Балкани
Споразумението с ЕИБ за финансиране на жп линията Дуръс-Рогожина е крайъгълен камък за развитието на жп транспорта в Албания, заяви Балуку

Албанският вицепремиер и министър на инфраструктурата и енергетиката Белинда Балуку заяви, че подписаното днес споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проекта за жп линията Дуръс – Рогожина поставя още един крайъгълен камък за развитието на железопътния транспорт в Албания, предаде АТА.
Балуку каза това на пресконференция в Тирана след подписването на споразумението на стойност 90 милиона евро между албанското правителство и директора в ЕИБ Лионел Рапайе. То се осъществи в присъствието на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, която беше днес на посещение в Албания в рамките на обиколката си на Западните Балкани.
Споразумението включва грант от ЕС на стойност 60,5 милиона евро и заем от 30 милиона евро от ЕИБ Глобал (EIB Global), отбелязва АТА. Тези средства ще позволят модернизирането на 34-километровата отсечка между северния крайбрежен град Дуръс и централния албански град Рогожина.
Сегментът Дуръс – Рогожина е част от по-голяма жп линия, която стига до Поградец при границата между Албания и Република Северна Македония. Предвижда се да бъде изградена и трансгранична жп линия, която да свързва двете страни.
Линията Дуръс – Рогожина – Поградец също така е част от Коридор 8, който свързва Италия, Албания, Република Северна Македония и България.
На пресконференцията днес Балуку заяви още, че като сегмент от Коридор 8 отсечката Дуръс – Рогожина ще се събере с магистрали и енергийна инфраструктура, които свързват Албания и Северна Македония. Тя каза, че работата по тази отсечка трябва да приключи през 2028 г., след което се предвижда изграждане на сегмента Рогожина – Поградец до 2029 г.
„Тези национални и регионални стратегически проекти приближават Албания още по-близо до мечтата ѝ за (присъединяване към) ЕС“, заяви Балуку.
Проектът за жп линията между Дуръс и Рогожина е част от възстановяването на железопътната инфраструктура в Албания. Железопътната мрежа на страната е остаряла и в нея не са влагани големи инвестиции от въвеждането ѝ в експлоатация, отбелязва албанската редакция на Радио Свободна Европа. Почти навсякъде максималната скорост, с която се движат влаковете по нея, е 60 км/ч.
По думите на албанския вицепремиер, цитирана от АТА, железопътният транспорт е един от най-важните в ЕС, тъй като предлага финансова ефективност за всеки гражданин, а от друга страна е и екологичен.
Балуку говори и за друга отсечка от жп транспорта в Албания, линията Дуръс – Тирана, като информира, че строителните дейности по нея са към края си. За 2026 г. по нейни думи ще останат електрифицирането на линията и осигуряването на вагони и локомотиви, които да се движат по нея.
Албанският вицепремиер съобщи, че тази година ще започне и изграждането на жп линията между Вора (Централна Албания) и Хани и Хотит (Северозападна Албания, по границата с Черна гора), която е един от най-важните свързващи сегменти в региона. Според нея се очаква отсечката Вора – Хани и Хотит да бъде готова през 2029 г.
Балуку информира, че съвсем скоро ще бъде представен проект за Националните железници (Hekurudha e Kombit), който ще бъде от голяма полза за икономическото развитие на Косово и Албания. „Става въпрос за Националните железници, проект, който ще бъде представен в Шкодра (в Северна Албания), където ще е и гарата, която ще се свързва с Джакова (Югозападно Косово)“.
Източник: БТА
Балкани
Искаме да внасяме повече петрол през Хърватия, каза словашкият премиер

Словакия иска да увеличи вноса на петрол през Хърватия, каза днес словашкият премиер Роберт Фицо в Загреб, където е на посещение, съобщи агенция ХИНА.
Словакия зависи от вноса на руски енергоносители. Фицо, който беше сериозно ранен при опит за убийство миналата година, често е критикуван за проруските си позиции, отбелязва хърватската новинарска агенция.
От 1 януари руски газ не достига до Словакия през Украйна, тъй като изтече договорът между Киев и Москва. Сега руското синьо гориво достига страната по газопровода „Турски поток“.
На пресконференция с хърватския премиер Андрей Пленкович Фицо говори за нуждата да бъде възстановен маршрутът през Украйна, посочвайки, че той е изключително важен за Европа като цяло.
Словашкият премиер посочи, че заради спирането на този маршрут Братислава губи 500 милиона годишно.
„Помолих премиера Пленкович да насърчи и подкрепи възобновяването на транзита на газ през Словакия. Това не е въпрос, който засяга само нас, много западни компании настояват за това,“ каза Фицо.
Пленкович подчерта, че Хърватия разширява капацитета на терминала си за втечнен природен газ (LNG) в Омишал от 3,1 на 6,1 милиарда кубически метра и прави значителни инвестиции в националната газопреносна мрежа, което позволява диверсификация на енергийните източници за Централна Европа.
Фицо му благодари за възможността за сътрудничество в тази област, но добави, че Братислава остава „ориентирана към внос на конвенционален газ“.
От друга страна, Словакия в момента внася 55 на сто от петрола си чрез тръбопровода „Адриа“ и е готова да увеличи този дял. Фицо обяви, че ще поиска разговори между словашки и хърватски представители по въпроса.
„За нас Хърватия е стратегически партньор“, каза Фицо.
Ден след като полският президент Анджей Дуда предложи на Хърватия подкрепата на полската гранична полиция словашкият премиер направи подобно, като подчерта, че високо цени усилията на Хърватия да защитава шенгенските граници.
Ако правителството има интерес, можем да предложим техническа и материална помощ, каза той.
Хърватският премиер каза, че Загреб и Братислава са на едно мнение по въпроса от нуждата да бъдат запазени кохезионните и селскостопанските политики в следващия многогодишен бюджет на ЕС и че двете страни ще се застъпят заедно за това.
По въпроса за Украйна и помощта за страната двамата лидери имаха различия.
Фицо каза, че Словакия няма да „предлага подаръци на Украйна“ или да участва във финансов механизъм на ЕС за доставки на оръжие.
Той каза, че Словакия си сътрудничи с Украйна по хуманитарни въпроси и може да ѝ доставя електричество „в кризисни ситуации“.
На пресконференцията той призна, че има различни виждания от тези на Пленкович по въпроса за причините и аспектите на войната в Украйна.
Пленкович посочи, че Русия е нарушила международното право, навлизайки в Украйна, и не трябва да бъде възнаграждавана за агресията си със запазване на окупираните територии. Той посочи, че Загреб ще продължи да подкрепя Киев.
Източник: БТА
Балкани
Над 200 души са задържани от турската полиция в рамките на операция срещу киберпрестъпността в страната

Общо 223 души са били задържани вчера от турската полиция в рамките на операция срещу киберпрестъпността в страната, съобщи турският министър на вътрешните работи Али Йерликая чрез публикация в социалната мрежа Екс.
Задържаните са обвинени в „изнудване на непълнолетни лица в социалните мрежи, организиране на незаконни залози в онлайн пространството и незаконно трансфериране на суми от банки и други финансови институции“, става ясно от публикацията на Йерликая.
Операцията е проведена едновременно в 10 окръга на страната, като при нея са иззети множество дигитални материали, допълва още Йерликая.
/ПК/
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Великденската потребителска кошница в Хърватия е по-скъпа от миналата година въпреки намаленията

Най-скромната потребителска кошница за Великден в Хърватия за тричленно домакинство струва 122 евро, докато по-богатата излиза 435 евро, съобщиха днес Независимите хърватски синдикати (НХС), като подчертаха, че въпреки обявените намеления за повечето продукти тазгодишната празнична кошница е по-скъпа от миналата година, предаде ХИНА.
„По-голямата част от продуктите в нашата празнична потребителска кошница бяха част от промоционални оферти. Отстъпките за някои артикули достигнаха до 60 на сто, въпреки това общата стойност на кошницата продължи да расте“, каза икономическият съветник на НХС Изабела Мишич.
Това показва, че дори продуктите с отстъпка са по-скъпи, отколкото бяха миналата година, и че продължава покачване на цените в Хърватия. Това, което преди се смяташе за намаления – спестяване за бюджетите на домакинствата – сега е просто начин да се намали усещането за покачване на цените“, каза Мишич пред журналисти.
Тази година по-богата празнична кошница струва 435,12 евро (в сравнение с 395,55 евро миналата година), една средно богата кошница излиза 256,47 евро (в сравнение с 237,47 евро миналата година), а по-скромната кошница – 122,76 евро (в сравнение със 116,60 евро миналата година).
Мишич каза, че по-богата кошница представлява това, което някога се е смятало за стандарт: продукти за традиционни семейни ястия с малко по-голямо разнообразие. Кошницата от среден клас отразява скромна празнична трапеза, докато по-бедната кошница включва само продукти с ограничени от държавата цени.
Съдържанието на всяка кошница се различава по вида и качеството на месото и рибата, произхода на продуктите и наличието и количеството на различни категории като торти, сладкиши, снаксове и напитки.
Мишич заяви, че потребителската кошница служи като „икономически термометър“, измерващ това, което гражданите могат реално да си позволят с доходите си.
Скромната кошница представлява 8,82 на сто от средната нетна заплата от 1392 евро в Хърватия, докато богатата кошница представлява 31,26 процента. Делът е дори по-висок, когато се измерва спрямо медианната нетна заплата.
За данъкоплатец, живеещ в Загреб с минимална нетна заплата от 754 евро, скромната празнична кошница представлява 16,27 на сто от доходите му, докато богатата – 57,66 процента.
„Живеем във време, когато намаленията са се превърнали в норма, а празничната трапеза – лукс“, каза Мишич, добавяйки, че трябва да се започне дискусия за това дали търговците на дребно и доставчиците са готови да приемат по-ниски маржове на печалба, отколкото в момента.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговската война на Тръмп заплашва с глобална рецесия
-
Българияпреди 7 дни
Публично обсъждане на проекта за бюджет на Община Благоевград за 2025 г. се състоя в града
-
Святпреди 4 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Бизнеспреди 4 дни
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия