани с пропагандата на Москва.

„Тази целенасочена и систематична кампания има за цел да унищожи идентичността на украинските деца, като ги лиши от езика, културата и всякаква връзка с родината им“, се казва в съобщение на инициативата „Върнете децата“.

Започналата днес кампания в социалните мрежи има за цел да постави този въпрос в центъра на бъдещите – все още твърде хипотетични – дискусии за прекратяване на конфликта. Връщането на децата трябва да бъде „условие, което не подлежи на обсъждане в мирните преговори. Няма да бъде възможен справедлив и траен мир, докато тези деца не се завърнат по домовете си“, се казва още в съобщението.

Руският президент Владимир Путин и руският комисар по правата на детето Мария Лвова-Белова, са обект на заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд (МНС) от март 2023 г. за предполагаемото военно престъпление – депортиране на украински деца в Русия, отбелязва АФП.

Източник: БТА

Президентът на Франция Еманюел Макрон обеща, че извършителите на нападения срещу затвори в страната ще бъдат „открити, съдени и наказани“, предаде Франс прес. Коментарът на Макрон бе провокиран от поредните инциденти днес, включително подпалването на три автомобила на паркинга на затвора в Тараскон.

В социалната мрежа „Екс“ Макрон написа, че тези, които се опитват да сплашват служителите на затворите и атакуват затворите с неприемливо насилие, ще бъдат открити, съдени и наказани.

През последните дни Франция става свидетел на координирани нападения срещу няколко затвора в страната, включващи основно палежи на автомобили, но също така и стрелба с автомати по портата на затвора в Тулон, която не доведе до жертви.

Рано тази сутрин три автомобила бяха запалени пред затвора в Тараскон. Палежът е извършен на изолиран паркинг, предназначен за персонала, ограден и с достъп единствено чрез цифров код, съобщи за АФП прокурорът на града. Според прокурора един от автомобилите е принадлежал на служител на затвора, друг – на фирма, работеща в центъра за задържане, а третият, който е бил напълно унищожен, все още не е идентифициран.

От неделя насам се забелязва поредица от нападения срещу затвори. Според полицейски източник най-малко 21 автомобила са били вандализирани или подпалени. С автомати „Калашников“ бе стреляно по портата на затвора в Тулон. 

В някои случаи нападателите са оставяли и надписи DDPF и за „защита на правата на френските затворници“.

От вчера разследването на случаите бе поето от Националната антитерористична прокуратура.

Освен това в югоизточната част на Франция автомобил, принадлежащ на надзирател в затвор, беше подпален снощи пред дома му.

Източник: БТА

Словашкият парламент прие закон за разкриване на приходите и дарителите на неправителствените организации, след като обвиниха няколко от тях в планиране на преврат, предаде Франс прес.

Опозицията гласува против и обяви, че приетите текстове са по руски модел.

„В името на прозрачността“ законът беше приет със 76 гласа „за“ от  партията на премиера Роберт Фицо „Посока – Социална демокрация“, по-малкия ѝ партньор – „Глас – Социална демокрация“ и националистическата Словашка национална партия (СНП), която управлява заедно с тях.

„Много неправителствени организации изглежда се опитват да свалят със сила легитимно избраното правителство и те са финансирани от чужбина за тази цел“, заяви представителката от „Посока – Социална демокрация“ Зузана Плевикова по време на дебатите.

Първоначално Фицо планираше да определи неправителствените организации като „чуждестранни агенти“ и „лобисти“, вдъхновен от подобни закони в Русия и съседна Унгария, но се отказа от тази идея, след като получи предупреждение от Европейската комисия.

Лидерът на СНП Андрей Данко потвърди, че се е консултирал за законопроекта с руски представители по време на посещението си в Москва през януари.

След края на юни организациите ще трябва да разкриват на властите всяка година произхода на финансирането си и самоличността на най-големите си дарители и членове.

Милиардерът филантроп Джордж Сорос – кошмар за много лидери заради фондацията си, насърчаваща либералната демокрация, често се споменава по време на парламентарни дискусии, посочва АФП.

По-рано премиерът и съюзниците му обвиниха неправителствените организации в участие в предполагаем опит за сваляне на правителството.

Опозицията и неправителствените организации гледат на закона като на нов опит за „сплашване“ на критичните гласове и насочване на страната с население 5,4 млн. души, която е член на НАТО и ЕС, към руската сфера на влияние. Вече са обявени правни действия срещу закона.

От връщането си на власт през 2023 г. Роберт Фицо е обвиняван от гражданското общество в авторитарен уклон на управление, подобно на Виктор Орбан в съседна Унгария.

От началото на януари десетки хиляди хора многократно демонстрираха срещу правителството в столицата Братислава и други градове.

Източник: БТА