/ПК/

Източник: БТА

Предизвикателствата, които новата цифрова ера и изкуственият интелект поставят пред „традиционните“ медии, трудностите в борбата с дезинформацията и разпространението на фалшиви новини, както и стъпките, които информационните агенции трябва да предприемат като източник на новини за всички медийни канали, за да се адаптират към този нов ред, бяха обсъдени по време на третия ден на десетото издание на Делфийски икономически форум от президента на Атинско-македонската информационна агенция (АМА-МПА) Емилиос Пердикарис и Александру Джибой, генерален секретар на Европейския алианс на информационните агенции (ЕАНА), съобщи за БТА агенция АНА-МПА. 

Пердикарис помоли Джибой да обясни разликите между информационните агенции и другите медии и да коментира непосредствените потенциални рискове от промяна на динамичната им позиция на новата информационна карта. Той също така попита как Европейският алианс на информационните агенции (ЕАНА) се адаптира към ерата на изкуствения интелект до момента и какви стъпки предприема по отношение на авторското право и защитата на интелектуалния труд на журналистите срещу компаниите доставчици на изкуствен интелект. 

Джибой обясни, че основната разлика между информационните агенции и традиционните медии е, че информационните агенции са по-малко видими, но са от основно значение, тъй като осигуряват новини за по-голямата част от другите медии с качество и безпристрастност. 

Той се спря на проблема с дезинформацията, който според него има дълбоки корени в обществото, тъй като връзката между медиите, новините и обществото е станала по-силна, но не в посока към по-добро. Според него двете основни причини за широкото разпространение на дезинформация са липсата на образование сред операторите и „потребителите“ на медиите, както и разочарованието на обществото от политиката и медиите.

Въпреки това той подчерта, че ролята на медиите е жизненоважна за демокрациите и обществата, управлявани от принципите на правовата държава, при условие че са гарантирани тяхната свобода и независимост и че те се финансират адекватно и без ограничения.

По отношение на изкуствения интелект Джибой заяви, че не трябва да се страхуваме от него, а да го използваме като технологичен инструмент, който се нуждае от човешки надзор. 

Той обаче уточни, че компаниите за изкуствен интелект трябва да осъзнаят, че съдържанието, което събират и предлагат, струва пари и е продукт на интелектуален труд, така че не могат да го придобият, без да платят цената, защото в противен случай този процес се нарича „кражба“.

Накрая той спомена, че ЕАНА обсъжда бъдещето на отношенията между компаниите за изкуствен интелект и медийните компании, тъй като, както каза той, трябва да се разбираме по-добре.

„Силата е в числата, а ЕАНА с 32 членове от 32 европейски държави има обща прогнозна аудитория от около 750 милиона души“, посочи в заключение Александру Джибой.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

При завръщането си от третата експедиция до Антарктида българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“(НИК 421) хвърли котва за няколко дни в истанбулското пристанище Тузла, където се намира Висшето военноморско училище на Република Турция.

В един от тези дни Чигдем Йозен, капитан-лейтенант от Военноморските сили на Турция, посети българския кораб. Състоя се вълнуваща среща с част от личния състав начело с командира на кораба капитан втори ранг Радко Муевски. 

Познанството им с капитан Муевски датира от Варна. Капитан Йозен е първият турски морски офицер, преминал успешно курса „Плаване в полярни условия“ във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна през октомври 2024 г. По професия тя е инженер-океанолог с научна степен доктор. От 2017 г. е офицер във военноморските сили на Турция.

При посещението на палубата на „Св. св. Кирил и Методий“ в Тузла капитан-лейтенант Йозен се отзова на молбата да сподели пред БТА впечатленията от участието си в работата в курса и сътрудничеството с българските си колеги.

„За мен бе много вълнуващо да участвам в курса. Бяхме общо 10 души, включително двама колеги от Румъния. Обучението беше задълбочено и се проведе по запомнящ се начин, подкрепено бе с много визуални материали. В рамките на програмата ни бе предоставена ценна информация за пътуването до Антарктида, за живота там, условията на околната среда и всички други неща, които трябва да знаете“,каза тя.

Теоретичната и практическата част на курса във ВМУ-Варна са били проведени от гост-лектора, контраадмирал от резерва Марсело Тарапов от Военноморските сили на Аржентина, който по думите ѝ е споделил с курсистите богатия си опит.

Един от най-вълнуващите и запомнящи се етапи в курса е бил практическата част, споделя капитан Йозен.

„Част от обучението бе на кораба „Св. св. Кирил и Методий“, на който се намираме в момента. Облякохме непромокаеми костюми, които бяха много удобни. С  корабни лодки се потопихме се във водата, отработихме учение за спасяване на човек. Учението беше много интензивно, трябва да се отбележи и много добре организирано. В рамките на програмата на курса ни бе представена презентация на експедициите в Антарктика, осъществени от българския военен научноизследователски кораб. Тази година успешно е  осъществена третата антарктическа експедиция, за което ги поздравявам. И съм благодарна,че ми се предостави шанс да участвам в курса. Запознахме се много нагледни материали, събрани по време на експедициите, разкриващи ежедневието на Антарктика, научихме много неща – например за коренните обитатели на Антарктика, пингвините, каква трябва да бъде подговката, медицинското обслужване, неща, придобити от практиката на българските експедиции. В края на курса получих сертификат за успешно завършен курс по навигация в Антарктика. За мен беше добър шанс да участвам и съм изключително благодарна“,посочи тя.

Капитан-лейтенант Чигдем Йозен подчерта, че курсът във ВМУ-Варна е бил особено полезен по отношение на международното сътрудничество и споделянето на информация.

„Информацията, получена в антарктическия навигационен курс във Варна, може да се използва в следващите експедии за обогатяване на информираността. Определено може да се каже, че съм готова да участвам в антарктическа експедиция благодарение на познанията от курса, много от които са запечатаха в съзнанието ми“, казва тя.

Капитан-лейтенант  Чигдем Йозен е съхранила много добри впечатления от България, която е посетила за пръв път миналата година.

„Пътувахме с кола, страната много ми хареса. Варна е много красив, спокоен и сигурен град, Черно море е прекрасно. Хората са приветливи и отзивчиви. С готовност бих  се включила в полярна експедиция в Антарктика –  разбира се, ако се получи одобрение от командването на военноморските сили. Както е казал Ататюрк, „Науката е най-верният пътеводител в живота“, разказа турският моряк.

Преди да се разделим сподели и един емоционален момент.

„Аз знаех кога е отплавал корабът „Св. св. Кирил и Методий“ и очаквах кога ще влезе в Босфора. Забелязах го отдалеч, в първия момент се поколебах дали е той, след това изпратих есемес до колега, с когото бяхме в курса със запитване и той ми отговори – да в момента плаваме в Босфора. Предадох моите поздравления на целия екипаж и беше много приятно. Обмислям заедно със семейството си това лято пак да посетя България”, каза пред БТА капитан-лейтенант Чигдем Йозен.

Първият български военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) се завърна в петък, 11 април, във Варна от успешно завършилата трета експедиция до Антарктида.

Корабът и екипажът бе посрещнат с военен ритуал на морската гара Варна.

Източник: БТА