На 1-ви април Китай и Индия отбелязаха 75-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения помежду си на фона на засилено съперничество между Делхи и Пекин за влияние в южноазиатския регион. 

Китай и Индия трябва да работят в по-близко сътрудничество, а отношенията между тях трябва да заприличат на „танго между дракон и слон“ (животните емблеми на двете страни – б.ред.), заяви китайският президент Си Цзинпин в поздравителен адрес до индийската президентка Драупади Мурму, предаде Ройтерс.

След като напрежението между Делхи и Пекин, предизвикано от сблъсъците на техни военни части по границата им в Хималаите през 2020 г., спадна, сега Си заяви, че със съседите му трябва да намерят начин за мирно съжителство и че е готов да задълбочи комуникацията и координацията с Делхи по основните международни въпроси, както и за съвместното опазване на мира в граничните райони.

От своя страна Мурму каза, че Индия и Китай са две съседни страни, в които живее една трета от световното население и отбеляза, че стабилните, предвидими и приятелски двустранни отношения ще бъдат от полза както за самите тях, така и за целия свят.

Установяване на дипломатически отношения между Пекин и Делхи

На 1 април 1950 г. Индия стана първата държава от несоциалистическия блок, която установи дипломатически отношения с Китайската народна република (КНР), припомня в. „Индиан Експрес“. В първите дни на Студената война, когато светът е разделен предимно на два лагера, Индия под ръководството на Джавахарлал Неру има причини да протегне ръка на Китай под ръководството на Мао Цзедун – двете двете древни цивилизации имат много общо помежду си, тъй като наскоро са излезли от дълго и репресивно колониално управление, отбелязва изданието.

През 1954 г. Неру и китайският премиер Чжоу Енлай подписват договор за мир и дружба, който обещава да постави началото на ера на сътрудничество между двата азиатски гиганта.

Независимо от първоначалния ентусиазъм, още от самото начало отношенията между тях са белязани от взаимно недоверие и различия по отношение на 3000-километровата обща граница, пише изданието. Войната от 1962 г. – единственото военно поражение на независима Индия – бележи най-големия спад в отношенията между Делхи и Пекин.

Преди това отношенията между двете страни са изпитани до краен предел още през 1959 г., когато в Лхаса, столицата на Тибет, избухват антикитайски бунтове и Далай Лама получава убежище в Индия. Това „убеди китайското ръководство, че Индия е ангажирана с подкопаването на китайския суверенитет над Тибет“, пише бившият индийски външен министър Шям Саран в книгата си „Как Китай вижда Индия и света“. 

Повече от шест десетилетия по-късно индо-китайските отношения са изпълнени със същите предизвикателства, отбелязва сп. „Форин полиси“.

Напрежението нарасна през 2019 г., след като Индия отмени специалната автономия на Джаму и Кашмир, включително в региона Ладакх, който граничи с Китай на изток, а Пекин остро възрази. През 2020 г. военни сблъсъци по оспорваната граница между двете страни в долината Галван доведоха до смъртта на 20 индийски и четирима китайски войници. След като пограничните сблъсъци продължиха спорадично и през миналата година, Индия реагира с ограничаване на китайските инвестиции, забрани няколко китайски мобилни приложения, включително „ТикТок“ и възпрепятства възобновяването на пътническите полети до Китай след отпадането на ограниченията, въведени заради пандемията от КОВИД-19. 

Предизвикателствата пред двустранните отношения

Сближаването между Пекин и Делхи е свързано с предизвикателства, пише „Форин полиси“. Китай се стреми към приятелски връзки с Индия – но само при свои собствени условия, които не подлежат на преговори. Междувременно Индия прави отстъпки в стремежа си към нормални отношения и водена от икономическата и военната уязвимост на страната и променящата се геополитика. Този предпазлив подход обаче поражда опасения, че Делхи ще приеме второстепенен статут в Южна Азия и ще позволи на Пекин да укрепи влиянието си, отбелязва изданието.

В сряда генералният секретар на опозиционната партия „Индийски национален конгрес“ (ИНК) Джайрам Рамеш заяви, че честването на 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Индия и Китай е ясен сигнал, че правителството на индийския премиер Нарендра Моди е решило да приеме „най-голямата загуба на индийска територия от десетилетия насам“, съобщи в. „Декан Хералд“. Още по време на предизборната си кампания опозицията обвини управляващата партия „Бхаратия Джаната“, че допуска китайските войски да продължават да окупират индийска територия и да отказват достъп на индийските сили до 26 от общи 65 патрулни точки, равняващи се на площ от 2000 кв. км в източната част на Ладакх.

Сега Рамеш настоя Моди да обясни защо нормализира отношенията си с Пекин. „Повтаряме искането си – министър-председателят да се довери на народа по този въпрос от решаващо национално значение и да обясни защо нормализираме отношенията си с Китай и задълбочаваме икономическата си зависимост от тях, дори когато териториалната ни цялост е сериозно застрашена“, заяви той. „Това, което е най-интересното, е, че това е ясен сигнал, че правителството на Моди е решило да приеме най-голямата загуба на индийска територия от десетилетия насам, предавайки над 2000 кв. км земя в Ладакх. Има последователност в наглия подход на премиера ни към Китай. Той започна с прословутото публично „изчистване“ на Китай в пряк телевизионен ефир, само четири дни след като 20 наши храбри войници направиха върховна саможертва в Галван на 15 юни 2020 г.“, заяви лидерът на ИНК.

„(Тенденцията) продължава и днес с провала на правителството на Моди да защити нашия суверенитет, докато преследва нормализация (на отношенията) с Китай”, допълни той и изрази възмущението си, че „дори на фона на китайските посегателства върху нашия суверенитет, икономическата ни зависимост от Китай продължава да расте“.

През 2024 г. Пекин изпревари САЩ като отново стана най-големият търговски партньор на Индия. Само през миналата година двустранната търговия е достигнала 138,48 млрд. долара, което е с 1,7% повече на годишна база, сочат официалните данни.

Търговският обмен обаче не е равностоен, пояснява индийският вестник „Икономик таймс“. Делхи е силно зависим от китайския внос. Китай е основният източник на внос за Индия с 65,89 млрд. долара, което представлява 9,8% увеличение на годишна база в периода април-октомври 2024 г. Износът от Индия за Китай обаче е спаднал с 9,37% до 8 млрд. долара през същия период на миналата фискална година, сочат данни на Министерството на търговията.

Какво се очаква през 2025 г.?

Въпреки неотдавнашното размразяване на отношенията между Индия и Китай, очаква се те да останат бурни и през 2025 г., което ще се дължи на съперничеството в геополитическите интереси и на промяната в динамиката на регионалните сили, пише „Форин полиси“.

Като се има предвид историята на дълбоко вкорененото недоверие и настъпателната външна политика на Китай, остава въпросът дали Делхи може да си сътрудничи с Пекин – и какво ще означава това за по-малките държави в Южна Азия, отбелязва изданието.

Най-старият нерешен въпрос между Индия и Китай остава граничният им спор.

Сблъсъкът в Доклам през 2017 г. и този в долината Галван през 2020 г., както и продължаващите търкания в североизточните индийски щати Сиким и Аруначал Прадеш показват колко е крехък мира в този регион.

Още повече, че двете страни напоследък изградиха широка мрежа от пътища, железопътни линии и самолетни писти, за да улеснят бързото разполагане на войските в близост до границата.

Откакто Моди дойде на власт през 2014 г., Индия укрепи граничната си инфраструктура в Ладакх, засили връзките си в областта на отбраната с европейски държави като Франция, Германия и Испания и разшири военноморските си съюзи в Югоизточна Азия. Въпреки че тези мерки повишиха възпиращия потенциал на Индия, те също така подхраниха съперничеството с Пекин и увеличиха опасенията на Китай относно свободното преминаване през океана, отбелязва изданието.

Плановете на Китай да построи в Тибет на река Ярлунг Цангпо така наречения най-голям в света хидроенергиен язовир също отново породиха опасения, че водата може да се превърне в следващия проблем в двустранните отношения. Делхи призова Пекин да прояви прозрачност и да се консултира с нея при плановете си за изграждане на хидроенергийния язовир в долното течение на реката, която се превръща в Брахмапутра, докато тече на юг към Индия. 

На 25 декември китайската държавна информационна агенция Синхуа съобщи, че китайското правителство е одобрило изграждането на язовира и заяви, че „се очаква той да подобри поминъка и просперитета на местното население“ в Тибет. В Индия обаче продължава да има недоверие към китайските намерения, като коментарите се съсредоточават върху това дали Пекин ще използва язовира, за да наводни граничните райони при евентуално разрастване на граничните спорове, и дали ще бъде засегнат водният поток в реката, от която зависят милиони хора в Индия и Бангладеш за земеделие, риболов и питейна вода.

През последните години Индия също така се ориентира към сътрудничество със Съединените щати, засилвайки позициите си в рамките на Четиристранния диалог за сигурност, който включва също Австралия и Япония. Групата се ангажира да държи влиянието на Китай настрана и да спре по-малките държави да попаднат в „дълговия капан“ на Пекин.

Индия все повече дава приоритет и на морската сигурност. Тя разшири военноморския си капацитет и засили връзките си в областта на отбраната с държави като Япония и САЩ, за да защити стратегическите си интереси в Индо-тихоокеанския регион.

За да се противопостави на китайския инфраструтурен проект „Един пояс, един път“, Индия се присъедини към алтернативни инфраструктурни проекти, като например Глобалния инфраструктурен механизъм на Г-20 и Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа.

Въпреки конкуренцията отношенията между Индия и Китай същевременно започнаха да се подобряват благодарение на търговията и потенциалните китайски инвестиции в ключови отрасли на Индия. В края на януари индийският външен министър посети Пекин и се срещна с няколко китайски официални лица. Двете страни се споразумяха да подобрят връзките, като възобновят достъпа до свещен хиндуистки обект в Тибет, да възстановят директните полети между Пекин и Делхи, да издадат визи за журналисти и служители на мозъчни тръстове и да работят за обмен на данни за трансграничните реки.

В интервю за в. „Чайна дейли“ Хабибул Хондкер, професор във Факултета по хуманитарни и социални науки на университета „Зайед“ в Абу Даби, заяви: „В икономическо отношение Индия е водеща в областта на софтуера, докато Китай е отличник в областта на хардуера и някои видове софтуер. Партньорството между тях би било блестящо. Заедно те биха могли да станат значително по-влиятелни на световната сцена“.

В допълнение към разграничаването на военните от икономическите си интереси Индия и Китай трябва да се справят и с конкурентните си геополитически амбиции. Нарастващото влияние на Китай в Южна Азия е сериозно предизвикателство за Индия, пише „Форин полиси“. 

В края на 2023 г. президентът на Малдивите Мохамед Муизу се превърна в проблем за Индия, след като обеща да изгони индийските войски, разположени в островната държава и показа, че е отворен за сътрудничество с Китай, съобщи в. „Вашингтон пост“. 

Американското издание твърди, че през януари 2024 г. агенти, работещи по нареждане на индийска разузнавателна служба, тайно са обсъдили с лидери на малдивската опозиция възможността за отстраняването му, но след месеци на разговори заговорниците не успяват да съберат достатъчно гласове за импийчмънт на Муизу.

Въпреки това малдивският сюжет и неговата предистория предложиха рядък поглед към много по-широката, често сенчеста борба между Индия и Китай за влияние върху стратегическа част от Азия и околните океански води. Това съревнование се разгръща най-вече в по-малките държави около Индийския океан, където двете най-големи сили на континента предлагат щедри заеми, инфраструктурни проекти и политическа подкрепа – както публична, така и скрита – за да подкрепят предпочитаните от тях политици, отбелязва „Вашингтон пост“.

Китайско-пакистанският икономически коридор, който е част от инициативата „Един пояс, един път“, се превърна в крайъгълен камък в отношенията между Пекин и Исламабад. Като се има предвид териториалният спор на Индия с Пакистан за Кашмир, Делхи отново заяви, че е против проекта за коридора, като твърди, че той противоречи на неговата „териториална цялост и суверенитет“.

В Шри Ланка пристанището Хамбантота, точно срещу бреговете на Индия, отдадено под наем на китайска фирма, е централна точка на стратегическото влияние на Китай, което води до опасения в Делхи относно нарастващото присъствие на Пекин в „задния двор на страната“. Индия обвини Китай, че използва пристанището за акостиране на изследователски кораби, които се използват за шпионски цели. По-рано тази година Шри Ланка подписа и споразумение с китайския енергиен гигант „Синопек“ за ускоряване на изграждането на петролна рафинерия в Хамбантота на стойност 3,7 млрд. долара.

В отговор в събота Индия и Обединените арабски емирства сключиха споразумение с Шри Ланка за развитието на енергиен център в островната държава, съобщи Ройтерс. Делхи и Коломбо за първи път в историята си подписаха и споразумение за военно сътрудничество, предаде ПТИ.

В Непал, който се присъедини към „Един пояс, един път“ през декември, Китай се стреми да инвестира в инфраструктура като част от по-широката си стратегия за интегриране на хималайската държава в своя икономически кръг. Пекин вложи над 200 млн. долара в изграждането и откриването на международно летище в град Покхара. Проектът обаче застраши Делхи, който се опасява, че Китай може да използва летището за военни цели. Индия противодейства на тази стратегия, като предложи на Катманду помощ за развитие, износ на селскостопански продукти, увеличено изкупуване на хидроенергия, планове за изграждане на т.нар. „сухо пристанище“ и засилване на културния обмен.

По подобен начин Бангладеш се превърна в цел за нарастващото регионално влияние на Китай след падането на режима на дългогодишната министър-председателка Шейх Хасина през август 2024 г. Миналия месец Китай устно се съгласи да намали лихвените проценти по заемите на Дака и да удължи сроковете им за погасяване.

Ситуацията в Мианма, която граничи с Индия и Китай, е друга точка на съперничество за влияние. Докато Китай се ангажира както с управляващата военна хунта, така и с бунтовническите групи, предлагайки оръжия и посредничество, Индия поддържа политика на ненамеса в страната.

Задълбочаващите се връзки на Пекин с Найпидо, включително икономическият коридор Китай-Мианма, засилиха присъствието на Пекин в Индийския океан. За Делхи това поражда безпокойство за неговата сигурност, пише „Форин полиси“.

От друга страна Китай се стреми да засили евразийското си влияние и да оспори западното господство чрез БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, а Индия се е съсредоточила върху затвърждаването на своята „стратегия за многостранно сътрудничество“, като насърчава паралелни партньорства със съюзниците си по целия свят, за да засили сигурността и икономическите си интереси.

И докато сложните взаимоотношения между двете страни се запазват през 2025 г., съперничеството помежду им ще остане доминираща характеристика на техните взаимодействия. За Индия няма да бъде лесно да се довери на Китай, но в същото време Делхи трябва да поддържа сърдечни отношения с Пекин, за да защити икономическите си интереси. Като епицентър на това съперничество, Южна Азия ще бъде оформена от регионалното лидерство на Индия и нарастващото влияние на Китай, а по-малките държави неизбежно ще бъдат въвлечени в конкуренцията между двата азиатски гиганта, заключава „Форин полиси“.

Източник: БТА