След седем години на рязък спад въглеродните емисии на големите нидерландски компании са се увеличили през 2024 г. Това съобщи всекидневникът „Трау“, като се позова на данни на Нидерландския орган за емисиите (NEa).

Авиокомпаниите се опитват да намалят емисиите на парникови газове, които отделят, като използват биогорива. Тези мерки обаче не успяват да минимализират ефектите от нарастващия брой полети, показват данните. Емисиите от авиацията са се увеличили със 17 на сто до 3,1 млн. тона въглероден диоксид. Данните не обхващат всички нидерландски полети. „Това се отнася само за полетите в рамките на Европа“, обяснява директорът на органа за емисиите Марк Бресерс. Полетите на дълги разстояния са по-допринасящи за изменението на климата, припомня изданието.

NEa следи и емисиите от други сектори и сигнализира за прекъсване на тенденцията на спад. Всъщност 330-те големи компании в Нидерландия, които трябва да докладват за нивата на своите емисии, миналата година са освободили в атмосферата повече емисии, отколкото през 2023 г. Увеличението от 1,8 млн. тона въглероден диоксид следва 7 години на рязък спад. Единствено през 2021 г. се наблюдава леко увеличение спрямо предходна година заради ефектите върху данните на пандемията от КОВИД-19.

Какво означава това?

Ще става все по-трудно да се постигнат целите за климата за 2030 г. Какви допълнителни мерки ще предприеме министърът по въпросите на климата Софи Херманс ще стане ясно скоро, когато бъде публикуван специален меморандум по въпроса. Неуспех за Херманс е, че преговорите за субсидиите с големите замърсители не вървят добре, пише „Трау“. Само 5 от 15-те най-големи замърсители в Нидерландия са напът да сключат такива „индивидуални споразумения“, както министърът информира наскоро парламента.

Какво се случва сега, когато емисиите отново нараства?

Това, че емисиите на промишлеността са се увеличили през миналата година, се дължи главно на факта, че „Тата Стийл“ (Tata Steel) е произвела повече стомана, отколкото година по-рано – когато една от доменните й пещи е била спряна за поддръжка. Освен това петролните рафинерии са изхвърлили малко по-малко емисии, а химическата промишленост – малко повече.

След две години на рязко свиване, дължащо се на газовата криза, промишленото производство се засилва. „Въпросът е дали компаниите ще успеят да започнат да отделят по-малко парникови газове при по-високо производство. Те трябва да въведат иновации и да започнат да използват по-малко изкопаеми горива“, казва директорът на NEa Марк Бресерс.

Компаниите обаче отлагат инвестициите в зелени технологии, например поради недостатъчния капацитет на електрическата мрежа. Те се оплакват и от високите цени на електроенергията. От Брюксел еврокомисарят за климата Вопке Хукстра призова за по-нисък енергиен данък, за да могат да се конкурират европейските компании с тези от Китай и САЩ. Някои химически компании вече обявиха закриване на предприятия в Ротердам.

Интересно е, че емисиите от нидерландския енергиен сектор през 2024 г. са на почти същите нива като през предходната година. Отчасти това се дължи на т.нар. dunkelflaute, период на висока облачност и слаб вятър, в края на годината. Тогава въглищните и газовите електроцентрали заемат по-голям дял от производството на електроенергия.

Данните на NEa се отнасят за нидерландските дружества, обхванати от системата за търговия с емисии на Европейския съюз. За да изпускат въглеродни емисии, те трябва да купуват квоти, които вероятно ще стават все по-скъпи. Тази цена би трябвало да насърчи дружествата към по-чисто производство, посочва „Трау“.

Промишлеността иска да съхранява въглеродни емисии в Северно море

Най-големите промишлени предприятия очакват да намалят значително емисиите си едва през следващите пет години, казва Бресерс. Преди това трябва да започне съхранението на въглеродни емисии в изчерпани газови находища в Северно море. „Лесните решения за устойчивост са изчерпани. Сега предстоят по-скъпите инвестиции,“ допълва Бресерс.

Подобни планове имат химическата компания „Дау Кемикъл“ (Dow Chemical), производителят на торове“Яра“ (Yara) и редица енергийни компании. „Но също така и по-малко известни компании, като например малки тухларни. Заедно те отговарят за половината от въглеродните мисии в Нидерландия“, уточнява Бресерс.

Източник: БТА