Култура
Какво са драскали българите-хаджии по стените на храмове в Йерусалим преди 500 г.

Скорошно фотопроучване разкри десетки български надписи в гръцките православни манастири из Стария град на Йерусалим и околностите му. Пълният текст на изследването е публикуван в том 116 на „Атикот“ и дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим. То е на Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.
Тези маркировки, датиращи от османския период, са оставени от български поклонници и сега са преоткрити с помощта на усъвършенствана мултиспектрална техника. Надписите позволяват историческото признаване на конкретни хора, извършили дългото и скъпо пътуване до Светите земи, за да достигнат корените на вярата и да получат титлата „хаджи“ (хаджия). Идентифицирането им по име и място на произход дава възможност за реконструкция на историята на българското поклонение в Йерусалим през 500-годишния османски период. Идентифицирането на поклонниците е проучено допълнително заедно с други съвременни писмени източници, хвърляйки светлина върху историята на християнството в България през онова време, пише в. The Jerusalem Post.
Българското поклонение в Светите земи е било нещо често срещано в началото на османския период, в края на 14 и началото на 15 век. След като османският султан Селим I (1512 – 1520) превзема Йерусалим, поклонението на хиляди християни в империята към Светите земи е естествено улеснено. Масовото поклонение на българи в Йерусалим обаче започва през втората половина на 18 век, вероятно в следствие на нарастването на търговските отношения между Османската империя и Централна Европа след подписването на Белградския договор с Австрия през 1739 г. Този договор води до формирането на висша социално-икономическа класа от богати търговци сред българите. Някои от надписите в Йерусалим дори носят лични символи, вероятно използвани от български и гръцки търговци, търгували с Австрийската империя в края на 18 и началото на 19 век. Такива символи са известни от надгробните плочи и печатите на българските търговци, които са правели бизнес в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия).
И наистина много поклонници от 18-ти и 19-ти век идват от значими икономически, културни и търговски центрове в България, като Котел, Габрово, Копривщица и Банско, или от пристанищни градове по река Дунав, като Видин, Свищов и Русе. Тези градове били дом на проспериращи търговци и занаятчии, чието богатство им позволявало да се впуснат на такова скъпо и отнемащо време пътуване. Някои от надписите дори предполагат възможни асоциации с изтъкнати български исторически личности, като писателя и интелектуалец Софроний Врачански, както и известни търговци и обществени благодетели като Хаджи Вълчо и Христо Рачков. Последният е бил и водещ член на революционното движение Филики Етерия в България.
С някои възходи и падения българската поклонническа традиция продължава след придобиването на независимостта през 1878 г., като продължава и днес. Древните надписи все още стоят и днес като доказателство за предаността на някои от онези, които са успели да достигнат корените на християнството, извършвайки тежкото пътуване до Светия град. Благодарение на тях и усилията на съвременните учени можем да надникнем в миналото и да научим за социалния и религиозен свят и контекст, в който са гравирани тези надписи.
„Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясняват изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.
В проекта са използвани мултиспектрални и RTI изображения, за да се разкрият избледнелите маркировки.
„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период“, пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество“.
Изследването документира надписи в три основни обекта: манастира „Свети Теодор“, манастира „Предтеча“ (Йоан Продромос) и манастира „Свети Хараламбос“.
В манастира „Свети Теодор“ един от надписите гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“ – идентифициращ град Котел, България. Авторите отбелязват значението на Котел: Икономическият просперитет на селището довел до появата на много заможни жители. През XVII в. Котел се превърнал в център на текстилната промишленост.
Друг текст гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794“. Габрово е описано като „един от важните центрове на движението „Българско възраждане“.
В надпис от Разлог е записано: „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Авторите предлагат връзка: „Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо – известна фигура в българската история от XVIII в.“
В изследването са идентифицирани и търговски символи, като авторите обясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.
В манастира „Предтеча“ надписите включват: „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги“ в Белащица. Хаджи Константин монах.“ Друг гласи: „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул“. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи.
В манастира „Свети Хараламбос“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са „хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован“ – селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.
Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб. Един забележителен надпис от 1854 г. гласи: „Св: „Нетко от Копривщица“. Авторите отбелязват, че „Копривщица… се е ползвала със специален статут: жителите ѝ са били освободени от данъци… и на мюсюлманите е било забранено да живеят там“.
В надпис от 1780 г. в Аврамовата света обител са изброени седем поклонници от Свищов, България, сред които „хаджи Стоян, син на хаджи Петко… хаджи Иван и хаджи Манчу (синове) на хаджи Ангел от Свищов“.
„Масовите поклоннически пътувания на жителите на града до Светите земи продължават и през първата половина на ХХ в., по времето на британския мандат в Палестина“, отбелязват авторите.
Пълният текст на изследването е публикуван в том 116 на „Атикот“ и дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Ал Бано със специално обръщение към българите (видео)

Остава по-малко от месец до концерта на класика на италианската музика Ал Бано в НДК. Любимецът на няколко поколения меломани ще изнесе заедно със своята група и певици самостоятелен концерт в зала 1 на НДК на 10 май. По този повод италианският чаровник се обърна към родните меломани с кратко приветствие, с което не просто кани всички да дойдат на концерта му, но и обещава шоу, което ще бъде незабравимо.
Изпълнител със световна слава, множество награди, осем платинени и двадесет и шест златни плочи, хитове като „Sharazan“, „Felicità“, „Nostalgia canaglia“, „È la mia vita“, „Nel sole“, „Liberta“, „Ci sarà“ и много други, филмов деец и производител на вино. Това е Ал Бано!
Билети за концерта се продават онлайн и в мрежата на Еventim.bg.
Пътят на Ал Бано
Звездният път на Ал Бано започва през 1967 година, когато постига първият си голям успех с песента „Nel sole“. Седеминчовата плоча поставя рекорд с продадените един милион и триста хиляди копия, а същата година Ал Бано участва в италианското турне на The Rolling Stones. През годините освен успешния дует с Ромина Пауър, работи с Монсерат Кабайе, Пако Де Лусия, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, както и много други именити артисти. Пее няколко пъти за Негово Светейшество Йоан Павел II, носител е на награди от редица фестивали и музикални форуми, носител на почетни награди, посланник на ООН срещу наркотиците, сценарист, режисьор, продуцент и актьор. Животът и кариерата му са разказани в автобиографиите „Това е моят живот“ и „С музика в сърцето ми“: книги, които стават бестселъри за няколко месеца след издаването им.
Преживейте емоциите и си подарeте много настроение с вечните хитове на Ал Бано в събота, 10 май, зала 1 на НДК с начало в 20:00 часа. Деца до 6-годишна възраст (вкл.) влизат без билет, но без право на място. Деца от 7 до 16-годишна възраст ползват 50% намаление. Всички лица до 18-годишна възраст влизат само с придружител с билет и попълнена декларация, която може да изтеглите от ТУК.
Източник: Offnews.bg
Култура
Нов български университет започва “Пролетни дни на изкуствата“

Нов български университет (НБУ) обявява началото на инициативата „Пролетни дни на изкуствата в НБУ“ – празник на креативността и културата, съобщиха от висшето училище.
Повече от 30 културни и артистични прояви ще се проведат в периода от 22 април до 5 юни. В тях участие ще вземат студенти, преподаватели и международни гости.
Фестивалът ще бъде открит с прожекция на документалния филм La Scuola Kabaivanska, посветен на 20-годишнината от майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ и на интердисциплинарния проект по мотива „Песен на песните Соломонова“, отбелязват от висшето училище.
Сред акцентите в програмата са международният фестивал „Следата Шекспир – образ, глас, тяло“, фотографска изложба с дебютни студентски проекти, джаз концерт, посветен на традициите на жанра в НБУ, литературни четения и др.
От университета уточняват, че събитията ще се проведат в различни локации, включително пространствата на НБУ, кино „Влайкова“, зала „България“, РЦСИ „Топлоцентрала“, музей „Борис Христов“ и Nova Art Space.
Пролетни дни на изкуствата в НБУ са не просто фестивал, а платформа за изява, вдъхновение и диалог между поколения, жанрове и академични направления, отбелязват организаторите.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Картината, която прошепна името си. Историята на Светлозар Пармаков
Има хора, които не просто се занимават с изкуство. Те живеят с него, а то изтича от пръстите им, разлива се по повърхността на света и се превръща в храна за очите и душата. За тях казват, че Господ наистина ги е дарил с талант. Такъв човек е д-р Светлозар Пармаков – керамик, музикант, фотограф, авантюрист. Художник, който не просто рисува, а създава светове.
Смисълът на неговото изкуство е вплетен във философия, осмисляне, развитие във времето и пространството. Вече над 30 години развива орнаментите в картините и съдовете, които създава. И всеки, който ги види, усеща спокойствие. Съвършен баланс на цвят и емоция. Творбите му носят български дух от Велики Преслав, от Царско Търново, но сякаш говорят на всички народи. В тях има мотиви, които някой ще нарече келтски, друг – арабски, трети – индиански. Всичко си е негово. Лично, авторско, българско по сърце. Творби, създадени със страст, които живеят в очите и в душата.
„Когато гравирам, ми е лесно. Измислям всичко в движение. Казвам си, тук няма край, тук няма край. И продължавам“, казва художникът.
Пармаков създава картините си върху порцелан. Един квадратен свят, в който всяко дърво, всяко животно, всяка капка злато имат значение. Неговите творби не са само художествени. Те са средоточия на вяра, орнамент, звук и огън.
Български порцелан в Йейлския университет
Именно тази красота, този език на орнамента, привлича вниманието и отвъд Океана. Така Пармаков и стига до Йейлския университет в Ню Хейвън. Д-р Лиляна Милкова, ръководител на отдел „Образование“ и куратор в Художествената галерия в университета, попада на неговите творби на изложба в Бургас. И не само ги разглежда. Преживява ги. Вижда нещо, което надхвърля границите на занаят, стил, дух. Вижда художник, който заслужава да бъде показан. Така тя го кани да кандидатства за участие в конкурс. Следва категорично одобрение и така изкуството му поема към Щатите, към един от най-престижните университети в света, към Йейл.
„Уникално място, което съвпада напълно с концепцията ми за изкуство. Уникален е и самият факултет по сакрална музика, на който бях гост“, разказва Пармаков.
Самият той има богословски сюжети в картините и в иконите си. В орнаментиката си, която вгражда в съдовете, има християнска хералдика. Изкуствоведите виждат в творбите му влияния от старовизантийския и древноримския стил. Но Пармаков не копира, не възпроизвежда. Той взима духа и го превръща в своя форма. Всяка негова творба е създадена от нулата без шаблон. Изработена е на момента, както някога са го правили майсторите. Затова и няма две еднакви. Затова всяка носи свой ритъм – като музика, като молитва, като усещане, което не можеш да обясниш, но остава в теб.
В Градината на Ной
Така се ражда идеята да създаде специална картина от порцелан за изложбата в Йейлския университет. Наситена с много дървета, птици, животни – цял свят да се събере в нея. Признава, че докато гравирал, не бил измислил още име за нея.
„В един момент, докато рисувах жирафи, пантери, дървета, клони със златни листа… нещо нахлу в съзнанието ми. Чух: „Градината на Ной“. Това за мен беше просто изумително! Изтървах инструмента. Казах си: „Боже, това е гениално. Това е символът на Новия свят след Потопа“, спомня си развълнувано той.
Творбата води заглавието, а не обратното. „Градината на Ной“ дава име и на цялата изложба – Порцелановите светове на Светлозар Пармаков. Всички знаят за Ноевия ковчег. Митичният дървен кораб, който събира животните, за да оцелеят след Потопа. Но малцина са се замисляли какво идва след това: Градината, пълна с живот, с красота. Новият непринуден и спокоен свят. Това внушава творбата на Светлозар Пармаков. И идеята се приема възторжено от организаторите на изложбата. Тя напълно съвпада с темата на факултета по сакрална музика. Изработена в техника на гравюра върху суров порцелан, картината събира в себе си не само детайл и форма, но и символи: от златните листа до животните, всичко говори. Всичко има значение.
Градината на Ной.
На изложбата присъства и Робърт Нилсън, професор по старовизантийско изкуство, който е удивен от творбите на д-р Пармаков. Прави обстоен анализ на творчеството му пред публиката. Професорът добавя няколко негови творби към личната си колекция.
Изнася две лекции пред студенти от факултета по изкуства. Като част от изложбата, заедно с големия си син създават и кратък документален филм, с който показват процеса на създаване на една творба. На заден фон звучи негова музика, композирана за китара.
„В минутите от филма показах, че животът не е само рисуване. Той е концепция от интереси, музика, философия. Това е едно търсене на смисъл отвъд всекидневието. Това е същината на моето изкуство“, казва творецът.
Между огъня и съвършенството
В миналото работи като дизайнер в някои от най-големите манифактури в България – „Диамант“ – Разград, „Китка“ – Нови пазар, „KAI“ – Исперих. Именно там открива и усвоява специфична технология, която след това пренася в собственото си изкуство. Работил е с порцелан, който се е изпичал на 1400 градуса в пещи на газ, т.нар. „твърд порцелан“.
„Сега в България няма такива фабрики – всичко се срина“, казва д-р Пармаков, но допълва, че днес работи на 1200 градуса – т.нар. мек порцелан, който не отстъпва по качество и на другия.
На въпрос откъде идва вдъхновението му, той казва, че често се шегува с колеги. Някои казват, че чакат музата, а тя паднала на главата на колегата до тях. Няма такова нещо, според него. „Просто сядаш и започваш!“ А когато усети, че не му върви и няма настроение, просто оставя всичко и… се разхожда.
„И ако после се върна и усетя лекота в ръката си, ставам като булдозер! Понякога със съпругата ми изваждаме рисунките от пещта и се чудим: „Боже, кой го е направил това?“ Не вярвам, че съм аз. Какво нещо е ентусиазмът, вярата и радостта от това, че можеш да го правиш в момента!“
Дали има ритуал? Самия процес на работа, това е неговото вдъхновение. То е като общуване с Бог. Като мантра. Сяда на дивана, свири на китара – същото е. Рисуването е неговият молитвен момент. Така се раждат неговите „измислени неща“, както ги нарича. Само че, както сам казва, всъщност те изобщо не са случайни.
Как си говорят порцеланът и православието?
Пармаков не се определя като религиозен в строгия смисъл на думата. Но е вярващ. И тази вяра не е показна, а дълбока, като орнаментите. Той пее в църковен хор. Но го прави не от дълг, а от потребност. За себе си. Казва, че когато човек получи нещо от Бога – талант, възможности, дарба – най-важното е да остане смирен. Да не се доказва пред другите, а пред Бога.
„Затова и не се старая да се доказвам пред колеги или други хора. Просто държа да се доказвам пред Бог. Това за мен е моето измерение“, казва творецът.
Според Пармаков не може да има съревнование между творци. Всеки си е себе си и точно заради това православието и орнаментиката се допълват.
В началото и той, както мнозина, рисува абстрактно. Когато бил в четвърти курс, в Академията, си мислел, че ще „разтърси света“. Откакто се помни, бил „авантюрист“. Но една среща с богослов преобръща не само стила му, а и въпроса защо трябва да рисува. Започва да чете, да се интересува, да търси смисъл в живота и в изкуството. И открива онова, което днес движи цялата му работа – че истинското изкуство не е да впечатлиш, а да сътвориш. Че първичната му цел е да слави Бога. С интерес разказва как руските передвижници не подписвали картините си, защото вярвали, че не те ги създават, а Господ. Те били само проводник на Неговото дело.
„Аз не стигам до такава крайност, подписвам се под картините си, но вярвам, че най-малката Божия частица трябва да се вмъкне във всяка една работа. Това е смисълът на моето изкуство“, добавя още д-р Пармаков.
По света
Изложбата в Йейл е само един от щрихите в дългото културно пътуване на Светлозар Пармаков. Неговите порцеланови светове вече са гостували в Съвета на Европа в Страсбург. И там участието минава през конкурс. Художници от цяла Европа изпращат свои творби. Всеки депутат гласува за най-добрия, според него, художник. Представете си една огромна зала с десетки, даже стотици творби на знайни и незнайни творци. Оценяването е без жури. Спечелените сърца и завладените души тук са важни. И който събере най-много гласове – получава правото да изложи свои творби следващата година.
Пармаков със сигурност не очаквал да спечели гласовете на депутатите. Но един ден координаторката на изложбата му се обажда: „Заре, спечелил си много гласове в Парламента!“ И това не е всичко. Масово на тази изложба изкупили иконите му, въпреки че купувачите били католици и протестанти.
След успеха в Страсбург, за Пармаков започват да се отварят и други врати. Идва покана дори от Китай – страната, в която самата дума „порцелан“ е родена. А там българският творец обира погледите на любопитните посетители. Китайците масово са изненадани, че порцелановите съдове идват от толкова далечна държава като България.
Малко след като се прибира, получава покана за участие в Седмицата на българската култура в Дубай. След това, почти без пауза, заминал за Армения, дестинация, на която винаги искал да отиде. Разказва, че направо хукнал.
„Цялата година беше така. Една моя братовчедка от Русия дори ме беше питала дали се прибирам изобщо вкъщи. Отговарям – от време на време.“, през смях казва художникът.
Така, буквално за няколко месеца, той се оказва в културен вихър, в който всяко място отваря врата към нова публика, нови възприятия, нови разговори. Идеи. Размисли.
Но независимо дали е в Дубай или в Армения, реакциите към изкуството му си приличат: хората усещат нещо различно, дълбоко, неподражаемо.
Във Франция д-р Пармаков води авторски клас в Сент Етиен, а след това участва на Бианале на керамиката в Превел-Тюфе. Но най-ценната среща се случва не на сцена, а извън протокола. Един известен френски керамик, на 91 години, с личен музей, настоява да се запознае с него. Когато видял творбите му, се разплакал. Прегръщал го като приятел.
„Винаги на изложби ме питат за какво може да се ползват тези съдове, нали са със златна орнаментика. Аз им отговарям: „Ако искате, яжте супа от тях, но аз не бих.“ Тези съдове са предназначени за духовно потребление. Те са създадени да радват окото и душата“, казва Пармаков.
Сега за него отново следва най-любимото му – Китай. Световният център за порцелан в Джингдежен ще бъде негов дом за два месеца. Град, посветен изцяло на порцелана: галерии, изложбени зали, магазини, творчески студиа. Получил пълна субсидия, която му осигурява всичко. Ще бъде там през август, септември и част от октомври тази година.
Пармаков е влюбен в Поднебесната империя, в традициите, в спокойствието на хората. В това колко много научава там за порцелана.
„Винаги ме е привличало откриването на нови техники, материали и температури за обработка. За мен това ще е уникално време. Ще се потопя в китайската култура“, казва той.
Светлозар Пармаков е човек на изкуството във всяка форма. Освен с керамика, се занимава с музика. Композира за китара, струнни инструменти и обича да свири сам, в студийна тишина. Занимава се и с художествена фотография. За себе си казва, че е „любител, който снима професионално“.
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 6 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 7 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 7 дни
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 7 дни
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 6 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Политикапреди 6 дни
Папазов: Доган няма право да влиза и пребивава в сараите в Бояна
-
Политикапреди 6 дни
Стотици участваха в поредния протест под надслов “Вън Пеевски от властта“