България
Пътят към икономическия просперитет на ромите минава през културна легитимация, смята експертът Огнян Исаев

Пътят към икономическия просперитет на ромите минава през културна легитимация. Това каза в интервю за БТА Огнян Исаев, директор програма „Образователни възможности и постижения“ във фондация „Тръст за социална алтернатива“, по повод Международния ден на ромите – 8 април.
В България има разговор за ромите, който не се е състоял – за мястото на ромските деца, на ромските професионалисти, не само на пазара на труда, но и изобщо в културата на България, в политиката на страната, заяви Огнян Исаев.
Според него у нас, когато се води разговор за ромите, основният фокус е върху заетостта и върху икономическото благосъстояние. Отвъд тези приоритети, които вълнуват държавните мъже и жени, има и едни хора, които живеят с техните ценности, с тяхната култура, но с времето тези важни елементи, върху които си изграждат живота ромите и ромската общност, изпаднаха от дневния ред на държавата, посочи Огнян Исаев.
„Последните петнадесетина години това, което се чува като послание, е че ромите са огромен икономически потенциал, неизползван потенциал, включително аз съм изпращал такива послания с идеята, че трябва да се инвестира в ромската общност, в развитието ѝ, в модернизацията. В това всички ромски деца да имат еднакъв шанс за успех – и образователен, и икономически, за да могат и ромските квартали да получават като инвестиции това, което получават всички останали райони в съответните градове, защото не е тайна, че инвестициите в тези райони са много ниски“, отбеляза Огнян Исаев.
По думите му при изпращането на тези послания се откроява това, че на ромите се гледа като икономически резервоар – на тях ще се крепи икономиката. И към момента е така, има ключови сектори не само в България, но и в много други страни, в които ромската работна ръка е по-млада, ромите, които са в трудоспособна възраст, са съществен дял от пазара на труда, каза Исаев.
Те са заети в сектори, които са за хора с много ниска квалификация, сектори, които не изискват по-специфични умения и образователен процес, или трудът е тежък и непривлекателен за другите, допълни той. Но това е представата за ромите – за тях са запазени най-непрестижните и най-непривлекателните работни места, а често и нископлатени. Но идва поколение, което не приема тази парадигма, заяви Огнян Исаев.
Според него наченки за такъв разговор е имало през деветдесетте години, по време на прехода, когато се конструираше най-новата държава на България след комунизма, когато ромите са били силно потиснати като културно малцинство, хора, които бяха в периферията на градовете. Разговорът обаче не продължи, допълни експертът.
Делът на ромите, които не работят, е между 5 и 10 процента
Посланието, че ромите са неизползван икономически потенциал, вече е отживелица. Делът на ромите, които не работят, според моите наблюдения, е между 5 и 10 процента, каза Исаев.
Една голяма част от ромите вече работят- някои в България, други в останалите европейски страни, посочи Исаев. По думите му статистиката трудно отчита всички работещи роми, защото някои от тях са в неформалната икономика. Не всички са на постоянен договор, често работят на частно, за подизпълнители обикновено. Опцията за еднодневен трудов договор се използва от много малка част от работодателите, посочи експертът.
Сред ромите вече има и такива със собствен бизнес – предприемачи, които имат малки и средни предприятия, каза още Огнян Исаев.
Според него само тези, които са в много тежко маргинално положение, работят не толкова устойчиво – с по-нисък интензитет на икономическа активност.
Между 40 и 50 процента от ромите от България вече са в Западна Европа и там те успяват
По различни експертни мнения между 40 и 50 процента от ромите от България вече са в Западна Европа, каза Огнян Исаев. Смея да твърдя, тъй като правя изследване в тази област като докторант, че над 90 процента от ромите, които са в Западна Европа, икономическото им благосъстояние се е подобрило неколкократно, заяви експертът. Например, външното министерство на Германия също потвърждава, че над 85% от българските граждани успешно се интегрират в германското общество, допълни Исаев.
По думите му това са хора, които са вече с добро финансово положение, дори са с променени културни нагласи за себе си, за живота, за философията на живота, какво искат от него. Когато на един човек отпаднат икономическите ограничения, той може да мисли за много по-големи цели и хоризонти, които се откриват пред него, коментира Огнян Исаев.
„За мен голямата „чуденка“ е какво прави българската държава – тя има някакви документи и каква може да бъде ролята ѝ. Виждаме, че държавата не можа да се справи, докато тези хора бяха в България. Търсеха се причини основно в ромската общност за техния неуспех, а същите тези хора успяват в държави в Западна Европа. Въпросът е защо там те успяват, а тук не, децата им там също успяват в училище, а тук не“, допълни Огнян Исаев.
Ромите в България работят, но голяма част от тях са в риск от бедност
Въпреки че ромите работят, една голяма част обаче от тях продължават да живеят в риск от бедност, каза Исаев. Той допълни, че има и непропорционалност по отношение на образователните постижения, които показват ромите, и икономическото им благосъстояние.
Делът на всяко следващо поколение роми, които завършват средно образование или продължават в университета расте, но това не гарантира финансовото им благополучие в нашата страна, коментира експертът.
Ромите на възраст между 18 и 20 години, които са със средно образование, са почти 32 процента, сочи изследване на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, направено през 2019 година. Такива проучвания се правят на 10 години, уточни Огнян Исаев. Делът на ромите със средно образование, които са на възраст между 41 и 45 години, е близо 17 процента. Имаме почти два пъти увеличение, ясен тренд нагоре при всяко следващо поколение, които завършват успешно средно образование, коментира Исаев.
При висшето образование е същото – 41-45 -годишните, които са с висше образование, са 2,2 процента, в същото време при групата, които са 21 -25 -годишни, тези, които са с висше образование, са 3,6 процента.
В същото време в проучванията се вижда, че образованието няма особено голяма добавена стойност по отношение на благосъстоянието, излизането от риск от бедност, каза Огнян Исаев. Той даде пример с данни от НСИ за 2023 година, според които ромите, които са с висше образование, но в същото време живеят в риск от бедност, са 22 процента. При турската етническа група този дял е 1,6 процента, а при етническите българи- 3,2 процента. Почти десет пъти е по-висок делът на ромите висшисти, които живеят в риск от бедност в сравнение с някои от другите етнически групи, обобщи експертът.
По думите на Исаев ромите, които са с основно образование и ромите, които са със средно образование, имат много минимална разлика по отношение на дела, който живее в риск от бедност. Общо 45 процента са хората с основно образование в риск от бедност, а от тези със средно – 48 процента, даже тези със средно са в по-голям риск, допълни Огнян Исаев.
В същото време общо 45 процента от етническите българи, които са с начално или без образование, живеят в риск от бедност. Делът на хората в риск от бедност сред ромите с по-високо образование, е по-висок – 48 процента за тези със средно образование и 45 за тези с основно, коментира Исаев. Тук има огромно поле за размисъл – защо при едни групи образованието има по-висока добавена стойност, а при други не особено, посочи експертът.
Защо по-доброто образование на ромите не измъква от бедност в България
Въпреки формалното завършване на образование, една част от ромите не получават добро образование, докато са в училище, защото качеството на образованието, което се предоставя в съответното училище, в което те се обучават, е много ниско, смята директорът на програма „Образователни възможности и постижения“ във фондация „Тръст за социална алтернатива“.
Когато ромите завършват и отидат на пазара на труда, реално нямат тези базови умения и знания, които средното образование би трябвало да дава и след това да са конкурентоспособни. Как е възможно ромските деца да научават френски, английски, немски и др. в Западна Европа, а в България да не успяват да овладеят езика, въпреки престоя си в училище, допълни Огнян Исаев.
Според него не можем да си затворим очите, че има дискриминация на пазара на труда. Тази култура, характерна още за времето на социализма, се пренесе и в преходния период, и в наши дни – разбирането, че за ромите са запазени основно работните професии и работните ангажименти, които са за хора с ниски умения, познания или такива, които са свързани с много тежък труд, каза Огнян Исаев. „Ще дам един реален пример – в столицата се строи стадион и голяма част от хората, които извършват най-тежката работа, са хора от малцинствата. Тази „традиция“ е унаследена още от Строителни войски. Уви, имаме ясна дискриминация не само в частния пазар, но и в публичния сектор“, допълни експертът.
Ако се погледне колко от ромите, които завършват учителски професии, са в училища, включително и такива, в които близо 100 процента от учениците са роми, ще видим, че техният дял също е много нисък, посочи Огнян Исаев.
Той отбеляза, че има и друга причина за липсата на реализация – най-вероятно, след като са завършили определена професия или образование, те си променят плановете – като всеки млад човек – учи нещо и изведнъж разбира, че има други планове. Но не можем да игнорираме тези данни, че голям дял от ромите живеят в риск от бедност, въпреки че работят и имат образование, заяви експертът.
Другият елемент, който най-вероятно се проявява при ромите, които са с по-високо образование, е че очакването към тях е да работят предимно в институции или да бъдат предоставящи услуги, или пък заети в индустрии, които са фокусирани основно в ромските квартали, т.е ако си ром учител – трябва да работиш в ромско училище, каза Огнян Исаев.
Той уточни, че при здравните професии е по специфично, защото там има недостиг на специалисти и голяма част от ромите, които завършват като медицински сестри, рентгенови лаборанти, лекарски асистенти, медицина, дентална медицина, много бързо се реализират в „голямото общество“.
Но очакваното към другите професионалисти е, че те трябва да се реализират в ромската общност. А ромският квартал сам по себе си не е в състояние да предложи реализация на тези професионалисти, защото няма налична инфраструктура за заетост, допълни Огнян Исаев.
Колко е трудно да кажеш, че си от ромски произход, след като вече си успял в обществото
Според него има и друг проблем – самоидентификацията като ром. След като си успял, вече си професионалист, ти става трудно да декларираш открито, че си ром. Тогава ставаш и невидим за статистиката, тя има голяма вероятност да те брои като етнически българин или етнически турчин, коментира Огнян Исаев. Сиреч, реализацията на ромите най-вероятно е много по-висока, но това вече не се брои за ромско постижение. А това влияе върху мотивацията на следващите поколения по формулата „ако учиш – ще успееш“. Защото ролевите модели продължават да съществуват като „изключения“ или са невидими като успешните роми, заяви Огнян Исаев.
Според него това е провокирано от срам, страх отново да не бъдеш отхвърлен, да не бъдат ограничени възможностите ти за реализация, ако някой разбере, че си от ромски произход. „Тук отново отиваме към дискриминационните практики – ще дам пример с учител по математика, много добър, който подготвя деца за състезания, олимпиади. Когато кандидатства за работа за елитно училище, на него му се казва, че не е за тях, а е за ромското училище“, разказа Огнян Исаев.
Има много такива случаи, за които ромските младежи не са подготвени, не повдигат и темата, защото се притесняват, не знаят как това ще им повлияе лично на кариерата. Затова замълчават, допълни експертът. И държат тази болка в себе си, а някои правят опити за себеотрицание. Ето това се случва, когато в публичното пространство „ром“ и „ромско“ са еквивалент на нещо по-нисше или втора категория, допълни той.
Връзката- не работят, защото получават социални помощи, не е валидна
В отговор на въпрос дали част от ромите не работят, защото получават много социални помощи, както смята голяма част от обществото, Исаев каза, че тази връзка никога не е била валидна.
Когато говорим за социални помощи, трябва да се направи разграничение, защото има най-различни видове, но най-вероятно хората имат предвид детски надбавки и месечни социални помощи, които се плащат на хора, които са в дълготрайна безработица и ги отработват с 14 дни общественополезен труд. За последните 10 години броят на хората, които са получавали месечни социална помощ по т.нар. член 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, тази, която се отработва, е намалял от около 60 000 до между 20 000 -30 0000, които получават такава помощ, тоест с близо два-три пъти, заяви Огнян Исаев. Това не са само роми, има много възрастни етнически турци и българи над 50 години. След като навършиш 50 години интеграцията на пазара на труда е много трудна, допълни той.
Това са около 5% от хората в България, едва ли всички тези пет процента са само роми, посочи експертът и допълни, че социалната помощ се дава на бедни хора, на тези, на които доходът на член от семейството, е под прага на бедността.
Какво може да направи българската държава
Според Огнян Исаев държавата трябва да намери възможно най-бързо решение на проблем, който беше създаден от самата нея – неформалните ромски квартали, които почнаха да се създават още по времето на Третата българска държава и, разбира се, по време на социализма, и са в изолация и извън всякаква регулация.
Там няма инфраструктура в голямата им част, въпросът е как да бъдат регулирани, защото ако това нещо се случи, икономическата добавена стойност за държавата ще бъде много по-голяма – не само за държавата, но и като цяло тези общини и райони ще бъдат развити, допълни Исаев. Защото в момента те са най-неразвитите в градовете – там няма инфраструктура, няма паркове, предприемачески инициативи, допълни експертът.
„Основно тези неформални квартали са в големите и средноголемите градове. Говорим за градски райони. В почти всички областни градове има поне един неформален квартал, както и в градове, които са с население над 15 000 жители има такава територия извън регулация“, посочи Огнян Исаев.
През последните години, особено малките общини, започват да се интересуват от този въпрос, защото на практика се оказва, че поради миграцията, поради смъртност, ромите се превръщат в единствения човешки ресурс на някои общини, каза Огнян Исаев. И ако този ресурс не е развит, а той няма как да бъде развит, ако хората имат страх за дома си, за перспективата занапред, не може да се реализира пълният икономически потенциал на общините, добави експертът. Виждаме, че в настоящите времена човешкият ресурс е безценен, каза Исаев.
По думите му затова малките общини започват да търсят устойчиви решения как да се регулират териториите, хората да плащат данъци и т.н. Първоначално това води до повишение на бюджета на общините, а след това и тези хора започват да влизат в светлата част на икономиката, отбеляза Огнян Исаев. Същото трябва да се случи и с големите общини и областни градове, смята експертът. Очевадно е, че евикициите, които все още се срещат в България, са грубо нарушение на правата на човека, заради което България е осъждана няколкократно от Европейския съд по правата на човека, заяви Исаев. А това насилие само по себе си води до много други проблеми, пред които хората без дом се изправят. Една част от общините започват да го разбират, допълни той.
Според него големите сегрегирани училища продължават да не намират своето решение. „Очевидно е, че десегрегацията не е топ приоритет на държавата. Затова трябва да се помисли как да се повиши качеството на преподаването в тези училища, като се ползва неизползван до момента ресурс на децата, родителите и местните общности. Защото тези деца минават от клас в клас и завършват. Накрая разбират, че нищо не знаят“, коментира експертът.
„Ясно е, че учителите и директорите на тези училища трябва да се променят в нагласите за перспективите за децата. Но тези професионалисти трябва да бъдат и подкрепяни. Ако кажем, че няма разлика между ромските деца и българските деца, това няма да е вярно – едните влизат от една културна общност, а другите от доминиращата културна група. Директорът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също индиректно намекна, че образователният потенциал на България е при тези деца и затова отиде в точно такова училище, когато посети София“, каза Огнян Исаев.
Промените не трябва да се случват за сметка на културната идентичност на ромите
Ако искаме ромите да са успешни, те трябва да имат много здрави корени. Ако нямат корени, ако културната им идентичност е асимилирана, тяхното развитие, професионалната им реализация, също ще бъдат под постоянен риск. Кой съм аз, какъв съм аз, те трябва да знаят отговорите на тези въпроси. И да не се притесняват от това, което са, допълни Исаев.
Икономическият просперитет трябва да върви ръка за ръка с признаването и затвърждаването на културната идентичност, върху която трябва да се изгражда и националната идентичност, смята експертът.
Според него този разговор се състои между самите роми, но той е много труден, защото е игнориран от държавата, а след като е игнориран, е оставен в полето на самодейците и единиците професионалисти. Когато нямаме ясна структура, където може да се проведе този разговор, който е част от цялостното обучение на учениците, защото по Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България до 2030 година има такава цел – да се развива културната идентичност на децата от малцинствата, заедно с националната идентичност, той не се случва. Ромите си задаваме въпроси по тази тема – има Еврейски културен дом, има Арменски културен дом, турската общност също има свои културни пространства, но е къде е Ромският културен дом, къде е Ромският театър, а Ромският музей, допълни Исаев.
Липсват и усилия по тези въпроси, например от Министерството на културата – колко вестници ромски се издават, колко книги с ромска тематика се издават всяка година с подкрепата на държавата, колко филми има на тази тема. Колко предавания имат БНТ и БНР за ромите, правени от ромски професионалисти, допълни Исаев.
Културният процес е скъп, не е евтин процес, и не може да бъде оставен само на самодейци и горящи мечтатели, каквито са ромските професионалисти в тази област, допълни Огнян Исаев.
Той посочи, че има артисти роми като Наталия Цекова, която се опитва да постави темата по различен начин, извежда ромската култура на един съвсем друг пиедестал – извън полето на предразсъдъците, дава съвсем друг разговор на публиката, друг поглед. „Но колко общини предлагат културни продукти на 8 април на своите граждани. Или е по-лесно да се прави за няколко часа иху -аху. Просто питам, не знам“, каза Исаев.
Когато говорим за ромската култура, не говорим само за утвърждаването на ромите, а за образователното ограмотяване на всички деца, защото се оказва, че една голяма част от учениците – етническите българи и турци, нямат взаимодействие с роми, те създават своите представи основно от публичното пространство, от медиите, където образът на ромите не е много положителен. Този образ създава страх, нежелание за комуникация, допълни Огнян Исаев.
Не говорим само за запазване на културната идентичност, но и по-силно сближаване между хората, отбеляза експертът.
За Международния ден на ромите
Международният ден на ромите се отбелязва от 1990 г. по предложение на Международната организация на ромите „Романи юнион“ от 4-ия Световен конгрес на ромите в Серок, Полша, показват данни на Отдел „Справочна“ на БТА. Годишнина е от първия световен конгрес на ромите (7-12 април 1971) в Лондон, Великобритания, на който са приети ромското знаме и ромският химн. В България се отбелязва от 1991 г.
Източник: БТА
България
Общинският приют за безстопанствени кучета е поставен под карантина заради болестта гана

Общинският приют за безстопанствени кучета в Перник е поставен под карантина заради болестта гана, съобщават доброволците във фейсбук страницата „Доброволци към Общински приют – гр. Перник“.
Карантината ще продължи поне до 1 май. Оттам допълват, че болестта се разпространява изключително бързо, особено сред неваксинирани и млади животни.
Заразата е тръгнала от улично куче, което е било прибрано.
Доброволците се обръщат и към собствениците на домашни любимци да бъдат внимателни, тъй като вероятността да бъде заразено кучето им по време на разходка е голяма, ако не е воден стриктен ваксинационен календар.
В публикацията си, доброволците отбелязват, че Общината осигурява само ваксини срещу бяс, но благодарение на усилията на екипа, животните в Перник се имунизират и с поливалентни ваксини. В Общинския приют веднага е започнала кампания за реваксинация, но инжекциите са недостатъчни за всички. Оттам призоваха за помощ от дарители, които да спомогнат за закупуването на повече ваксини за превенция срещу заразата.
Доброволците съобщават за 170 приютени кучета, сред тях има майки с 11 бебета, както и много възрастни, несоциални или новопостъпили животни.
/МК/
Източник: БТА
България
Нов протест, наречен „На кафе“, се проведе на незаработилия граничен пункт Рудозем – Ксанти

Нов протест, наречен „На кафе“, се проведе на незаработилия граничен пункт Рудозем – Ксанти. Десетки жители на пограничните населени села се събраха да изразят за пореден път недоволството си от поставените заграждения на пътя, водещ към Гърция. Хората се отзоваха на поканата на Тодор Батков-син, който заяви, че няма да отстъпи нито една крачка назад, докато пътят не бъде отворен.
„Неслучайно се събираме днес, на Разпети петък – най-тъжният ден в годината, в който е разпънат Иисус Христос, за да плати чужди грехове. На нас ни е омръзнало да плащаме греховете на гръцкото и на българското управление, защото не само българският народ страда, но и гръцкият народ“, каза по мегафона Батков-син.
На протеста присъстваха и лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов и Дияна Русинова – председател на Европейски център за транспортни политики и Илия Зюмбилев – председател на БЗНС, които заедно с Батков посетиха свлачището в гръцка територия, заради което пътят все още стои затворен.
Костадин Костадинов заяви, че Гърция е издигнала незаконно една бетонна стена между себе си и България, и вижда едно миниатюрно копие на Берлинската стена. „Ако гърците го правят, за да могат да търгуват с България и да ни изнудват за водите на река Арда, големият проблем е защо България не заявява това и защо не използва позициите, които има в Европейския съюз и не се потърси контакт с Европейската комисия и с комисаря по транспорта“, посочи той. Костадинов допълни, че от „Възраждане“ са потърсили контакт с европейския комисар по транспорта, а отговорът е бил, че трябва да се направи това официално от българската държава и припомни, че споразумението за отварянето на границата при Рудозем е подписано преди 29 г. Относно свлачището на територията на Гърция, лидерът на „Възраждане“ заяви, че ако в България се затваряха пътища заради такива свлачища, Смолянска област щеше да бъде изцяло с парализирана инфраструктура.
И според Диана Русинова има доста по-опасни участъци в страната ни, които не са обезопасени и покрай тях движението не е спряно. „Това не е причина, от гледна точка на транспорт, да бъде възпрепятствано свободното придвижване на хора, стоки и капитали, каквато е идеята на Европейския съюз. Транспортната система на Европа е кръвоносната система на Европа и всеки един такъв изкуствен байпас води след себе си едни проблеми“, посочи тя. Русинова даде за пример прекомерното натоварване на Маказа, където всяка година загиват хора и е добро решение да се разтовари трафикът там.
В знак на протест живеещите в пограничния район запалиха факли с цветовете на българското знаме и заявиха, че в най-скоро време ще блокират участък от републиканската пътна мрежа.
Източник: БТА
България
Трафикът на вход и изход на ГКПП „Малко Търново“ е интензивен за леки автомобили

Трафикът на вход и изход на Граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Малко Търново“ на границата с Турция е интензивен за леки автомобили. Това съобщават на сайта си от Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР по данни къв.м 18:00 часа.
Извършва се основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе – на границата с Румъния, поради което е въведена временна организация на движението. Трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира от служители на фирмата-изпълнител. Трафикът е нормален на останалите гранични преходи.
На ГКПП „Станке Лисичково“ на границата с Република Северна Македония се извършва цялостна реконструкция на пункта. Във връзка с ремонтната дейност преминаването през пункта се извършва на ограничен брой трасета. Трафикът е нормален на останалите гранични контролно-пропускателни пунктове.
На границата със Сърбия трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове.
За границата с Гърция от „Гранична полиция“ посочват, че на пътя от гръцка страна по дестинацията Рудозем – Ксанти се извършват строителни дейности. Гръцките власти са поставили табели, на които е указано, че теренът е строителна площадка и не се допуска влизането на външни лица в обекта. През граничните преходи в района на Маказа, Златоград и Ивайловград е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси до 3,5 тона.
/МК/
Източник: БТА
-
Българияпреди 6 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 7 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 7 дни
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 7 дни
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 6 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Политикапреди 6 дни
Папазов: Доган няма право да влиза и пребивава в сараите в Бояна
-
Политикапреди 6 дни
Стотици участваха в поредния протест под надслов “Вън Пеевски от властта“