Балкани
Акценти от участието на президента Румен Радев в десетото издание на Делфийския икономически форум

Динамиката на геополитическите процеси, архитектурата на сигурност, конкурентоспособността на европейската икономика и енергийната сигурност бяха част от акцентите, които открои държавният глава Румен Радев по време на участието си в десетото годишно издание на Делфийския икономически форум в Делфи, Гърция.
Събитието събира държавни и правителствени ръководители, представители на академичните среди, на бизнеса и неправителствения сектор, които обсъждат перспективите за устойчиво развитие и конкурентоспособност в условия на преплитащи се кризи. Президентът Румен Радев направи изказване пред участниците на форума и проведе редица срещи с държавни ръководителите, представители на институции и бизнеса.
Сътрудничество
Всяка държава на Балканите има своя гледна точка към историята, но един от най-важните исторически уроци е, че след векове на съперничества и противоречия, най-накрая сме осъзнали, че сътрудничеството е много по-добър избор от войните, отбеляза българският президент при откриването на форума.
Европа може да се справи с предизвикателствата и да укрепи позициите си в силно оспорван свят, ако признае значимостта на проблемите, повиши нивото си на амбиции и предприеме конкретни действия, като излезе от зоната си на комфорт, смята президентът.
Динамика на геополитическите процеси
В изказването си на 9 април Румен Радев подчерта, че динамиката на геополитическите процеси става все по-висока, руши се архитектурата на международната сигурност, разпадат се установени бизнес модели, наложените нови мита разтърсват пазарите. Според държавния глава стагнацията засяга водещи европейски икономики, което, според него, прави изключително трудно прогнозирането на бъдещето.
Това поставя и въпроса за нивото на амбиции на Европа как да се справи с тези предизвикателства и да осмисли редица ключови области за своето бъдеще, посочи президентът. Като такива Румен Радев открои сигурността, геополитическото позициониране, конкурентоспособността на европейската икономика, капиталовия пазар, енергетиката, иновациите и изкуствения интелект и европейското единство.
Намиране на отговори
Държавният глава призова за отговор как Европа е допуснала да изостане в иновациите и технологиите; как е допуснала да изпадне в енергийна криза и защо цената на енергията е няколко пъти по-ниска в САЩ и Китай; защо ЕС не е в състояние да взима бързо решения; можело ли е да бъде предотвратена войната в Украйна; защо Русия произвежда четири пъти повече муниции от НАТО, както е подчертал генералният секретар на Алианса, въпреки огромното си икономическо превъзходство; защо Русия продължава да напредва на бойното поле в Украйна, въпреки колосалната финансова и военна помощ за Украйна.
Отбранителни способности
Според държавния глава каквито и да са отговорите, ЕС се нуждае от военна сила и целенасочен подход за вземане на решения в този турбулентен свят. „Трябва да си даваме и сметка, че само натрупването на оръжие не води автоматично до отбранителни способности. Нуждаем се на първо място от ясна политическа визия и обща отбранителна стратегия“, подчерта Румен Радев. Като предизвикателства президентът открои обединяването на фрагментираната европейска отбранителна индустрия и убеждаването на европейските граждани, че инвестициите в сигурността са оправдани.
Държавният глава посочи също така, че постигането от ЕС на стратегическа автономия ще изисква и време, и ресурси, а сигурността на Европа продължава да е зависима от трансатлантическата връзка, която следва да продължи да се развива. „Наша обща задача днес е прекратяването на кръвопролитието в Украйна и уверено да поемем по пътя към постигането на устойчив и дълготраен мир, без да губим повече историческо време“, заяви президентът и добави, че изходът от тези общи усилия има пряко отношение както към новата архитектура на сигурността, така и към нашето икономическо развитие и конкурентоспособност.
Енергийна сигурност
Като друг стълб на стратегическата автономия на Европа държавният глава открои енергийната сигурност и свързаността – области, в които, по думите му, България и Гърция продължават да се утвърждават като пример за отлично сътрудничество. Румен Радев посочи газовия интерконектор, плаващия терминал за втечнен газ край Александруполис, високоволтовата електрическа връзка „Марица Изток –Неа Санта“, вертикалния газов коридор, чието изграждане на българска територия започна този месец, проекта за създаване на петролопровод от Александруполис до Бургас, като допринасящи за енергийната сигурност и диверсификация на целия регион.
Държавният глава отбеляза като перспективни сфери на партньорството между България и Гърция производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници, тъй като южната ни съседка има възможност за производство на голямо количество енергия от соларни мощности, а България – високопланински язовири и възможности за развитието на ПАВЕЦ мощности за тяхното съхранение. Румен Радев подчерта и перспективата за съвместно сътрудничество в създаването на големи центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект.
Срещи и разговори
В рамките на форума държавният глава Румен Радев проведе среща със своя гръцки колега Константинос Тасулас. Двамата държавни глави се обединиха около мнението, че България и Гърция споделят обща мисия да укрепват стабилността на Балканите.
България и Гърция днес са пример за стратегическо партньорство, което може да бъде модел за развитие и на нашите съседи на Балканите, подчерта Румен Радев. Българският държавен глава изрази признателността си към своя гръцки колега за подкрепата, която получи страната ни за присъединяването си към Шенгенското сухопътно пространство и подчерта, че това на свой ред ще допринесе за последващо нарастване на обмена на хора, стоки и услуги.
По време на срещата Константинос Тасулас подчерта значението за гръцката страна на постигането на двустранно споразумение за водите на река Арда във връзка с предстоящия в Гърция напоителен сезон. Президентът Радев изрази готовността на България да подходи конструктивно към този въпрос в дух на стратегическите отношения между двете държави и зачитането на техните интереси.
Президентът Радев разговаря и с генералния секретар на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество Матиас Корман.
Държавният глава подчерта, че присъединяването на България към ОИСР е ключова външнополитическа цел за страната ни, за постигането на която последователно работят всички отговорни институции. България вече е изпълнила 11 от предвидените 25 прегледа по присъединяването към ОИСР и работи за успешното приключване на останалите до края на годината.
Генералният секретар Матиас Корман заяви от своя страна, че споделя оценката за добрия напредък на България и отбеляза, че и трите страни-членки на ЕС, кандидатстващи за членство в ОИСР, имат възможност да финализират своите прегледи до края на годината. Той потвърди, че секретариатът на ОИСР ще продължи да подкрепя в рамките на своите възможности държавите, кандидатстващи за членство.
Източник: БТА
Балкани
Аджерпрес: По програма „RO-CULTURA“ бяха отпуснати 34 милиона евро за представяне на културното наследство на Румъния

Румъния положи усилия за обединяване, спасяване и подобряване на своето културно наследство с помощта на външни средства, отпуснати от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн в размер на 34 милиона евро, каза министърът на културата на Румъния Наталия Интотеро на 16 април по време на пресконференцията по повод закриването на програмата „RO-CULTURA“, предаде Аджерпрес специално за БТА.
По „RO-CULTURA“ бяха отправени седем покани и бяха финансирани 67 проекта, изпълнени на национално ниво, които допринесоха за постигане на целите на програмата: осем проекта се занимаваха с възстановяването и капитализирането на изграденото културно наследство; 39 проекта – с укрепване на културното предприемачество; девет проекта – с организиране на иновативни изложби с реставрирани и класифицирани предмети на културното наследство; десет проекта бяха насочени към насърчаване на културата на ромското малцинство; и един предварително определен проект, изпълнен от Националния музей на селото „Димитрие Густи“.
Според координатора на „RO-CULTURA“ Моника Драган, в резултат на действията по програмата, осем исторически паметника са били възстановени за обществеността в Тимиш, Сибиу, Яш, Хунедоара, Плоещ, Решица, Търговище и Букурещ. Над 1,2 милиона души участваха в организираните културни събития; проведени бяха над 660 културни дейности, реставрирани бяха над 430 обекта на културното наследство. Около 290 работни места бяха създадени в областта на културата, а над 470 професионалисти в културния сектор се възползваха от обучение, наставничество или обмен на опит. Над 2800 роми бяха пряко включени в културни дейности.
Освен това по линия на Фонда за двустранни отношения бяха организирани четири покани за финансиране с общ бюджет над 330 000 евро, които подкрепиха 46 стипендии за пътувания и 18 артистични резиденции.
Представителят на норвежкото посолство в Букурещ и координатор на грантовете на ЕИП Керстин Валберг каза, че тази програма е мощен пример за това как културното сътрудничество може да изгради трайни връзки между Румъния и спонсориращите държави – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Тя добави, че културата отваря пространства за диалог, приобщаване и иновации.
„Програмата показа как културата може да доведе както до социална промяна, така и до икономическо развитие. Инвестирайки в културното наследство, ние правим повече от възстановяване на паметници, ние възвръщаме идентичността“, каза тя.
„Ние свързваме миналото с настоящето и създаваме смисъл за бъдещето, което е особено силно, когато включва гласове, които са били маргинализирани, като ромската общност“, подчертва Валберг.
Тя добави, че поне 10% от програмата е посветена на подобряване на положението на ромското население не само чрез защита, но и чрез участие, което е много важно.
Общата цел на програмата „RO-CULTURA“ (AP 14 „Културно предприемачество, културно наследство и културен обмен“) е укрепване на икономическото и социално развитие чрез културно сътрудничество, културно предприемачество и управление на културното наследство.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
Балкани
Риметя – румънското село, където слънцето изгрява два пъти

Румънското село Риметя е засвидетелствано в историческите документи още през 1257 г. В миналото то било важен занаятчийски център. Обитавали го саксонци и секели (част от унгарската етническа група). В настоящето е горд носител на приза “дестинация на 2025 г.” и наградата “Нашата Европа” (Europa Nostra) на Европейската комисия. През 1999 г. бе номинирано и за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, а през 2000 г. Националната служба за исторически паметници го определи за защитена архитектурна зона.
Селото се намира почти по средата между два окръга – Клуж и Алба-Юлия, в подножието на планината Апусени. Оградено е от високи планини. Най-известната от тях е варовиковият масив Пиатра Секуюлуй (Piatra Secuiiului), който е разделен на две части от дере. Това разделение на масива е и причината Риметя да се нарича още селото, където слънцето изгрява два пъти. Уникалният феномен може да бъде наблюдаван през юли. Поради местоположението на селото в подножието на планината, слънцето изгрява, след това се скрива зад нейния гребен и изгрява отново.
Но не само това явление привлича туристите, а обликът на Риметя. Неслучайно Дойче Веле го нарече едно от най-красивите села в цялата страна. Сами ще се убедите в това, докато разглеждате грижливо реставрираните стари бели къщи със зелени капандури на прозорците и цветни табелки с техните номера. Някои от къщите са превърнати в магазини за сувенири, където можете да намерите и чай с билки, характерни за региона, както и вкусни сладка по домашна рецепта.
Най-старата къща датира от 1668 г. Спомени от едно време се пазят и в Етнографския музей в селото, който съхранява огромна колекция от народни носии от района и други предмети, използвани някога от местните жители. Наблизо има и мелница, която датира от 1752 г. и се смята за една от най-старите в района.
(Посещението на Риметя бе осъществено в рамките на медийно пътуване по проекта “Атрактивна Румъния“)
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
АТА: Албанският език ще се изучава в държавно училище в Ню Йорк

За първи път в историята на държавната образователна система в Съединените американски щати албанският език ще се преподава в държавно училище в Ню Йорк. Това съобщи за БТА албанската агенция АТА.
Тази двуезична програма, първата по рода си, ще се осъществява от Департамента по образованието на град Ню Йорк (NYCDOE) и ще започне през учебната 2025/2026 година.
Новината беше съобщена от политическия ръководител на управляващата Социалистическа партия за диаспората Таулянт Бала. Той написа, че това е историческа стъпка за съхраняването на албанския език и култура при диаспората.
Той изрази специални благодарности на Дрита Джонгецай – заместник-директор на училището, член на Координационния съвет на диаспората и основател на организацията „Децата на орела” (“Children of the Eagle”) – за нейния ключов принос за реализирането на този проект.
Програмата ще се провежда пет дни в седмицата, на албански и английски, от сертифицирани учители от Департамента по образованието на град Ню Йорк и ще стартира в Бронкс, Ню Йорк.
Това е важно постижение за албанската общност в САЩ и конкретен пример за това как диаспората може да изгради трайни културни и образователни мостове между поколенията.
(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите).
/МИД/
Източник: БТА
-
Българияпреди 7 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 7 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Българияпреди 5 дни
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Бизнеспреди 1 седмица
Европа и САЩ: Трансатлантическият разлом