Акциите на Apple се повишиха, след като Тръмп изключи смартфоните от митата

Акциите на Apple скочиха с над 6% на борсата във Франкфурт, след като САЩ обявиха, че изключват смартфоните, компютрите и друга електроника, внасяна основно от Китай. Новината повиши и стойността на други технологични компании, като тази на Nvidia нарасна с над 3%, на Dell Technologies с 6.3%, а нидерландската ASML отчете ръст с 2.8%. Фючърсите на Nasdaq също реагираха положително, като се повишиха с 1.6% в ранната европейска търговия. Въпреки това несигурността на пазарите остава, след като президентът Доналд Тръмп обяви, че до седмица ще наложи нови мита върху вносните полупроводници.

Goldman Sachs повиши прогнозата си за цената на златото

Goldman Sachs повиши прогнозата си за цената на златото до 3700 долара за унция към края на 2025 г. Причината е, че има по-голямо от очакваното търсене от страна на централните банки, както и увеличените потоци в търговските фондове (ETF), предизвикани от риска от рецесия. Банката прогнозира, че ако настъпи рецесия, цената на златото може да достигне до 3880 долара за унция до края на годината. Въпреки това, ако икономическият растеж надмине очакванията, цената по-скоро ще остане близо до 3550 долара. Цената на златото на спот пазара вече достигна рекорден връх от малко над 3200 долара, но остава под натиск заради митата върху електрониката. Освен това Goldman Sachs повиши и прогнозата за месечното търсене на злато от централните банки – от 70 по-рано на до 80 метрични тона.

Пенсионни фондове оттеглят инвестициите си от САЩ заради нестабилност и търговски рискове

Някои от най-големите пенсионни фондове в света преоценяват или изцяло преустановяват инвестициите си в частни активи в САЩ, тъй като нарастваща несигурност, породена от търговската политика на Доналд Тръмп и геополитическите заплахи, поставя под съмнение стабилността на инвестициите. Канадски и датски пенсионни фондове, включително гигантът Canada Pension Plan Investment Board (CPPIB), изразяват притеснения относно стабилността на американския пазар и потенциалната загуба на данъчни облекчения. В резултат компаниите замразяват нови инвестиции в инфраструктурни проекти и частни капиталови фондове. Това подчертава нарастващия натиск върху американската индустрия за частен капитал и променящата се стратегия на глобалните инвеститори към САЩ.

Източник: Капитал

Управителят на централната банка на Гърция Янис Стурнарас – член на Съвета за определяне на лихвените проценти на ЕЦБ, предупреди в интервю за Financial Times миналата седмица, че търговската война ще изложи валутния блок на голям „негативен шок за търсенето“, който ще създаде значителен дефлационен натиск.

„Опасенията за глобална търговска война опропастиха надеждите, че еврозоната е на прага на трайно икономическо възстановяване през 2025 г.“, заяви Майкъл Краутцбергер от Allianz Global Investors. „Оптимизмът от наскоро обявените германски фискални стимули бързо се изпари и беше заменен от опасения за предстоящ негативен шок за търсенето в региона.“

Краутцбергер допълни, че очаква ЕЦБ да бъде „чувствителна към рисковете за растежа, пред които е изправен регионът, което подкрепя нейната склонност към по-нататъшно облекчаване на политиката през следващите месеци“.

Въпреки очакванията за намаляване на лихвените проценти еврото достигна тригодишен връх спрямо долара миналата седмица, тъй като инвеститорите се отказват от американските активи.

Източник: Капитал

Русия може да се надява на повече от премахването на американските санкции върху енергийния ѝ износ, който е основният ѝ източник на приходи. САЩ подкрепят ценовия таван на Г-7, който забранява на застрахователи, корабоплавателни компании и банки в групата на развитите икономики да спомагат продажбата на руски суров петрол, освен ако цената му не е под 60 долара за барел. Преди края на мандата си Джо Байдън също така включи в черен списък 155 танкера, превозвали руски петрол. Кремъл обаче намери нови кораби, както и нови пристанища, където да акостира, и ценовият таван се оказа с по-малък ефект от очакваното. След спад през януари износът на петрол от страната се възстанови до 3.5 млн. барела дневно и е над нивата от 2021 г. Премахване на санкциите не би донесло особен допълнителен стимул.

При природния газ пространството за подобрение също е ограничено. Вдигането на санкциите срещу Arctic LNG 2, водещия руски проект за втечнен природен газ, може да помогне за пренасочване на част от износа, но вероятно това няма да стане преди 2026 г., когато се очаква глобален излишък на газ. А самият Путин през 2022 г. затвори най-големия руски газопровод към Европа. Дори Русия да иска да продава отново, Европа решава дали да купува.

А какво би означавало премахването на американските ограничения за износ? От 2022 г. насам Русия заобикаля рестрикциите, като набавя заместители от Китай или пренасочва стоки през Централна Азия. Много от ценните артикули, които не успява да намери – например високотехнологични машини – преди идваха от Европа. Има някои стоки с двойно предназначение, които могат да се използват както за военни, така и за граждански цели и които основно идват от САЩ. Но ограниченията върху износа на компоненти за оръжията вероятно ще останат в сила, дори останалите да бъдат премахнати.

Обратно в разплащанията, но не съвсем

Втората област, в която Русия се надява да постигне напредък, са международните разплащания. Изключването на нейните банки от мрежите на Mastercard и Visa от системата за съобщения SWIFT и от „кореспондентската“ мрежа, която обработва доларовите транзакции в САЩ, затрудни международните ѝ финансови операции. Тези мерки например възпрепятстват руските компании да получават твърда валута от Китай и Индия, основните купувачи на руски петрол, а това отслабва рублата. Освен това те блокират достъпа на Русия до 274 млрд. евро активи на нейната централна банка, които са замразени на Запад.

Източник: Капитал