През миналата година банка „Бънк“ (Bunq) е изплатила над 10 милиона евро на жертви на онлайн измами. Компанията оповести това в годишния си доклад, съобщава телевизия Ен О Ес. Миналата година разследвания на телевизията и всекидневника „Ен Ер Се“ разкриха, че десетки клиенти на „Бънк“ са загубили големи суми пари в онлайн измами.

„Бънк БВ“ (Bunq B.V.) е финтех и необанка, лицензирана в Нидерландия и работеща в 30 европейски държави. Седалището ѝ е в Амстердам.

Измамниците са се представяли за служители на банката и са убеждавали жертвите си да преведат пари. Експертите посочват, че този начин на действие едва ще би бил успешен при други банки. В резултат на критиките „Бънк“ предприе мерки в своето приложение, чрез които да противодейства на измамниците.

Банката беше широко критикувана и за това, че като цяло не предлага обезщетение на жертвите. Банките не са задължени да обезщетяват жертвите на този вид измами, но в много случаи го правят.

В крайна сметка „Бънк“ е компенсирала жертвите, но не съобщава какви суми точно е изплатила и на колко души. Сега се оказва, че общата сумата е нараснала значително през миналата година: след като през 2023 г. банката е изплатила „само“ 203 000 евро на жертвите на този вид измама, се казва в репортажа на телевизия Ен О Ес.

Изкуственият интелект все още не е навлязъл в голям мащаб в рекламите, предназначени за нидерландска аудитория, установяват радио Бе Не Ар и компанията за откриване на дийпфейк „ДъкДъкГуз“ (DuckDuckGoos). По-голямата част от рекламите все още са създадени от хора. „Това всъщност е приятна изненада“, каза Марк Евенблий от „ДъкДъкГуз“, цитиран от сайта „Ен Ел Таймс“.

Бе Не Ар е поискало от „ДъкДъкГуз“ да проучи над 250 реклами, показвани на нидерландската аудитория в мрежите „Стер“(Ster), „Мета“ (Meta) и „ТикТок“ (TikTok). Само няколко от тях са се оказали частично или изцяло направени с помощта на изкуствен интелект. Само една – реклама на приложение с изкуствен интелект – е съдържала видео изображения с изкуствен интелект. Няколко други са използвали техники като пренасяне на стила, при което реалната снимка или видеоклип се редактира, за да изглежда като нарисувана например, или текст в реч, при който глас на ИИ обяснява продукта.

„Със сигурност очаквах повече реклами с ИИ в „Мета“ и „ТикТок“ „, казва Евенблий. „Най-малкото повече изображения и гласове с изкуствен интелект. Самият аз ги виждам доста често, но нашата извадка показа, че по-голямата част от тях са просто създадени от хора. Това всъщност е приятна изненада.“

Брит Кентър от „УиЕйджънси“ (We Agency), рекламна агенция, която се фокусира върху кампании със социално въздействие, е по-малко изненадана.

„Изкуственият интелект се използва в стратегията и създаването, в предварителната и постпродукцията, но все още ни е трудно, когато започне да превзема „човешкото“ – казва тя. „Все още не съм имала нито един брифинг, в който да се казва, че трябва да използваме изкуствен интелект“. Тя допълва, че агенциите сами правят своя избор в това отношение, но допълва, че чувства „етична отговорност“ да търси в рекламата колкото се може повече човешкия елемент.