/ПК/

Източник: БТА

След като Конституционният съд на Румъния не допусна до участие в президентските избори през май Калин Джорджеску – крайнодесния независим кандидат, който изненадващо излезе на първо място на анулирания впоследствие първи кръг в края на миналата година, един от въпросите, които се появяват в общественото пространство, е как ще бъдат разпределени гласовете на неговите избиратели в предстоящото гласуване през май. Става въпрос за над 2 милиона избиратели от общо 19 милиона румънци с право на глас.

На първия тур на президентските избори на 24 ноември 2024 г. Джорджеску, определян от редица медии като проруски кандидат, излезе победител с близо 23 процента след масирана предизборна кампания в платформата ТикТок, а на второ място се класира кандидатката на опозиционния проевропейски Съюз за спасение на Румъния (ССР) Елена Ласкони, която получи малко над 19 процента. Изборите бяха анулирани, след като разузнавателна информация разкри съмнения за външна намеса, по-специално от страна на Русия – нещо, което Москва отрича.

През март Централното избирателно бюро, а по-късно и Конституционният съд решиха да не допуснат нова кандидатура на Джоржеску, срещу когото междувременно започна разследване по обвинения в шест престъпления, включително действия против конституционния ред и създаване на фашистка организация, и му беше наложен съдебен контрол, включващ забрана да напуска страната.

Кандидатурата на Джорджеску се ползваше с активната подкрепа на две крайнодесни парламентарни партии – Алианс за обединение на румънците (АУР) и Партия на младите хора (ПОТ), а след отхвърлянето ѝ лидерите на АУР и ПОТ Джордже Симион и Анамария Гаврила обявиха, че се включват в президентската надпревара. Впоследствие председателката на ПОТ се оттегли и така Джордже Симион – лидер на втората по големина партия в парламента, се очерта като основен кандидат на суверенистите.

Редица медии в страната обаче отбелязват, че Калин Джорджеску не е изразил в нито едно свое публично изявление подкрепа за кандидатурата на Джордже Симион за президентските избори. „Имаме добре обмислен план. Знаем какво имаме да правим оттук нататък. Няма никой от суверенисткото движение, създадено от Калин Джорджеску, който да има колебания по този въпрос“, заяви Симион в отговор на въпрос на сайта Хотнюз по тази тема.

Същевременно някои анализатори определят бившия премиер и бивш лидер на Социалдемократическата партия Виктор Понта също като кандидат на суверенистите заради някои от изразените от него позиции, което навежда на мисълта, че и Понта се опитва да привлече част от електората на Калин Джорджеску. 

Проучване на АРА Пъблик Опиниън (ARA Public Opinion), направено по поръчка на телевизия Антена 3 Си Ен Ен и публикувано на 15 април, показва възможното разпределение на гласовете, получени от Джорджеску, между кандидатите в първия кръг на президентските избори през май, съобщава сайтът Зиаре.  

Според допитването, осъществено по телефона в периода 9-13 април 2025 г. с участието на 1115 души, едва около една трета от гласоподавателите на Джорджеску ще пренасочат гласовете си към Джордже Симион. Калин Джорджеску постигна неочакван резултат на първия тур на изборите на 24 ноември 2024 г. – над 2,1 милиона гласа, но едва малка част от поддръжниците му изглеждат решени за предстоящия вот, отбелязва Зиаре. 

Според анкетата 37 процента от симпатизантите на Джорджеску ще насочат гласа си към лидера на АУР Джордже Симион, 5 процента биха предпочели кандидата на управляващата коалиция Крин Антонеску, 4 процента биха гласували за бившия премиер Виктор Понта, а 1 процент – за кандидатката на Хуманистична социално-либерална партия Лавиния Шандру.  Цели 12 процента от избирателите на Джорджеску обаче казват, че все още не са взели решение, а 41 процента са отказали да отговорят или са посочили, че няма да гласуват.

Макар че няма да участва в изборите през май, Калин Джорджеску остава предпочитан кандидат за редица румънци, като една четвърт от участниците в проучването са заявили, че отново биха гласували за него, ако кандидатурата му беше приета, а 67 процента са посочили, че не биха го подкрепили пак. 9 процента са отговорили, че не знаят или не искат да отговорят. 

Що се отнася до избирателната активност, 57 процента от участниците в допитването са заявили, че ще гласуват на изборите през май, 19 процента са казали, че няма да гласуват, а 24 процента – че все още не са решили. Тези цифри показват вероятност за висока нестабилност на вота и оспорвана борба за привличане на електората, който все още не е взел решение, отбелязва Зиаре.

Публикуваните в последните седмици социологически проучвания сочат лидера на крайнодесния АУР като фаворит за първия кръг на изборите през май, но подреждането на останалите кандидати варира съществено. Също така редица анкети внушават, че въпреки добрите му позиции по отношение на първия кръг, лидерът на АУР има малки шансове за победа във втория кръг.

В една от последните анкети, осъществена от ИРСОП в периода 4-14 април, Джордже Симион води с 31 процента, следван от кмета на Букурещ Никушор Дан, който е независим кандидат, но наскоро получи подкрепата на опозиционния ССР, с 28 процента. След тях се нареждат бившият премиер Виктор Понта с 18 процента, кандидатът на управляващата коалиция Крин Антонеску със 17 процента и лидера на ССР Елена Ласкони (чиято партия обяви, че вече не подкрепя кандидатурата й) с 4 процента.

В някои от предишните проучвания на второ място е кандидатът на управляващата коалиция и бивш лидер на Национално-либералната партия Крин Антонеску. Според анкета АтласИнтел от периода 10-13 април Симион получава 33,4 процента от гласовете, следван от Крин Антонеску с 24,7 процента. Никушор Дан се нарежда на трето място с 21,2 на сто, Виктор Понта е четвърти с 9,7 процента, а Елена Ласкони – пета с 5 на сто. Подобно подреждане дава и социологическият институт КУРС в проучване от периода 3-10 април.

Две по-ранни проучвания пък поставят на второ място Виктор Понта. Според анкета на Сочиопол Джордже Симион води с 35 процента, следван от Виктор Понта с 23 процента. След тях се нареждат кметът на Букурещ Никушор Дан с 16 процента, кандидатът на управляващата коалиция Крин Антонеску с 15 процента и лидерът на Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони с 10 процента. По същия начин се подреждат кандидатите и в проучване на Верифийлд, публикувано в края на март.  

Първият кръг на президентските избори ще се състои на 4 май, а вторият – на 18 май.

Източник: БТА

Румъния е страната от ЕС с най-високо равнище на инфлация през месец март, като цените са нараснали с 5,1 процента на годишна база, посочва телевизия Диджи 24, като се позовава на представените днес данни от статистическата служба на ЕС Евростат.

Същевременно годишното равнище на инфлацията в ЕС е продължило да намалява през март до 2,5 процента от 2,7 на сто през февруари.

Страните с най-ниско равнище на инфлация през март са били Франция (0,9 процента), Дания (1,4 на сто) и Люксембург (1,5 процента), а на противоположния полюс са Румъния (5,1 процента), Унгария (4,8 на сто) и Полша (4,4 процента), посочва Аджерпрес.

В сравнение с февруари 2025 г. годишното ниво на инфлация е намаляло в 16 страни членки, включително в Румъния – от 5,2 процента на 5,1 процента, и е нараснало в 10 страни членки.

През февруари страната с най-висока инфлация в ЕС бе Унгария – 5,7 процента, следвана от Румъния – с 5,2 процента, припомня Диджи 24.

Неотдавна Националната банка на Румъния ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията в края на годината от 3,5 процента на 3,8 на сто и очаква тя да се понижи до 3,1 процента в края на 2026 г., припомня телевизията.

Източник: БТА