Най-скромната потребителска кошница за Великден в Хърватия за тричленно домакинство струва 122 евро, докато по-богатата излиза 435 евро, съобщиха днес Независимите хърватски синдикати (НХС), като подчертаха, че въпреки обявените намеления за повечето продукти тазгодишната празнична кошница е по-скъпа от миналата година, предаде ХИНА.

„По-голямата част от продуктите в нашата празнична потребителска кошница бяха част от промоционални оферти. Отстъпките за някои артикули достигнаха до 60 на сто, въпреки това общата стойност на кошницата продължи да расте“, каза икономическият съветник на НХС Изабела Мишич.

Това показва, че дори продуктите с отстъпка са по-скъпи, отколкото бяха миналата година, и че продължава покачване на цените в Хърватия. Това, което преди се смяташе за намаления – спестяване за бюджетите на домакинствата – сега е просто начин да се намали усещането за покачване на цените“, каза Мишич пред журналисти.

Тази година по-богата празнична кошница струва 435,12 евро (в сравнение с 395,55 евро миналата година), една средно богата кошница излиза 256,47 евро (в сравнение с 237,47 евро миналата година), а по-скромната кошница – 122,76 евро (в сравнение със 116,60 евро миналата година).

Мишич каза, че по-богата кошница представлява това, което някога се е смятало за стандарт: продукти за традиционни семейни ястия с малко по-голямо разнообразие. Кошницата от среден клас отразява скромна празнична трапеза, докато по-бедната кошница включва само продукти с ограничени от държавата цени.

Съдържанието на всяка кошница се различава по вида и качеството на месото и рибата, произхода на продуктите и наличието и количеството на различни категории като торти, сладкиши, снаксове и напитки.

Мишич заяви, че потребителската кошница служи като „икономически термометър“, измерващ това, което гражданите могат реално да си позволят с доходите си.

Скромната кошница представлява 8,82 на сто от средната нетна заплата от 1392 евро в Хърватия, докато богатата кошница представлява 31,26 процента. Делът е дори по-висок, когато се измерва спрямо медианната нетна заплата.

За данъкоплатец, живеещ в Загреб с минимална нетна заплата от 754 евро, скромната празнична кошница представлява 16,27 на сто от доходите му, докато богатата – 57,66 процента.

„Живеем във време, когато намаленията са се превърнали в норма, а празничната трапеза – лукс“, каза Мишич, добавяйки, че трябва да се започне дискусия за това дали търговците на дребно и доставчиците са готови да приемат по-ниски маржове на печалба, отколкото в момента.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Книгата „Писалката на Господ“ на българския поет Александър Ал. Хаджихристов бе отличена с почетна награда от турската асоциация за изкуство и литература САНАТАЕВЕТ (Да на изкуството) в Истанбул.

Церемонията по връчването на наградата, организирана съвместно с община Бакъркьой, турското издателство „Артшоп“ и Лайънс клубовете Бакъркьой и Фикиртепе, се състоя в културния дом „Испиртохане“ в Атакьой на брега на Мраморно море в Истанбул по повод на Световния ден на изкуствата, който тази година се отбелязва за 18-и път под  мотото „Да кажем „да”на изкуствата“.

Журито присъди наградата на Александър Ал. Хаджихристов за поетичния му сборник „Писалката на Господ“, която е преведена и издадена на турски език.

„Смятам, че това ще допринесе за по-широко опознаване на българските автори от страна турските читатели”, заяви при връчването на наградата на българския писател Тамер Левент, един от инициаторите на движението „Да кажем „да”на изкуствата“.

Освен Хаджихристов с почетни награди бяха отличени художникът Любомир Славков, автор на корицата и илюстрациите към книгага, както и преводачът на романа Сабрия Тете.

За принос в изпълнението на идейния проект с почетна награда бе отличена Алина Караханова, дългогодишен директор в издателство „Лексикон“ в София, което е издател на оригинала на „Писалката на Господ” на  български език.

„Когато се договаряхме с издателя в Турция, той настояваше визията на книгата да бъде едно към едно като българската. Така и постъпихме и (това) се посрещна с голям интерес от турската асоциация, която популяризира и чуждестранна литература и изкуствата. Нашите домакини организираха много добра презентация, за която бяхме специално поканени от София заедно с г-н Александър Ал.Хаджихристов (…) Благодарна съм, защото книгата „Писалката на Господ” е и признание като цяло за издаването на българска литература зад граница“, сподели Алина Караханова пред БТА. 

„Възхитен съм от този прекрасен колективен труд, който ни предложиха и реализираха приятелите и колегите  от България. Невероятно красива книга”, заяви турският издател Ведат Акдамар.

Наградите бяха връчени от актьора Тамер Левент, любимец на поколения любители на сериали и филми известен и на българската публика от сериалите “Стъклен дом”, “Истанбулска булка” и др.

На следващия ден в клуба на дейците на изкуствата „Хатай” на азиатския бряг на Истанбул се състоя среща с Александър Ал. Хаджихристов и Алина Караханова. На срещата  присъстваха известни турски писатели, поети и културни дейци, които призоваха за разширяване на сътрудничеството и съвместните изяви с българските творци в литературата и изкуството.

„Писалката на Господ” е поетична книга с уникални илюстрации. Всяка от картините е рисувана специално за книгата”, сподели Александър Ал. Хаджихристов, който е режисьор, автор на пиеси, художествен ръководител, главен режисьор и драматург на Театър-студио „Вселената на човека“.

Източник: БТА

/ЕЩ/

Източник: БТА