Започва обезопасяването на 36 критични пътни участъци, сред целите на кабинета е намаляване с 20% на загиналите и пострадалите по пътищата у нас. Това стана известно след свиканото от премиера Росен Желязков в Министерски съвет съвещание на тема пътна безопасност и борба срещу войната по пътищата. В него участваха министри от кабинета, представители на неправителствени организации и родители на загинали на пътя. 

Свиках днешното заседание, за да набележим някои конкретни мерки и като начало на една активна работа, свързана с организационни, контролни дейности и изпълнения, свързани с пътната инфраструктура, като елемент от физическите измерения на пътната безопасност, заяви премиерът. Той припомни, че още от първите дни на кабинета беше поставен въпросът за контрола по трафика, като основен приоритет, не само свързан с необходимостта от по-добро наблюдение на правилата за движение по пътищата, но и с увеличаването на интензивността на трафика след влизането ни в Шенген, както и като начало на реална контролна дейност и използване на изградената инфраструктура на тол системата. 

На оперативно заседание на кабинета  утре ще бъде разгледан доклад на междуведомствената работна група за идентифициране на участъци, мерки, отговорни лица и ресурси, които следва да бъдат ясна интервенция от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) по поддържането и осигуряването на пътната безопасност с всички мерки за това и то в рамките на следващите няколко месеца, каза пред журналисти премиерът Росен Желязков след края на съвещанието. Тези участъци, след като бъдат разгледани и след поемане на съответната персонална отговорност на всеки един министър, ще бъдат качени в публичното пространство с нашето желание да бъде упражняван граждански контрол върху тяхното изпълнение, в това число и обезпечаване от страна на държавния бюджет, посочи премиерът.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов обяви, че от утре започва работа по обезопасяването на 36 критични пътни участъци. Работи се, но лошото е, че попълваме празнини, наваксваме безвремие, защото ако не беше буквално спряното строителство на автомагистрала „Хемус“, ако не беше забавено строителството на пътя Ботевград-Мездра, този трафик нямаше да мине оттам и до такава степен да се увреди пътното платно, каза министър Иванов.

Той е поел ангажимент, че в края на юни ще има отворен лот на „Хемус“ и ще има проходимост в участъка Ботевград-Мездра, което ще пренесе почти изцяло тежкотоварния трафик в нормалното му направление. Иван Иванов допълни, че най-късно в четвъртък АПИ ще публикува на сайта си всички дейности, които предстоят със съответните срокове за изпълнение, за да има необходимия граждански контрол и този, който не изпълнява сроковете ще бъде санкциониран.

В участъка на пътя при село Телиш 35% от тежкотоварните автомобили са преминали с превишена скорост, като някои от тях са карали със 140 км/ч., съобщи председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Йордан Вълчев пред журналисти след съвещанието. Вълчев каза, че през миналата година АПИ е възложила в Плевенско дейности за пътя, където стана инцидентът с момиченцето Сияна, на стойност 3 млн. лв., което е два пъти повече от направеното преди това. На въпрос колко сигнала за пътя при Телиш са получени в АПИ, той отговори, че общо сигналите са два, като „по тях се реагира със скоростта, по която се работи по различните договори“. Пътят Мездра – Ботевград не е готов, автомагистрала „Хемус“също, посочи Йордан Вълчев и добави, че той няма вина за тези забавяния, защото е едва от година начело на агенцията. Постъпих на работа и нямаше сключени договори за пътната инфраструктура в страната, каза в своя защита Вълчев. Липсата на договори ми пречеше. Сега вече имаме всичките договори и можем да си вършим работата както трябва, каза той. 

Нашата цел е да се постигне 20% намаление на загиналите и 20% намаление на травматизма по пътищата, каза министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Той допълни, че предстои със законодателни промени да бъде създаден орган, който да разследва тежките автотранспортни произшествия, какъвто има в железопътния, авиационния и морския транспорт. Караджов очерта част от 37-те мерки, които ще бъдат представени на утрешното заседание на кабинета.

Вече е обявен за обществено обсъждане законопроект, с който решаваме един от основните проблеми в областта на българското правораздаване – бавното правосъдие, каза министърът на правосъдието Георги Георгиев. Георгиев обясни, че със законодателните промени се предприемат решителни мерки за затягане на контрола по отношение на вещите лица, чиито експертизи, по думите му, имат определящо решение за изхода на делото. Министърът каза, че с приемането на промените съдиите ще могат по-лесно да разпитват вещи лица, чрез видеоконферентна връзка, за да могат да поемат повече ангажименти. Също така се въвеждат изпити и задължително обучение на вещите лица.

От МВР отчетоха 230 тежки пътнотранспортни произшествия по-малко за първите три месеца на годината, четирима загинали по-малко и 278 ранени по-малко. По думите на зам.-директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) Калоян Милтенов данните са обнадеждаващи. Милтенов допълни, че МВР е внесло в Народното събрание предложения за промени в законите, свързани с движението по пътищата. Сред тях са намаляване на максималната скорост по магистралите на 130 км/ч, както и да има възможност автомобили да бъдат спирани за проверка и от цивилни автомобили, които се ползват от униформени служители.

Вярвам, че има политическа, човешка и всякаква сила, с която да спрем убийствата по пътищата, защото цената я платиха нашите деца, каза пред журналисти след края на съвещанието и Петя Иванова от „Ангели на пътя“.

Според Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики, основното, за което са се разбрали участващите в срещата е, че всеки ще си върши работата.

Законодателни промени за подобряване на пътната безопасност обсъдиха депутати с представители на съдебната система и Министерството на вътрешните работи (МВР) на днешното заседание на временната парламентарна комисия относно проблемите с безопасността на движението по пътищата.

В Министерството на правосъдието е изготвен пакет от законодателни промени срещу забавянето при делата за тежки пътнотранспортни произшествия, който е публикуван за предварително обществено обсъждане от 7 април до 7 май, каза ресорният заместник-министър Спаска Кинчева.

Пакетът от промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и Наредбата за вещите лица цели затягане на режима за вещите лица по автотехническите експертизи. Едновременно с това се осигуряват инвестиции в тяхната подготовка и се дават допълнителни възможности за разпита им пред съда чрез видеоконферентна връзка, което ще се съкрати сроковете за разглеждане на делата.

Делата се бавят, защото няма достатъчно обучени и квалифицирани вещи лица, заяви Красимир Шекерджиев от Върховния касационен съд и помоли депутатите да бъдат внимателни с наказанията в законите. Не може увеличаването на наказанията да е единственият начин за борба с този тип престъпления, смята той. 

Николай Георгиев от прокуратурата също отбеляза проблема с вещите лица и каза, че това е една от съществените причини, които водят до забавяне на производствата.

Източник: БТА