Китайските пазари отбелязаха спад, като индексът Hang Seng на Хонконг се понижи с 2.5%, а CSI 300 на континентален Китай загуби 0.9%. Юанът отслабна с 0.15% до 7.326 за долар. Пекин постави амбициозна цел за растеж от 5% за тази година, която властите обещаха да подкрепят със стимулиращи мерки, финансирани чрез рекорден бюджетен дефицит за централното правителство.

По-скромни очаквания

Но икономистите намалиха своите прогнози след търговската война на Тръмп, като Morgan Stanley намали предвижданията си за растеж на БВП на Китай за 2025 г. от 4.5% на 4.2%. UBS прогнозира икономиката да расте само с 3.4%, а Goldman Sachs – с 4%.

„Китай трябваше да започне силно през първото тримесечие, за да има шанс да постигне целта за целия период“, казва пред британското издание Лин Сонг, главен икономист за Голям Китай в ING. По-високото индустриално производство през първото тримесечие може „също така да е временно поради просто ускорен износ“ на стоки към САЩ, добави той, „така че трябва да видим как ще се развият следващите месеци“.

Анализаторите на Goldman Sachs заявиха, че очакват „съществени спадове в последващия растеж на Китай“ през второто тримесечие, „поради основно силните препятствия от увеличените мита на САЩ и потенциалните ефекти от заплащане на предишния износ“.

Тръмп наложи общо 145% допълнителни мита върху китайски стоки, въпреки че предостави, както заяви, временни изключения за продукти като смартфони и електроника. Китай отговори със ответни мита от 125%. Пекин и Вашингтон усилват реториката си в търговската конфронтация тази седмица. Тръмп заяви във вторник, че Китай „трябва да направи сделка с нас“. „Ние не трябва да правим сделка с тях, добави той. Те се нуждаят от нашите пари.“ По-късно допълни: „Топката е в ръцете на Китай“ да започне преговори.

Източник: Капитал

Чуждестранните инвестиции в Америка нараснаха рязко през последните години. Според услугата за данни fDi Markets преките чужди инвестиции „на зелено“ достигна рекордните 231 млрд. долара през 2024 г. в сравнение с 97 млрд. долара пет години по-рано. Огромните субсидии, предложени от администрацията на Байдън за изграждане на заводи за електромобили и други зелени технологии, както и за полупроводници, изиграха важна роля за този бум. Подходът на Тръмп обаче е да използва тоягата, а не моркова. Той се надява, че митата ще насърчат още повече инвестиции в американското производство, като същевременно ще напълнят, а не източат, държавната хазна.

Това е особено притеснително за чуждестранните компании, които генерират голяма част от продажбите си в страната, но имат само ограничени операции там. За да определим основните области на експозиция, анализирахме 100 най-големи неамерикански компании в света по пазарна стойност, изключвайки компаниите в сферата на услугите и тези, които не публикуват достатъчно данни. Използвахме публично оповестените данни, за да оценим американските приходи. За да изчислим разходите, използвахме отчетените активи, капиталови разходи и брой на служители, както и данни от LinkedIn, социална медия за професионалисти, и справка за производствените операции на фирмите от доставчика на информация Dun & Bradstreet.

На базата на нашия панел четири групи чуждестранни фирми изглеждат особено уязвими. Първата е на производителите на лекарства като Novo Nordisk и Roche. Америка, която е най-големият пазар на здравни услуги в света, отговаря за повече от две пети от техните продажби, но по-малко от една трета от разходите. Производителите на електроника, включително TSMC и Samsung, също изглеждат изложени на риск, както и европейските луксозни гиганти като LVMH. Чуждестранните автомобилни производители също са изложени на риск, макар и в различна степен. Според брокерската компания Bernstein някои от тях като Porsche внасят всички автомобили, които продават в Америка. Други като BMW и Mercedes имат американски заводи, които произвеждат SUV, много от които биват продавани на местните жители.

Обещания за инвестиции

Редица чуждестранни фирми вече са решили да преместят по-голяма част от производството си в Америка. Миналия месец TSMC обяви, че ще увеличи планираната си инвестиция в страната от 60 млрд. долара до 165 млрд. долара между 2020 г. и 2030 г. Компанията ще изгради три допълнителни фабрики за производство на чипове, две съоръжения за опаковане и център за научноизследователска и развойна дейност. Инвестиционната банка Morgan Stanley отбелязва, че 100% мито върху чиповете от Тайван, за което говори Тръмп, ще повиши цената на вноса на модерните полупроводници на TSMC над разходите за производството им в завода на компанията в Аризона.

TSMC не е сама. CMA CGM, частна френска логистична фирма, наскоро обяви инвестиция 20 млрд. долара в Америка през следващите четири години. Германският индустриален гигант Siemens планира да изгради два завода в Калифорния и Тексас на стойност 285 млн. долара. Японската пивоварна Asahi заяви, че ще разшири производството във фабриката си в Уисконсин. И някои автопроизводители, включително Honda, Mercedes-Benz и Stellantis (чийто най-голям акционер – Exor, притежава дял в компанията майка на The Economist), са заявили, че планират да увеличат производството в Америка.

Източник: Капитал

Тоест казвате, че това е някакъв капан?

Това поне казва Тръмп: „Ние провеждаме тези преговори в събота. Иран трябва да се съгласи. Ако не постигнем споразумение, тогава това ще бъде много лош ден за него.“ Това са изрични заплахи за военни действия. Ние, които сме били ангажирани с Иран, знаем, че по въпроси, които са толкова сложни и са толкова важни за оцеляването на властта в Техеран, не може да се очаква решение чрез преговори или още по-малко капитулация за няколко седмици. Както Тръмп твърдеше: „Аз мога да реша въпроса с Украйна за един ден.“

Той използва тези гръмки изказвания, за да изплаши опонента си. Докато основните думи, които определят иранската позиция, са тези на външния министър Абас Арагчи – че преговорите в Оман са възможност да се тества сериозността на САЩ. И под сериозност Иран разбира две неща: да види дали Вашингтон уважава Техеран и дали иска да преговаря с него по начин, който не включва капитулация, а търсене на въпроси, по които може да се постигне съгласие въз основа на стратегия, в която и двете страни печелят. Това е концепцията на Иран за преговори – аз печеля нещо и ти печелиш нещо; аз правя отстъпки в замяна на неща, които ти можеш да ми позволиш. Така че Техеран иска да види дали е възможно да накара администрацията на Тръмп да влезе в преговори от този вид.

Ако погледнем назад към администрацията на Джордж Буш, когато хора като Джон Болтън дефинираха позицията на САЩ, онова беше по-умерена версия на това, което Тръмп казва сега. Тогава американците не бяха склонни да правят каквито и да е отстъпки към Иран. И фактът, че Великобритания, Франция и Германия бяха под контрола на Америка, е причината, поради която предложенията им от 2005 и 2006 г. не постигнаха никакъв напредък. Онези, които се занимаваме с Иран, знаем тези територии, които върховният лидер аятолах Али Хаменей е готов да позволи на своите преговарящи да изследват. А всички знаци сочат, че администрацията на Тръмп не се интересува от този вид преговори.

Как определяте преговорния екип на САЩ?

Този човек – американският пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф, който никога не е бил ангажиран с иранците, има много да научи. Съветниците около Хаменей са същите, които го съветваха преди 15-20 години. Те познават американските опоненти и знаят, че не могат да вярват на Тръмп. Защото имаше добро споразумение, което ограничаваше и контролираше гражданската ядрена дейност на Иран и минимизираше шансовете за отклоняване на тяхната програма към военни цели, което беше в сила от 2016 до 2018 г.

Източник: Капитал